What do you think?
Rate this book
Тангра и неговият син
През мрачните средни векове в студените степи на аварска Панония се ражда момче, което ще направи България велика! Той е законотворец, обединител и завоевател. Той е кан Крум! Фигурата на владетеля се отличава ярко с качествата си на воин и с чисто човешките емоции, носещ в себе си. Тя е жива, пластична и реална. На базата на неизвестни досега исторически факти, романът пресъздава многопластовото и многоцветно платно на България в края на VІІІ и началото на ІХ век; връща ни към корените за произхода на прабългарите и хвърля светлина върху събитията, които ще направят държавата ни фактор на световната сцена.
584 pages, Paperback
First published January 1, 2011
4 people are currently reading
136 people want to read
About the author
Кармен Мишу
5 books26 followersКармен Виктор Мишу-Бойчева e родена в гр. Видин. Там завършва Френска езикова гимназия и впоследствие медицина в Букурещ, Румъния. От 1996 г. до 2002 г. работи в Националния център по заразни и паразитни болести – гр. София като научен сътрудник ІІІ ст. в областта на епидемиологията. През 2009 г. завършва фармация в Констанца, Румъния.
Владее писмено и говоримо френски, румънски, английски и руски.
Името на нейното семейство по бащина линия е Мишас, но с течение на времето и според страната, става Мишу. Баба ѝ и дядо ѝ са етнически гърци, които емигрират в средата на тридесетте години на ХХ век в Румъния.
Владее писмено и говоримо френски, румънски, английски и руски.
Името на нейното семейство по бащина линия е Мишас, но с течение на времето и според страната, става Мишу. Баба ѝ и дядо ѝ са етнически гърци, които емигрират в средата на тридесетте години на ХХ век в Румъния.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
March 6, 2017
Прекрасен, силен и изключително въздействащ исторически роман! Роман, до който трябва да се докосне всеки българин! Ще се чете от нас, от децата ни и от много поколения след нас! Спокойно може да заеме своето място до романи като " Солунския чудотворец", " Йоан Асен II", " Дъщерята на Калояна", споменавам ги не случайно, правя го, защото стила на авторката много се доближава до този на Фани Попова - Мутафова. Още с излизането си на българския пазар, романът привлече моето внимание, но честно казано бях малко скептично настроена, незнаех какво точно да очаквам, не бях срещала отзиви от други приятели, докато накрая една приятелка сподели как е попаднала под магията на този роман. Това ми беше достатъчно! Книгата вече лежеше в ръцете ми :)
Първа среща с авторката, но определено не и последна! Изключително приятно съм изненадана от лекия, приятен стил с който те води до кулминационните моменти в историята, достъпният език, който не те затруднява със сухи исторически факти. Изключително пълно и достоверно отразяване на историческите факти, както и прекрасно изрисувана картина на околният свят и обстановката в Европа по това време. Доза мистика и необяснимост. Малко преди да започна да чета романа, водих спор със съпруга си относно ролята на славяни, траки и прабългари в управлението на създадената държава, много въпроси и съждения възникваха, радвам се, че и в романа това беше засегнато.
И сега малко за самия роман: всеки българин знае кой е кан Крум - всеки е чувал за битката при Върбишкия проход и чашата, изкована от черепа на Никифор, всеки е чувал за Крум Страшни, за законотвореца и великия държавник, но колко от нас знаят кой е човекът, къде и как е израстнал, как е успял да се възкачи до управлянието на държавата- показано е израстването и живота на този велик държавник, решенията които трябва да вземе, лишенията и гнева, който си донася с твърдата ръка с която управлява държавата. В романа е обрисувано разцвета и падението на аварския каганат, подема и величието на Карл Велики, обрисувана е и сложната политическа обстановка във Византия - където майка ослепява сина си, узурпатори окупират императорския трон и с всеки от тях Крум води тежки войни, които разширяват територията на България. Пагубната мечта да завземем Константинопол, стъпки и грешки, които допускат по-късно и други велики наши държавници. С романа се връщаме назад в историята и се докосваме до живота на трима български владетели : Кардам, Крум и Омуртаг. Образите им са изключително силно и интригуващо описани, толкова живи и пълнокръвни, читателя се докосва до душата, мислите и чувствата на владетелите, разбира добре техните постъпки и решения.
Наред с образите на великите български владетели,в творбата се открояват пълнокръвните и силни образи на Алки, Угрине, Севта -силната българска жена,винаги в ролята на майка и приятел.
Романът започва трудно с разказите на Ирдиз,леко мистично и далечно, но неусетно се потапяш в магията му и те води до блестящо изградения сюжет, държи те в напрежение и заживяваш с героите му.
Прекрасен е! Спирам до тук и ви оставям в ръцете му! Насладете му се! Струва си всяка изписана и прочетена страница!
Първа среща с авторката, но определено не и последна! Изключително приятно съм изненадана от лекия, приятен стил с който те води до кулминационните моменти в историята, достъпният език, който не те затруднява със сухи исторически факти. Изключително пълно и достоверно отразяване на историческите факти, както и прекрасно изрисувана картина на околният свят и обстановката в Европа по това време. Доза мистика и необяснимост. Малко преди да започна да чета романа, водих спор със съпруга си относно ролята на славяни, траки и прабългари в управлението на създадената държава, много въпроси и съждения възникваха, радвам се, че и в романа това беше засегнато.
И сега малко за самия роман: всеки българин знае кой е кан Крум - всеки е чувал за битката при Върбишкия проход и чашата, изкована от черепа на Никифор, всеки е чувал за Крум Страшни, за законотвореца и великия държавник, но колко от нас знаят кой е човекът, къде и как е израстнал, как е успял да се възкачи до управлянието на държавата- показано е израстването и живота на този велик държавник, решенията които трябва да вземе, лишенията и гнева, който си донася с твърдата ръка с която управлява държавата. В романа е обрисувано разцвета и падението на аварския каганат, подема и величието на Карл Велики, обрисувана е и сложната политическа обстановка във Византия - където майка ослепява сина си, узурпатори окупират императорския трон и с всеки от тях Крум води тежки войни, които разширяват територията на България. Пагубната мечта да завземем Константинопол, стъпки и грешки, които допускат по-късно и други велики наши държавници. С романа се връщаме назад в историята и се докосваме до живота на трима български владетели : Кардам, Крум и Омуртаг. Образите им са изключително силно и интригуващо описани, толкова живи и пълнокръвни, читателя се докосва до душата, мислите и чувствата на владетелите, разбира добре техните постъпки и решения.
Наред с образите на великите български владетели,в творбата се открояват пълнокръвните и силни образи на Алки, Угрине, Севта -силната българска жена,винаги в ролята на майка и приятел.
Романът започва трудно с разказите на Ирдиз,леко мистично и далечно, но неусетно се потапяш в магията му и те води до блестящо изградения сюжет, държи те в напрежение и заживяваш с героите му.
Прекрасен е! Спирам до тук и ви оставям в ръцете му! Насладете му се! Струва си всяка изписана и прочетена страница!
July 8, 2019
Добре, ето какъв ми е проблемът с тази книга. Започна интересно, започна увлекателно. В момента, в който започна да се припокрива с реални исторически събития (или поне такива, за които имаме достатъчно информация), нещата тръгнаха на зле. Вече не четях художествена литература, четях български учебник по история, т.е. нереалистично, преувеличено, изключително субективно. И както и типичната традиция на учебниците ни по история – българите сме велики и неповторими, когато българите колят, бесят, опустошават („най-голямата и безпощадна сеч“) това е повод за национална гордост, когато това го прави противника, е непростимо. Както и да е, няма да навлизам в подробности за това колко отчаяно се опитваме да си докажем, че сме имали най-великата история на света, защото това е друга тема.
Не успях да се привържа към нито един от героите, което беше много тъжно, защото имаше доста добри възможности. Алки беше доста интересен персонаж, но в един момент стана второстепенна, детството на Крум също беше доста добре написано, но след като стана владетел, сякаш пред нас се появи коренно различен човек и тази промяна беше мигновена. Въпреки това той остава единственият герой в цялата книга, чието развитие проследяваме. Всички останали персонажи са ни поднесени на тепсия, вече разгърнати, без да търпят промяна и ние само трябва да повярваме, че са такива, каквито са описани.
По отношение на женските образи, не мога да повярвам, че ще го кажа, но направо ми писна от тях. Всяка една от жените беше неповторима, мистична, магична, уникална, силна, непоколебима... Е накрая просто исках да видя една обикновена жена, която да не притежава невероятна направо мистична физическа сила или която да не притежава магическа дарба да лекува. Не ми хареса, че не се задълба особено в образа на нито една от жените, а се разчиташе на това, че има някакъв ореол на мистичност около тях, на който просто трябваше да повярваме, без да разберем откъде идва. Но това за мен е един вид мързеливият начин да създадеш героите си – приписваш им една почти свръхестественост и си решаваш проблемите. Всяка една от героините усещах изключително дистанцирана и въпреки опита да бъдат показани като силни и независими жени това някак се случваше все в моментите, в които общуват с мъжете. Получи се нещо като жената е силна, защото не се подчинява на мъжа. Оттук пък беше и проблемът с образите на мъжете, които сякаш отстъпваха крачка назад, за да могат да изпъкнат силните жени. Мисля, че е изключително трудно да се напише роман, в който и жените, и мъжете са представени достатъчно реалистично, без да става едно противопоставяне на половете.
Това е една от тези книги, при които доста се колебая как да оценя и дали изобщо да се затормозявам с оценка. Първата една трета за мен беше абсолютно 4*, към средата стана 3*, а последните стотина страници направо ме разочароваха. Въпреки това не съжалявам, че я прочетох, но не мисля, че ще продължа с творчеството на Кармен Мишу.
Не успях да се привържа към нито един от героите, което беше много тъжно, защото имаше доста добри възможности. Алки беше доста интересен персонаж, но в един момент стана второстепенна, детството на Крум също беше доста добре написано, но след като стана владетел, сякаш пред нас се появи коренно различен човек и тази промяна беше мигновена. Въпреки това той остава единственият герой в цялата книга, чието развитие проследяваме. Всички останали персонажи са ни поднесени на тепсия, вече разгърнати, без да търпят промяна и ние само трябва да повярваме, че са такива, каквито са описани.
По отношение на женските образи, не мога да повярвам, че ще го кажа, но направо ми писна от тях. Всяка една от жените беше неповторима, мистична, магична, уникална, силна, непоколебима... Е накрая просто исках да видя една обикновена жена, която да не притежава невероятна направо мистична физическа сила или която да не притежава магическа дарба да лекува. Не ми хареса, че не се задълба особено в образа на нито една от жените, а се разчиташе на това, че има някакъв ореол на мистичност около тях, на който просто трябваше да повярваме, без да разберем откъде идва. Но това за мен е един вид мързеливият начин да създадеш героите си – приписваш им една почти свръхестественост и си решаваш проблемите. Всяка една от героините усещах изключително дистанцирана и въпреки опита да бъдат показани като силни и независими жени това някак се случваше все в моментите, в които общуват с мъжете. Получи се нещо като жената е силна, защото не се подчинява на мъжа. Оттук пък беше и проблемът с образите на мъжете, които сякаш отстъпваха крачка назад, за да могат да изпъкнат силните жени. Мисля, че е изключително трудно да се напише роман, в който и жените, и мъжете са представени достатъчно реалистично, без да става едно противопоставяне на половете.
Това е една от тези книги, при които доста се колебая как да оценя и дали изобщо да се затормозявам с оценка. Първата една трета за мен беше абсолютно 4*, към средата стана 3*, а последните стотина страници направо ме разочароваха. Въпреки това не съжалявам, че я прочетох, но не мисля, че ще продължа с творчеството на Кармен Мишу.
July 17, 2022
Така и не успях да се развълнувам от романа. Намирам го някак твърде ентусиазиран, а това винаги ме настройва подозрително. Още в началото започна трудно, с разказите на Ирдиз. Не съм запозната с историята на прабългарите и нищо не разбрах от движението на племената – кой накъде отива, къде се заселва. Старинната география ми е още по-непозната и от историята. Не видях и особена връзка с предците на кан Крум.
Мисля, че основният ми проблем с книгата е, че не успях да се „сближа” с образа на Крум. Не разбрах как от лоялния към Кардам младеж изведнъж стана кан, нетърпящ чуждо мнение и възражения. Сила на характера или високомерие? Тежестта на отговорността или откъсване от реалността? Уж обикаля да види как живеят обикновените хора, а след това без колебание ги хвърля във войни, от които половината не се завръщат. Разбирам, че е смешно да давам оценка на управленските методи на Кан Крум. Разбирам, че времето е било такова. И си давам сметка, че разсъждавам и приемам нещата от моята гледна точка. Но пък всяка книга възприемам именно така – пречупена през моите усещания. Смущаващо ми е от позицията на днешния ден и днешния морал как се обрича на смърт цял един народ, на разрушение цяла държава, за да се докаже величието на един човек и правотата на една идея.
За пръв път научих, че прабългарите са имали закон за различните – който е различен, притежава някаква дарба, талант, неразбираемо умение, или просто не обича да се бие и да язди – трябва да се убие и да се върне на Тангра. Чудя се дали това е исторически факт или художествена измислица. Какъв би бил смисълът на такъв закон за оцеляването на племената? От една страна книгата оставя усещане за нещо мистично, от друга страна – излиза, че прабългарите са се страхували от всякакъв досег с мистиката, с различната душевност.
Жените в романа – силни и устойчиви. Най-много ми допадна Алки, намери��а баланса за важните неща. Жалко, че по нашите земи жените не са ставали владетели, Алки щеше да е точният човек за това. Угрине и Севта – въплъщение на идеята, че един мъж не може да намери всичко, от което се нуждае, само у една жена..... Едната може да е съмишленик и приятел, майка на наследника на трона, а другата трябва да дарява любов, нежност и отдаденост. Бих го разбрала по-добре, ако авторът беше мъж.
Мисля, че основният ми проблем с книгата е, че не успях да се „сближа” с образа на Крум. Не разбрах как от лоялния към Кардам младеж изведнъж стана кан, нетърпящ чуждо мнение и възражения. Сила на характера или високомерие? Тежестта на отговорността или откъсване от реалността? Уж обикаля да види как живеят обикновените хора, а след това без колебание ги хвърля във войни, от които половината не се завръщат. Разбирам, че е смешно да давам оценка на управленските методи на Кан Крум. Разбирам, че времето е било такова. И си давам сметка, че разсъждавам и приемам нещата от моята гледна точка. Но пък всяка книга възприемам именно така – пречупена през моите усещания. Смущаващо ми е от позицията на днешния ден и днешния морал как се обрича на смърт цял един народ, на разрушение цяла държава, за да се докаже величието на един човек и правотата на една идея.
За пръв път научих, че прабългарите са имали закон за различните – който е различен, притежава някаква дарба, талант, неразбираемо умение, или просто не обича да се бие и да язди – трябва да се убие и да се върне на Тангра. Чудя се дали това е исторически факт или художествена измислица. Какъв би бил смисълът на такъв закон за оцеляването на племената? От една страна книгата оставя усещане за нещо мистично, от друга страна – излиза, че прабългарите са се страхували от всякакъв досег с мистиката, с различната душевност.
Жените в романа – силни и устойчиви. Най-много ми допадна Алки, намери��а баланса за важните неща. Жалко, че по нашите земи жените не са ставали владетели, Алки щеше да е точният човек за това. Угрине и Севта – въплъщение на идеята, че един мъж не може да намери всичко, от което се нуждае, само у една жена..... Едната може да е съмишленик и приятел, майка на наследника на трона, а другата трябва да дарява любов, нежност и отдаденост. Бих го разбрала по-добре, ако авторът беше мъж.
July 3, 2014
Великолепен роман!
Разказва за живота на кан Крум,
увлекателно и сурово по начина на тогавашното време,
с невероятно богатство на езика.
Книга, в която се потапяш и не искаш да свършва.
Мога само да съжалявам, че не се изучава в училище.
Децата биха научили много от нея.
Разказва за живота на кан Крум,
увлекателно и сурово по начина на тогавашното време,
с невероятно богатство на езика.
Книга, в която се потапяш и не искаш да свършва.
Мога само да съжалявам, че не се изучава в училище.
Децата биха научили много от нея.
July 19, 2015
Много четивен текст. Авторката разглежда една непозната част от нашата история - а именно възцаряването на Крум. Няма исторически източници откъде се е появил Крум. Знае се, че не е родственик на Кардам, но не е ясно как го наследява. Има много версии за това, че е завзел властта със сила, като разликата в тях е кога - едните твърдят, че е докато е жив Кардам, а други - в настъпилото междуцарствие. Не може да се отрече, че Крум е един от най-силните ни владетели, който връща силата на България. Но историята сте я учили всички. Всъщност тук на известната част се набляга малко, много повече се говори за детството на Крум в Панония.
Препоръчвам книгата на всички, които се интересуват от исторически романи. Авторката се е постарала да вникне в душата на героите и да оправдае постъпките им (били са жестоки времена).
Но, лично за мен, книгата остава на едно средно ниво. Няма я оная разпоряща сила на тетралогията - "Сказание на Хан Аспарух, княз Слав и жрецът Терес" на Антон Дончев.
Препоръчвам книгата на всички, които се интересуват от исторически романи. Авторката се е постарала да вникне в душата на героите и да оправдае постъпките им (били са жестоки времена).
Но, лично за мен, книгата остава на едно средно ниво. Няма я оная разпоряща сила на тетралогията - "Сказание на Хан Аспарух, княз Слав и жрецът Терес" на Антон Дончев.
April 30, 2015
Един завладяваш и изключителен исторически роман.Авторката успява да те пренесе във времето на една далечна и силна България.Роман който заслужава да се прочете от много българи, защото за едни народ е важно да познава историята и прадедите си.
"Знаеш ли, Ерми! Византийските звездобройци сигурно са прави за създаването на каменната фигура.Но аз си мисля, че не е от значение кой и кога я е изсякъл в канарата;нито защо е била поръчана.Най-важно е чувството, което ни обзема , когато я гледаме!Тя е вечният символ на български воин - безименния, победители, героя, погълнат от окървавената земя на бойното поле.....Защото човек и добре да живее, умира!И друг се ражда!Но нека роденият последен помни!Нека помни това, което е направено преди него....Ще ги накараме да помнят, Ерми!Да помнят величието на България!"
"Знаеш ли, Ерми! Византийските звездобройци сигурно са прави за създаването на каменната фигура.Но аз си мисля, че не е от значение кой и кога я е изсякъл в канарата;нито защо е била поръчана.Най-важно е чувството, което ни обзема , когато я гледаме!Тя е вечният символ на български воин - безименния, победители, героя, погълнат от окървавената земя на бойното поле.....Защото човек и добре да живее, умира!И друг се ражда!Но нека роденият последен помни!Нека помни това, което е направено преди него....Ще ги накараме да помнят, Ерми!Да помнят величието на България!"
November 27, 2018
Тази книга мога да препрочитам вечно!
August 14, 2014
Уникална книга! Приказка пропита с история, душа, любов, българщина, смелост... Всеки трябва да прочете тази книга!
April 11, 2025
Изключително интересна и завладяваща книга .
February 11, 2016
Книгата ме спечели, макар да бях скептична. Връща те в други времена, представя историята ни жива и от първо лице. Беше ми интересно и страшно да се върна отново там и да погледна живота на хората тогава. Спечели ме с жертвоготовността на кана и някои от приближените му за доброто на България, идеали, които за хората от нашето време са само празни думи :(
Заслужава си да си прочете!
Не и давам 5 т. само защото не мисля, че е от книгите, които бих сложила в моя ТОП, а и заради залитането от време на време прекалено към окултното, към магичното. Не знам, може би такива са били времената...
Заслужава си да си прочете!
Не и давам 5 т. само защото не мисля, че е от книгите, които бих сложила в моя ТОП, а и заради залитането от време на време прекалено към окултното, към магичното. Не знам, може би такива са били времената...
December 14, 2014
След като я завърших, мога смело да кажа, че заслужава да се прочете само, заради финала. Романът е страхотен, интересен дори извън художествената си същност- има доста факти от историята на България. Честно казано в течение на страниците доста си мислех за финала, но определено надмина очакванията ми. Доста силен, макар и с тъмни багри.
March 30, 2014
Прекрасно четиво!!!
March 4, 2015
Вълнуваща и запленяваща! Силно ме впечатли!
March 8, 2016
Прекрасна! Харесвам всяка книга на Кармен Мишу, но тази е велика!
Displaying 1 - 14 of 14 reviews