What do you think?
Rate this book
Културни развлечения
Настоящият сборник включва най-смешните разкази на Борис Виан, както и повестите "Смут сред тревите" и "Приказка за прочит от средни хора".
Стенният електронен часовник удари два пъти и аз подскочих целият, едва успял да се отърся от вихрушката от картини, преплетени в съзнанието ми. Установих с известна изненада, че биенето на сърцето ми леко се учести. Бързо затворих книгата, като се изчервих, това беше „Ти и аз“, старо прашно томче отпреди двете световни войни, което до момента се бях колебал дали да прочета, тъй като познавах реалистичния подход към темата. И тогава си дадох сметка, че сърдечните ми смущения идваха както от часа и деня, така и от книгата: беше петък, двадесет и седми април хиляда деветстотин осемдесет и втора година, и аз, както обикновено, очаквах стажантката си Флоранс Лор.
Не мога да ви опиша колко ме развълнува това откритие. Имам се за човек с широки разбирания, но не е редно мъжът да се влюбва пръв, във всички случаи ние, мъжете, трябва да пазим сдържаността, която подхожда на нашия пол. След този начален шок обаче аз размислих – и си намерих оправдание.
Представата за учените, в частност за жените-учени, като за хора с властна и грозна външност, е предразсъдък. Несъмнено жените имат по-голяма дарба от мъжете за изследователска работа. А някои професии, в които външният вид играе избирателна роля, актьорската например, съдържат относително висок процент венери. Но ако се задълбочим в проблема, много бързо може да се установи, че красива математичка не е по-рядко срещано явление от интелигентна актриса. Наистина математичките са повече от актрисите. Във всеки случай бях изтеглил печеливш билет от лотарията със стажантките и въпреки че до този ден никаква смущаваща мисъл не ми беше минавала през главата, вече бях признал – съвсем обективно – безспорния чар на моята ученичка. Това оправдаваше настоящото ми вълнение.
Беше точна отгоре на всичко; пристигна, както обикновено, в два и пет.
– Страхотно сте елегантна – казах аз, малко изненадан от смелостта си.
Беше облякла прилепнал комбинезон от бледозелен плат с преливащи отблясъци, с проста кройка, но си личеше, че е произведен в луксозна модна къща.
– Харесва ли ви, Боб?
– Много ми харесва.
Не бях от тези, които биха намерили цвета за неуместен дори за една толкова класическа женска дреха, каквато е лабораторният комбинезон. С риск да ви скандализирам, ще си призная дори, че жена в пола не ми прави впечатление.
– Много се радвам – отговори тя подигравателно.
Независимо че съм с десет години по-голям от нея, Флоранс ме уверява, че изглеждаме на еднаква възраст. Вследствие на този факт взаимоотношенията ни са малко по-различни от нормалните взаимоотношения между учител и ученичка. Тя се държи с мен като с приятел. Това малко ме притеснява. Разбира се, бих могъл да обръсна брадата си и да си подстрижа косата, за да заприличам на стар учен от хиляда деветстотин и четиридесета година, но тя твърди, че това би ми придало женствен вид и няма да й вдъхва респект...
от http://blurbown.blogspot.com/2013/03/...
Стенният електронен часовник удари два пъти и аз подскочих целият, едва успял да се отърся от вихрушката от картини, преплетени в съзнанието ми. Установих с известна изненада, че биенето на сърцето ми леко се учести. Бързо затворих книгата, като се изчервих, това беше „Ти и аз“, старо прашно томче отпреди двете световни войни, което до момента се бях колебал дали да прочета, тъй като познавах реалистичния подход към темата. И тогава си дадох сметка, че сърдечните ми смущения идваха както от часа и деня, така и от книгата: беше петък, двадесет и седми април хиляда деветстотин осемдесет и втора година, и аз, както обикновено, очаквах стажантката си Флоранс Лор.
Не мога да ви опиша колко ме развълнува това откритие. Имам се за човек с широки разбирания, но не е редно мъжът да се влюбва пръв, във всички случаи ние, мъжете, трябва да пазим сдържаността, която подхожда на нашия пол. След този начален шок обаче аз размислих – и си намерих оправдание.
Представата за учените, в частност за жените-учени, като за хора с властна и грозна външност, е предразсъдък. Несъмнено жените имат по-голяма дарба от мъжете за изследователска работа. А някои професии, в които външният вид играе избирателна роля, актьорската например, съдържат относително висок процент венери. Но ако се задълбочим в проблема, много бързо може да се установи, че красива математичка не е по-рядко срещано явление от интелигентна актриса. Наистина математичките са повече от актрисите. Във всеки случай бях изтеглил печеливш билет от лотарията със стажантките и въпреки че до този ден никаква смущаваща мисъл не ми беше минавала през главата, вече бях признал – съвсем обективно – безспорния чар на моята ученичка. Това оправдаваше настоящото ми вълнение.
Беше точна отгоре на всичко; пристигна, както обикновено, в два и пет.
– Страхотно сте елегантна – казах аз, малко изненадан от смелостта си.
Беше облякла прилепнал комбинезон от бледозелен плат с преливащи отблясъци, с проста кройка, но си личеше, че е произведен в луксозна модна къща.
– Харесва ли ви, Боб?
– Много ми харесва.
Не бях от тези, които биха намерили цвета за неуместен дори за една толкова класическа женска дреха, каквато е лабораторният комбинезон. С риск да ви скандализирам, ще си призная дори, че жена в пола не ми прави впечатление.
– Много се радвам – отговори тя подигравателно.
Независимо че съм с десет години по-голям от нея, Флоранс ме уверява, че изглеждаме на еднаква възраст. Вследствие на този факт взаимоотношенията ни са малко по-различни от нормалните взаимоотношения между учител и ученичка. Тя се държи с мен като с приятел. Това малко ме притеснява. Разбира се, бих могъл да обръсна брадата си и да си подстрижа косата, за да заприличам на стар учен от хиляда деветстотин и четиридесета година, но тя твърди, че това би ми придало женствен вид и няма да й вдъхва респект...
от http://blurbown.blogspot.com/2013/03/...
380 pages, Paperback
First published January 1, 2013
2 people are currently reading
31 people want to read
About the author
Boris Vian
358 books1,740 followersBoris Vian was a French polymath: writer, poet, musician, singer, translator, critic, actor, inventor and engineer. He is best remembered for novels such as L’Écume des jours and L'Arrache-cœur (translated into English as Froth on the Daydream and Heartsnatcher, respectively). He is also known for highly controversial "criminal" fiction released under the pseudonym Vernon Sullivan and some of his songs (particularly the anti-war Le Déserteur). Vian was also fascinated with jazz: he served as liaison for, among others, Duke Ellington and Miles Davis in Paris, wrote for several French jazz-reviews (Le Jazz Hot, Paris Jazz) and published numerous articles dealing with jazz both in the United States and in France.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
October 17, 2015
Моето настроение („глобално”) напоследък е такова и затова пак си го харесах Виан (макар че повечето разкази си бяха от истинския „весел хумор”, не всички са „горчив хумор”).
„Защото ние сме си тъпаци и туйто. Като във вица за лудия, дето се удрял с чук по главата, понеже му било много хубаво в промеждутъците. Тази практика е доста разпространена. На същия принцип се водят войни заради мира, който ще последва. А пораженията се забравят.”
На моменти ми ставаше малко еднообразно (дори накрая новелите не ги четох). Основно любовчийски истории има в сборника, но се виждат и другите „специалности” на Виан – музикант, инженер, изобретател, „общественик”… Освен че ме радваха самите разкази, се наслаждавах и на превода „в тон” с лудостите на Виан („езикови развлечения”). Съжалявам, че не си записах повече любими думички, само тези: „тъжовен блус”, „стръвния камък”, „евино одеяние”, „блаженстваше”. Но си записах доста готини имена на герои: Фаетон Будал, Макарон, Стрид Жоржобер, Уродонал, Хрусбонбон, Орвер Керемид, Лес де Тъпак, Марслен дьо Канап…
Останалата част от впечатленията ми – просто преписване на откъси (ироничен контекст).
„О! – отрони тя и се изчерви, от което сърцето на Гусен пламна от основата до върха.”
„След няколко секунди тя смени посоката си и телоположението се увенча с дейност, забранена за лица под шестнайсет години, които обаче силно биха ѝ се изкефили, ако някой ги открехне.”
„За първи път в живота си забеляза, че първото стъпало скърца, второто пропуква, четвъртото пращи, седмото щрака, десетото пшитка, четиринайсетото бумка, седемнайсетото хрущи, двайсет и второто трака, а месинговият парапет с отвинтена крайна подпорка зънка.”
„Обаче чудна работа, тая мъгла някак си… засища, така да се каже…”
„На задната седалка бяха само Майора, едно куче и два куфара. Майора спеше, а двата куфара нямаха възможност да дразнят кучето, понеже то бе далеч от тях.”
„Напрегната, Миранда се взря в него. После го притегли към себе си и му лепна целувка от вида незабравима, триизмерна, филмова, уханна, кадифена, съвършена.”
„Ужасно ми е хубаво с импотентен… - мълвеше страстно току до ухото на клетника, като лекичко го хапеше и обсипваше със ситни целувки.”
„Дължината на горното изречение позволи на красивата Кроки да се прикрие зад него и да премине незабелязана пред портиерното помещение.”
„Вратата на Майора вече не се затваряше, защото от солените сълзи пантите ръждясаха…”
„Пралин задавено изхълцука:
- Ей, момчета!... Вижте какво дупе!... Леле, че дупе!... Приветливо… гостоприемно… прямо…”
„… половин тон пепел върху писалището ми се ядва, но цял ми идва множко.”
„За да се увериш, че хъркаш, ако си сам, е достатъчно да заспиш на място, където има ехо, и да се събудиш достатъчно бързо, за да чуеш ехото от хъркането, за което си отговорен.”
„Истината е, че би трябвало да се разграничат две категории караници: мъжка и женска. За жените ще бъдат отредени зали със специално оборудване, с тепихи за свободна борба, евтини вази, стерилизирани игли за шашки и резервни кокове.
Мъжете на практика не влизат в пререкания. Направо обявяват войни. Като цяло войните са по-опасни, но докато се водят, отпадат разни домашни грижи. За да не се стига да подобно крайно решение, ето един съвет: ако жена ви е нервна сред хората, скатайте се. И просто помолете някой верен приятел да я изведе на чист въздух...”
„Защото ние сме си тъпаци и туйто. Като във вица за лудия, дето се удрял с чук по главата, понеже му било много хубаво в промеждутъците. Тази практика е доста разпространена. На същия принцип се водят войни заради мира, който ще последва. А пораженията се забравят.”
На моменти ми ставаше малко еднообразно (дори накрая новелите не ги четох). Основно любовчийски истории има в сборника, но се виждат и другите „специалности” на Виан – музикант, инженер, изобретател, „общественик”… Освен че ме радваха самите разкази, се наслаждавах и на превода „в тон” с лудостите на Виан („езикови развлечения”). Съжалявам, че не си записах повече любими думички, само тези: „тъжовен блус”, „стръвния камък”, „евино одеяние”, „блаженстваше”. Но си записах доста готини имена на герои: Фаетон Будал, Макарон, Стрид Жоржобер, Уродонал, Хрусбонбон, Орвер Керемид, Лес де Тъпак, Марслен дьо Канап…
Останалата част от впечатленията ми – просто преписване на откъси (ироничен контекст).
„О! – отрони тя и се изчерви, от което сърцето на Гусен пламна от основата до върха.”
„След няколко секунди тя смени посоката си и телоположението се увенча с дейност, забранена за лица под шестнайсет години, които обаче силно биха ѝ се изкефили, ако някой ги открехне.”
„За първи път в живота си забеляза, че първото стъпало скърца, второто пропуква, четвъртото пращи, седмото щрака, десетото пшитка, четиринайсетото бумка, седемнайсетото хрущи, двайсет и второто трака, а месинговият парапет с отвинтена крайна подпорка зънка.”
„Обаче чудна работа, тая мъгла някак си… засища, така да се каже…”
„На задната седалка бяха само Майора, едно куче и два куфара. Майора спеше, а двата куфара нямаха възможност да дразнят кучето, понеже то бе далеч от тях.”
„Напрегната, Миранда се взря в него. После го притегли към себе си и му лепна целувка от вида незабравима, триизмерна, филмова, уханна, кадифена, съвършена.”
„Ужасно ми е хубаво с импотентен… - мълвеше страстно току до ухото на клетника, като лекичко го хапеше и обсипваше със ситни целувки.”
„Дължината на горното изречение позволи на красивата Кроки да се прикрие зад него и да премине незабелязана пред портиерното помещение.”
„Вратата на Майора вече не се затваряше, защото от солените сълзи пантите ръждясаха…”
„Пралин задавено изхълцука:
- Ей, момчета!... Вижте какво дупе!... Леле, че дупе!... Приветливо… гостоприемно… прямо…”
„… половин тон пепел върху писалището ми се ядва, но цял ми идва множко.”
„За да се увериш, че хъркаш, ако си сам, е достатъчно да заспиш на място, където има ехо, и да се събудиш достатъчно бързо, за да чуеш ехото от хъркането, за което си отговорен.”
„Истината е, че би трябвало да се разграничат две категории караници: мъжка и женска. За жените ще бъдат отредени зали със специално оборудване, с тепихи за свободна борба, евтини вази, стерилизирани игли за шашки и резервни кокове.
Мъжете на практика не влизат в пререкания. Направо обявяват войни. Като цяло войните са по-опасни, но докато се водят, отпадат разни домашни грижи. За да не се стига да подобно крайно решение, ето един съвет: ако жена ви е нервна сред хората, скатайте се. И просто помолете някой верен приятел да я изведе на чист въздух...”
Displaying 1 of 1 review