Знай, че с разгръщането на тази книга ти се впускаш в приключение, което ще изисква да напрегнеш сили и съобразителност, за да изпълниш една опасна мисия. Не мисли, че авторът ще описва приключенията, а за теб ще остава само да четеш. Напротив! Всеки твой избор, всяко решение ще влияе върху събитията и четенето може да завърши както с победа за теб, така и с гибел. Защото истинският автор на книгата и нейният истински герой, ТОВА СИ ТИ!
Но кой си ти всъщност?
Ти си скромен воин, който живее в Старата Гора. Появява се добрият вълшебник Сиян, който те вербува за благородната кауза, а именно: злият магьосник Агамор е откраднал и заключил хорските сънища за своите пъклени планове, а ти трябва да ги освободиш. Препасваш меча, напълваш раницата си с вълшебни дарове от Сиян и заедно с двама други доброволци поемате напред, към приключението. А приключението определено си струва: първо, трябва да избереш своя маршрут – дали ще минеш през планините, през пустинята или по реката. Опасностите, които те дебнат навред, са безмерни: разбойници, наемни убийци, пустинни грабители, речни пирати, всякакви чудовища, даже епична гладиаторска битка с митологични създания.
С часове съм бродил по страниците ѝ, в търсене на приключния и научавайки, че всяко взето решение носи неминуеми последици за взелия го. :) Голям кеф!
С удоволствие бих си я припомнил и се надявам да се е стаила в някое ъглче на библиотеката ми, заедно с другите любими книги-игри от епохата на разцвета им в България.
Една от любимите ми книги-игри, носеща в себе си неповторим чар и навяваща ми странна носталгия към несравнимата красота на пустинята. Блестящо фентъзи, нелишено от доза страх, включващ вампири, мрачни подземия и прочее изправящи косата неща. Да не забравяме и приказният елемент, който за мен лично е най-добре засегнат в магическите предмети, които можеш да вземеш за приключението. Сред тях не мога да не спомена любимите ми бездънна манерка (побираща цяло езеро вода), лъжлива жаба (способна да надхитри всеки), билка отвори-вратичка (отключваща всяка врата), лепнещи ръкавици (за изкачване на непристъпни стени) и какво ли още не. Една книга, която е напълно достоен баща на жанра у нас. Прочетете, велико е.
“Огнена пустиня” по мое лично мнение е началото на най-бляскавата кариера, която автор на книги-игри е имал в България, макар това да е само част от биографията на големия Любомир Николов. Като всяко начало, тя на моменти звучи малко наивно, но и това е част от чара й. Огромно бе влиянието, което тези приключения имаха върху мен, а “Огнена пустиня” е едно от най-хубавите измежду тях, дело на автор, който дори първоначално да не е очаквал успеха, си е давал сметка за отговорността, която носи пред читателите си. Благодаря му!
Здравей, незнайни храбрецо! Знай, че с разгръщането на тази книга се впускаш в приключение, което ще изисква от теб да напрегнеш сили и съобразителност, за да изпълниш една опасна мисия. Не мисли, че авторът ще описва приключенията, а за теб ще остава само да четеш. Напротив! Всеки твой избор, всяко решение ще влияе върху събитията и четенето може да завърши както с победа за теб, така и с гибел. Защото истинският автор на книгата и нейният истински герой.
ТОВА СИ ТИ!
Това са началните слова написани в първата книга-игра издадена в България. Книга-игра дала началото на нещо невиждано до този момент. Книга-игра, която е вдъхновила малки и големи и са се пробвали да напишат свои такива. Повечето не можаха, а тези, които успяха се превърнаха в известни личности. Огнена пустиня е фентъзи книга-игра, в която поемаме ролята на обикновеният дървар, на чийто плещи стоварват задачата да спаси Старата гора от злият Агамор, който е намерил начин да открадне сънищата на хората. А веднъж открадне ли ги ще му е лесно да проникне в човешките души и да ги направи зли.
Защо го прави ли? От отмъщение към учителя си Сиян, на който е обещал, че ще превърне Старата гора в царство на злото.
Схема
В Огнена пустиня има три пътя, през които може да се достигне до финала. Всеки един от тях предоставя възможност да се включиш към другите два без никакъв проблем. Проблем единствено представлява баланса в тях. В един можеш да стигнеш финала без да се биеш нито веднъж, докато другите два имаш по две битки.
Механики
В тази книга-игра се залага на две механики. Бойна и Вълшебни предмети. Бойната механика залага на Шанс + Сила на героя срещу Шанс + Сила на противника. Който е с по-голямата стойност печели рунда. Противниците срещу, които се срещаш да се сбиеш не са чак толкова силни. Може би най-силният противник за бой е Агамор, но него може да го победиш с другата механика – вълшебните предмети. Най-голямото очарование, докато четях книги-игри беше, че ми се предлага да избирам между вълшебни предмети. Единствено, което не ми харесваше бе, че трябваше да хвърлям зар, за да разбера колко от тях ще мога да взема със себе си. Въпреки бройката, точно преди самият край на книгата игра, когато си в предверието на замъка, трябва да имаш задължително поне някакви останали предмети, иначе играта свършва безславно.
Чудатости.
- когато бандитите ми ме взеха в плен, не отвориха да видят какво имам в раницата и ми я подхвърлиха в килията. Сещате се какво следва след това нали? - Сиян много ми прилича на Гандалф, а самата сцена, при която Сиян идва при дърваря много ми напомня на началото на Хобит, когато Гандалф идва при Билбо. Разликата е, че нашият дървар се съгласява да приключенства, докато Билбо е принуден. - Двамата спътници на Дърваря ми приличат на разделена версия на Боромир.
За финал ще кажа, че това е от книгите-игри, които са издържали теста на времето (вече съм голям, изчел съм много книги, мирогледът ми е по-широк) и все още съм запленен от нея, както за пръв път я бях чел... Чел? Брат ми ми я четеше на глас, той правеше изборите, а аз хвърлях заровете по време на битките.
Искрено се забавлявах с тази книга-игра на майстора Любо Николов. Върнах се назад във времето (началото на 90-те... леле колко съм дърт) когато под учебника винаги се криеше по някое подобно съкровище... За книжката: чел съм я още при излизането и, но нищо не си спомнях. Малко ме хвана яд, че се прецаках и се запасих с примамливите бездънни манерки (все пак пустиня ме чакаше), а не отпих нито глътка. :))) Приключението си го биваше и скоро пак ще посегна към прашасалия рафт с книги-игри.
Първата! Имаше даже страничка която да симулира зарче накрая! Ходех навсякъде с нея и я играех във всеки свободен миг. В известна смисъл, не сме по-различни от съвременните деца с таблетите?
Първата по време на издаване книга-игра, в която създателят на жанра в българската му разновидност - преводачът на Толкин и Франк Хърбърт Любомир Николов, фигурира с истинското си име, а не с наложения от него впоследствие англоезичен псевдоним Колин Уолъмбъри. Изключително силно начало на жанра в България, характеризиращо се с много епизоди, три различни пътища за достигане на целта (които могат да се комбинират на различните етапи), както и изобилие от оръжия и вълшебни предмети. Битките са по системата „числа и зарчета“, но все отнякъди трябваше да се тръгне, а и като за пръв път това нямаше как да дразни. Изключително качествена книга, която напълно оправдава дефиницията „класика в жанра“.
Първата книга-игра (по издаване; по написване е „В лабиринта на времето“). Прочетох я по-късно, но изключително ме впечатли. Първата вълна книги-игри бяха доста еднотипни - фолклорно и митологично фентъзи „Меч и магия“, но въпреки това - интересни и вълнуващи.