Толкова наситена проза скоро не бях чел – особено от млад / български автор. Специално новелата „Рон“ по дух и форма се различава от всичко, което въобще съм виждал. За миг усетих повей от Зелазни, докато тичах с Мина надолу по спиралната стълба, а стените ѝ се меняха на всяка площадка... но беше само за миг. Всъщност... бих се радвал да разбера какво и кой вдъхновява авторката. И къде пътува Мина сега. ;)
Финалът на „Ана“ ме смаза – както когато се понесеш по един текст, унесе те, свали всиките ти прегради, разтвори всичките ти прозорци... и после те блъсне в крайпътно дърво. Болеше. Искаше ми се... нещо друго. :(
Мисля, че героините на Весислава ще се харесат с моята Юна. :)
(И съм уверен, че ще се разпознаят с Амбър от предстоящата приказка „Промяна“.)
По същността си "Пътуване" съдържа две мистични новели, всяка от които е с трибуквено заглавие. Първата, "Ана", учудващо ми хареса повече. Разказва се за младо момиче, което ходи на уроци по френски при възрастна мадам. Следствие на инцидент младата Ана изпада в кома, която трае дълги години... Единственият близък до мъката на самотната майка се оказва лекарят, който се грижи за дъщеря й. Впоследствие между двамата се заражда любов.
Докато е в кома, Ана има доста странни и плашещи изживявания насън. Внезапно се събужда от комата и вече е придобила специална дарба. Професор Андре от Франция, колега на българският лекар, който се е грижил за Ана и сега е нещо-повече-от-приятел на майка й обаче е проявил интерес към случая на момичето и преди, и сега... Какво ли ще последва?
Втората новела е озаглавена "Рон". Имаме едно момиче с обсесия по кожените облекла, моторите и най-вече по нейният любим Рон. Главният герой е ту рокерката Мина, ту мотора, ту Рон, ту пътешествието - но накъде? Няма да разкривам повече, просто прочетете.
Две истории, без съмнение силно повлияни от лични преживявания.