Нестинарка

by Кармен Мишу

Огнен кръг! Женска фигура, която танцува в него. Нестинарството - древна традиция, визуална измама или нещо друго. И един мъж! Три светлооки, руси жени ще преплетат съдбите си с неговата, за да стигнат отвъд границите на реалното! Отвъд пределите на любовта и страстта! Кое движи света и как се отнасят хората с различните от тях? Има ли във всеки от нас частичка от небесната промисъл? На фона на колоритна патриархална обстановка от 40-те години на ХХ век се конфронтират прогресивни идеи и предразсъдъци, фатализъм и фанатизъм. Вечната тема за доброто и злото върви за ръка с мистиката и с онова, което остава невидимо за човешките сетива! Това е книга, която ни кара отново да си зададем въпроса кои сме и от къде сме дошли.

342 pages, Paperback

First published January 1, 2008

About the author

Кармен Виктор Мишу-Бойчева e родена в гр. Видин. Там завършва Френска езикова гимназия и впоследствие медицина в Букурещ, Румъния. От 1996 г. до 2002 г. работи в Националния център по заразни и паразитни болести – гр. София като научен сътрудник ІІІ ст. в областта на епидемиологията. През 2009 г. завършва фармация в Констанца, Румъния.
Владее писмено и говоримо френски, румънски, английски и руски.
Името на нейното семейство по бащина линия е Мишас, но с течение на времето и според страната, става Мишу. Баба ѝ и дядо ѝ са етнически гърци, които емигрират в средата на тридесетте години на ХХ век в Румъния.

Reviews

[Petya · Rating 4 out of 5]

Книга за душата. Въпреки трагичните съдби, това е една много светла книга. Книга, която повдига духа и прави опит да ни доближи до Бога. Омиротворява. Кара ни да погледнем с други очи. Силно емоционална книга, написана по женски, много вълнуваща. Грабваща. Има и някои минуси, естествено. Няколко натрапливи нешодходящи сравнения, силен провинциален привкус и клишираност при изграждане на някои от героите, но независимо от това, цялостното излъчване на книгата е прекрасно. Препоръчвам я!

[Galia · Rating 5 out of 5]

Прекрасна книга!!! Толкова красиво написана, с такова богатство на езика, че чак ти бърка в надълбоко душата! Така истински са предадени всички човешки емоции, желания и грехове, така ти влизат героите под кожата, че чак боли...А колко мъка, колко любов, колко страдание, колко вяра, надежда и доброта съзрях там и така истински е предадена тази шарена палитра от емоции, че ти се струва че си там и чак не ти се иска да свършва...Една вълшебна приказка, с толкова красиви описания, многопластова, искрена, истинска, затрогваща! Впечатлена съм от майсторското боравене с думите на авторката! Това е моето откритие за 2015 година и ще остане на челно място в личната ми класация! Сякаш отново се докоснах до Йовковото и Пелиновото творчество! Препоръчвам я горещо на всички, които още не са я чели!

[Ty-Orion · Rating 1 out of 5]

Не ми допадна книгата и не я довърших, четох до средата някъде.

Историята ми наподобява на турски сериал по дух. Всичко се върти около любовите, браковете и децата като в любовен роман. Героите до един са изключителни в крайността си - изумително красиви, невероятно крехки, прекрасно надарени, с нестандартна физика или цвят на очите, с извънземна доброта или поквареност и т.н. Това само по себе си е смешно, но в тази книга достига нови висини: например на изрично обявен за много умен, интелигентен, даровит, красноречив герой по нищо не му личат тези качества, тъй като през цялото време нищо не казва, а само сумти и грухти.

Един от големите проблеми на книгата е, че нищо не се оставя на читателя за анализ, а подробно като на идиот се обяснява всеки герой какво е почувствал, какво си е помислил, в подробности се обяснява защо е постъпил така, а не иначе. Авторката сякаш забравя, че преди няколко страници вече е обяснила нещо, затова обяснява отново. Така се получава както с мотивите на героите, така и с описанията на външността им, по сто пъти се набляга на някаква характеристика.

Предполагам, че това е недостатък, който би могъл да се поизчисти с добър редактор, но тук такъв липсва или може би е редактирал някъде до стотна страница. По друг начин не мога да си обясня внезапната напаст от възклицателни, която е налазила изреченията в тази книга. Какво имам предвид - изведнъж съвсем простички изречения на случаен принцип биват украсени с напълно излишен възклицателен знак, който прави четенето направо нетърпимо. Например:

Сватбата на ...... бе тиха и като че претупана. Нямаше веселба, дълги хора и стрелба с пищови! Нямаше радост!

Защото семейството бе пристан и светиня!

Много народ се бе извървял пред очите на ........, но за първи път той срещаше великан по дух! Във времена, когато хората измерваха боя човешки само по тежестта на кесията, бе изумително как се бе запазила тази неомърсена душа! Чак не му се щеше да повярва, че ...... наистина съществува! Може би Господ все пак не бе отвърнал изцяло взор от грешните си творения, щом пращаше между тях свети хора като този!

Съжалявам, но това е профанска работа. :( Бива ли такава патетика чак.

След "Лисицата" на Никифоров това е пореден български роман, който се развива в териториален и исторически вакуум. България е страна със сложна история и някак не върви да пляскаш семеен роман нейде там, в нищото. Оказва се, че действието се развивало към средата на 20 век, но по малко неща можеш да разбереш - хем се говори за жълтици, ефендита и мирише на предосвободителен период, хем се споменават грамофони и учене на Право в СУ. Героите и те са раздвоени - ту ги избива на легендарен поетичен български, ту говорят като съвсем съвременни и образовани хора. Авторката също преминава от псевдо-йовковски език към изрази като "кармична нощ" и "фасциниран".

Поразлистих от любопитство към края - там мелодрамата вече става гротеска, просто смехория и сапунка някаква. От опит за нов "Железен светилник" книгата неусетно се е превърнала в розов роман със злодеи и кармични наказания...

[Maria · Rating 3 out of 5]

Какво научих от тази книга (накратко) - доброто не побеждава злото; от злото не може да се роди добро; уродливото и зло побеждават красивото и добро; тръгнеш ли да нареждаш живота на децата ти, си възнаграден само със злополуки, нещастия и с дълъг, предълъг живот, за да страдаш; егоизмът надвива себеотрицанието, никоя грешка не се прощава; любовта към мъжа, дори да е изкривена и несподелена, побеждава любовта към децата и живота; нестинарството е варварство, но краденето на жени е в реда на нещата; интелектуалците винаги успяват да се справят с проблемите и демоните си, даже избягват отмъщението на Народния съд - сигурно защото хладният разум побеждава горещите страсти... За съжаление подобни послания не са нещото, което ще отреди на тази книга специално място в ума и сърцето ми. Предизвика у мен само раздразнение, което се допълваше и от безкрайното повтаряне на едни и същи неща. Още в първа глава стана ясно какви са Пехливаните - високи, яки, лесно кипват, но гледат да стоят далеч от неприятности. Не беше нужно да се повтаря отново и отново, и отново. Към повторението не се добави нищо ново, никой от героите не се разви по време на разказа. Лошите се влошиха, обречените умряха, добрите се предадоха, нито една от любовните истории не свърши добре, което си беше ясно от самото начало. Подобно безсмислено нещастие не може да ме трогне, може само да ме ядоса. Добре, че това е изолиран случай, иначе не виждам начин българите да оцелеем през вековете.

[Speranza · Rating 1 out of 5]

Слабо писане. Дървен и беден език.

Повторения, повторения - досади ми тази книга. Досадиха ми героите - пълни с клишета и празни като съдържание. Мъжете - високи или ниски, черни или бели, силни или слаби, добри или лоши.
Жените - сластни или невинни, зли или добри, тъмни или русокоси, съпруги или любовници.
Очите - небесносини или страстно-черни.

Любовта е от пръв поглед, омразата и тя.
Сюжетът е низ от злощастни женитби и раждания на деца.

Причините и подбудите за всяко действие и мисъл са описани чинно, да не би случайно да бъде оставено поле на въображението.
Няма нюанси, внушения или пластове в историята.

За да не съм голословна, ще завърша с любим цитат: Пенчо, който се радваше на близостта между баща си и собствената си съпруга, с удоволствие прие да играе ролята на разплодно животно.

[NeDa · Rating 2 out of 5]

За мен поне имаше голямо противоречие в описания начин на живот в селото - газеници, одаи, огнища, ниви, крадене на моми с чували на главата и в същото време чорбаджии, които имат картини и слушат музика, герой, който иска да учи право в Софийския.
Първо реших, че става въпрос за някъде 19 век, после се оказа, че било средата на 20 век...
И някак ми се сториха неуместни изрази като "ембрионална сигурност", "необратима ригидност", "фасциниран" и други такива, които хич не се връзваха със селската идилия.

[Kally · Rating 5 out of 5]

Великолепна! Разтърсваща! Магична!
Още една прекрасна книга на Кармен Мишу.
Досега нямам разочарование от авторката.
След като я прочетох, на сл��дващия ден се
случи, че посетих Етъра в Габрово.
Все едно се разхождах сред селцата в книгата.
Уникално преживяване!

[Джорджия · Rating 4 out of 5]

40-те години на миналия век. Още всички живеят накуп, свекървите трудно харесват снахите, младите слушат старите, а така им се ще да не ги, женитбите не са по любов, а по интерес, хората имат страх от Бога и силна вяра. Всичко това е примесено с магията на огъня, нестинарството и гадателството идващо от Бога. Една добра плетеница от сложни характери. Краят беше бърз и болезнен, а епилогът даде яснота за всичко останало.

Книгата определено ми хареса и ме докосна. Има си косури - непрестанните повторения,  както си потопен в езика на старите ни разказвачи и току се появяват нови думи, като "зомбиран", но заради цялостното усещане, което носи книгата, това е маловажно.

[Наталия Станева-Пенева · Rating 5 out of 5]

Прочетох я за ден и половина. Пленяваща история за характери, избори, съдби, бунт и смирение, семейство и почит. Много ми хареса. От първата до последната страница.

[Dessy Pap · Rating 3 out of 5]

Беше истинско удоволствие за мен четенето на тази книга. Но! Не мога да и простя недостатъците, защото те ми открадваха частици от това удоволствие.
Имах чувството, че авторката използва българския език във всичките му диалекти и разновидности. Например, когато разказът се въртеше около Медковица или Костичевци, се пренасях в следосвобожденческа България, в света на Железният светилник. Историята с адвоката и съпругата му, както и описанието на града, обаче, ме караха да се чувствам захвърлена в съвремието. Градската история стоеше като притурка, сякаш четях два различни романа.
До преди кулминацията, бяха решила да дам 4 звезди, но нескопосаният и съвсем нелогичен край смъкна още една звездичка.
Според мен Кармен Мишу е доста талантлива и пише добре, но би било хубаво ако изпипва в по-големи детайли работата си.

[Steyana · Rating 5 out of 5]

Като турски сериал (ама от яките)

[Райна Чакърова · Rating 3 out of 5]

Не можа да ме грабне. Твърде лековато е написана за темите, които разглежда. Интересна, но очаквах много повече.

[Polina Reed · Rating 1 out of 5]

Написана вълнуващо, но някак в американски стил. Пълна с подробни описания, повтаряни през цялото повествование, да не би да си забравил нещо, постоянно търсене на емоция и вълнение, противоречиви твърдения, абсурдни мисли и хаотични характери. Авторката се е стремяла да нахвърля големи емоции, за сметка на дълбочина. Всичко това много навежда на мисълта за художествена измислица, с лек привкус на народен бит и култура, въпреки че доколото мога да преценя има високи претенции за народопсихология от средата на 20 век. За съжаление авторката се е изгубила по някое време, или редактора не се е представил добре, защото използването на ту селски изказ в описанието, ту съвременни високопарни думи някак постоянно се набиват като трън в очите.
Вероятно е дописвана и това се забелязва отчетливо в противоречия от типа "той изпусна пушката.... майка му изтръгна пушката от ръцете му".
Да, чете се на един дъх, но определено това не са исторически верни факти за народопсихологията. Всичко е предимно фантазия и подочути обичаи.

[Simona · Rating 3 out of 5]

Книгата е увлекателна на моменти и се чете бързо, НО е доста неумело написана. Читателят постоянно е преследван от едни и същи описания на парсонажите, които в повечето случаи не съвпадат с характера на героя (кой не си представя Дичо като ръмжаща мечка без грам сиво вещество, когато според думите на авторката е красив, голям и най-важното - Умен!, все пак основа на книгата е неговото учение, до което така и не се стига 🤷‍♀️).
Думички от типа на "фасцинирам" някак не успяха да ме пренесат в средата на 20-ти век, така или иначе атмосферата на книгата ме връщаше поне още век назад, така че подобен изказ още повече ми беше трън в очите.
Постоянните възклицания не допринесоха за задълбочаване на драмата. 🤷‍♀️ А то драма ли бе да то опишеш? Една трета от персонажите се самоуби, една трета уби някой, останалите се изпонатръшкаха от мъка. 👌
Послание на книгата: Щастие не съществува, но все пак имай вяра в Бога, защото... бе, просто си вярвай!

[Gerrie K · Rating 2 out of 5]

Началото на книгата ме заинтригува и докъм средата историята ми беше интересна. Звучеше ми малко като Железният светилник с нотки на народна приказка.
Но после ми доскуча. Драматичността започна да става самоцелна и разказът предвидим. Героите също. Липсваше ми дълбочина и развитие у тях - изградени са твърде крайни, водени в действията си от наивност, емоционалност, патриархален дълг или завист…
Друго нещо, което ме смути, беше стилът на повествованието. Отначало тече в по-битов, народен дух (одаи, газеници, чорбаджии т.н), но после се изменя и книгата звучи модерно, книжовно. Не знам дали е нарочно, но мен лично това ме обърка спрямо историческото време на събитията. Също така ми се стори стилистично непоследователно, недостоверно и противоречиво.

[Zoya Dimitrova · Rating 3 out of 5]

Началото на книгата навя у мен спомени за Елин Пелин и Йордан Йовков. За съжаление обаче не успя да оправдае очакванията ми. Хареса ми замисъла на книгата, препратките към древните ни ритуали и обичаи. Част от героите са описани по един начин, а се държат съвсем различно, като в началните страници по няколко пъти се споменават едни и същи черти на характера им, в сюжета се усеща една повтаряемост. Не одобравам и използването на думи от типа "фасциниран" при положение, че българският език е толкова богат.

[Елена Василева · Rating 5 out of 5]

Книга, която те държи за гърлото до последната страница. Преплитащи се истории в миналото, които напомнят за корените. Карат те да забравиш за времето, в което живееш и ти припомнят колко се е променил светът. Героите, в своите контрасти, са обединени от вярата. Тя е толкова силна, че те замисля - вярваш ли и ти и коя сила те води. А духът не нестинарството те потапя в една магия, за която всеки мечтае от своето ъгълче в модерния свят. Чудесна книга!

[Петя Николова · Rating 5 out of 5]

Книгата много ми хареса. В някаква степен ми напомняше за "Железния светилник". Допадна ми това, че героите бяха представени много реалистично - не само с положителните си страни, но и с недостатъците. Краят се оказа по-натуралистичен и суров, отколкото очаквах и ми остави буца в гърдите.

[Kristin · Rating 5 out of 5]

Не помня да съм плакала така на която и да е друга книга. Красиво написана. Много богата книга. Обожавам стила на Кармен Мишу. Обожавам и това, че описва човешкото такова, каквото е. Завинаги ще ми липсват героите и историята.

[Michaela Naidenova · Rating 5 out of 5]

И колко плаках! Прекрасна книга!

[Tsvetelina · Rating 3 out of 5]

Романът "Нестинарка" е изпълнен с взаимозвързани, допълващи и отричащи се противоречия - и мрак, и светлина, и пустота, и любов, и тъга, и радост...
Също като живота...

[Panar · Rating 5 out of 5]

Прикрасна книга!

[Мики Вълчанова · Rating 5 out of 5]

Много интересна и завладяваща книга !

[Ami · Rating 5 out of 5]

Една невероятно красива книга, която те пренася в живота от 40-те години на XX век. Историята ни показва борбата на малките села между старото и новото и напълно контрастиращия градски живот. Единственото, което не ми хареса, беше романса на Дичо и Ина. Стоеше някак ненамясто, както и цялата част за градския живот. Повествованието се лее на фона на несподелена любов, буйни чувства и трагедия, за да ни покаже, че доброто не винаги побеждава злото. Но въпреки обречеността и смъртта в края на книгата, авторката е съумяла да напише един завършек, който ще те навлажни очите ти, но и ще разтегли устните ти в усмивка, вдъхвайки ти чувство за справедливост и неизбежност.

[Diana Teneva · Rating 5 out of 5]

Роман, изчетен на един дъх, равняващ се на една безсънна майска нощ. Много емоционална книга за любовта и страстта, за магичното и нереалното, за забранени желания и грехове, които все някога се наказват...
Жив, цветен и богат език, който ме грабна и завладя още от първите редове. Книга, която вероятно ще попадне в моята класация топ 10 за 2015 година.

http://dianart-dten.blogspot.com/2015...

[Петя Тодорова · Rating 5 out of 5]

Невероятна, чувствени и завладяваща книга.История за алчността и амбицията на една майка,която погуби живота на едно невинно момиче. Книга за Божественото, духовното и хората способни да виждат отвъд нашия свят.
Незабравими книга която си заслужава вниманието.

[Maria · Rating 5 out of 5]

Безсънна нощ. Така мога да опиша тази книга. Тя ме намери в точният момент, въпреки че аз я търсих толкова отдавна.

[Lubitsa Marcheva · Rating 5 out of 5]

http://josellin.blogspot.com/2013/10/...

[Gergana Toncheva · Rating 5 out of 5]

Изключителен роман! Прекрасен изказ, жив и цветен език.

[Anna · Rating 5 out of 5]

Великолепна! Грабва те от начало и не те пуска....а колко е истинска.... силна...разтърсваща!