От седемдесет години насам една изоставена къща пази спомена за ужасната трагедия, сполетяла семейството на Хърман Будигър. Страшните събития отдавна са се превърнали в полузабравена легенда. Но Древното зло чака своя час. Откриването на една старинна книга отново ще заплаши с гибел жителите на малкото градче. Силите на доброто и злото влизат в титаничен двубой и единствено ти можеш да решиш изхода от борбата.
„Гримоар” ни пренася в малкото планинско градче Роквил, САЩ, където поемаме ролята на Тони – обикновен младеж, работещ като чирак в антикварна книжарница. Отегчен от ежедневието на букинист, той е нетърпелив да събере някой долар и да потърси късмета си в големите градове. Ненадейно Тони попада на една отдавна загубена книга, забулена от зловещи тайни и митична мощ. „Некрономикон” пази в себе си древни знания, които, попаднали в злонамерени ръце, заплашват с гибел не само Роквил, но и целия ни познат свят.
Любимата ми книга-игра изобщо. Зловеща, настръхваща, с блестяща литература - Ктхулу, Лъвкрафт, Некрономикон, призоваване на демони, изобщо падате ли си по жанра хорър, прочетете, дори да не се кефите на книги-игри. Няма такава атмосфера.
Историята е разказана по невероятно майсторски начин - имайки предвид класата на автора като литератор, това е напълно закономерно. На мен лично ми липсват дневник и малко по-сложни правила, но и така книгата е на висота.
Задължително да се прочете в комбинация с "Цвете за покойници". При изиграването на Гримоар изберете да научите дългата версия на предисторията. Определено си заслужава.
Макар и механично проста и леко наивна (главният герой е хлапе), книгата е написана много добре, а въпреки простотата им, изборите ми стояха на място и ми допаднаха. Като бях малък корицата на книгата ме плашеше, така че я запомних (нищо, че показва по-скоро Кралят в Жълто, който няма никакво отношение към Некрономикон, книгата, около която се върти действието). Краткият (по принцип, но в контекста на книжното тяло е ГИГАНТСКИ) разказ по средата на книгата е неудобен за прелистване, но определено заслужава мястото си в цялостното произведение.