Романът „Законът“ е последната част от знаковата белетристична трилогия на Владимир Зарев „Битието“, „Изходът“, „Законът“ – една наистина епична сага, разказваща сложната и драматична съдба на типичен, разпадащ се в своето социално развитие български род, който всъщност олицетворява модерното ни историческо битие, националната ни история през последните сто и двадесет години. Действието в „Законът“ започва през 1986 година, проследява перестройката на Горбачов с цялата й противоречивост, съдбовните събития, които преобръщат и преосмислят националната ни история в края на 1989 година и разказва времето до влизането на България в Европейския съюз. Време сложно и нееднозначно, в което бе възвърната свободата на личността, но в което беше унищожена ценностната система на българина и като единствена възможна перспектива бяха приети парите, безкруполността и човешкия егоизъм. Изпълнен с ярки характери и помитащи любови, с увличащи събития и пределни човешки изпитания, този роман пресъздава противоречивата истина за прехода в България, разказва за величието на свободата и властта на парите. Макар и сюжетно свързан със събитията от по-далечното и по-близкото минало на Вълчевия род, романът „Законът“ може да се приеме и чете като самостоятелно произведение.
„Героите не са идеализирани, нито романтично приповдигнати, те са герои на Достоевски, пренесени в ХХ век в състояние между религиозно смирение и разрушително насилие, между детинска наивност и безспорен търговски нюх. Определението българския Балзак, дадено на Владимир Зарев по повод „Разруха“, лично бих заменил с по-подходящото сравнение с Достоевски и дори с Булгаков. “ ~ Ди Пресе
Владимир Зарев е роден на 05.10.1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Климент Охридски”. От 1973 г. работи в списание „Съвременник” като редактор, завеждащ отдел преводна литература, зам.главен редактор. Понастоящем е главен редактор на списанието. Владимир Зарев е автор на шестнадесет книги, десет от които са романи, между които трилогията „Битието”, „Изходът”, „Изборът” и, „Хрътката”, „Хрътката срещу Хрътката”, „Лето 1850”, „Поп Богомил и съвършенството на страха”, „Разруха”, „Светове”. Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, романите „Хрътката” и „Хрътката срещу Хрътката” излизат в бившия Съветски съюз в 200000 тираж, а романът му „Денят на нетърпението” е отпечатан в „Роман газета” в 1 300000 тираж. През 2006 г. романът „Разруха” на Владимир Зарев е преведен в Германия и издаден от “Кипенхойер и Вич”, и по мнение на радио „Дойче Веле” е най-успешната българска книга, излизала някога на немски език. Във Франкфуртер Алгемайне цайтунт „Разруха” е наречен „романът на промяната в цяла Източна Европа”, а авторът – “българският Балзак”. Книгата е приета с изключителен възторг от немската критика, за нея излизат над 40 отзива в най-значимите немскоезични медии. В предаването си “Фьоникс” ZDF излъчва филм за Зарев. През май 2009 година в издателство “Дойтике” във Виена е отпечатана и първата част от трилогията на Владимир Зарев „Битието”, като още първата седмица за романа се появяват положителни отзиви в австрийските радио и телевизия, и в най-престижните немскоезични вестници „Ди пресе”, „Стандарт”, “Тагес Анцейгер”, “Нойе Цюрхер Цайтунг”. Вторият и третият романи от трилогията, “Изходът” и “Изборът” излизат на немски език, отново в превод на Томас Фрам, съответно през 2011 и 2012 година. През 2008 Владимир Зарев получава от баварския министър на културата едногодишна писателска стипендия в Международния творчески дом “Вила Конкордия” в Бамберг, през 2010 е поканен в творческия дом в Кремс край Виена. Авторът е имал десетки четения в Европа и участия в най-престижните европейски литературни форуми. Владимир Зарев е и баща на три дъщери.