Човек в градината

by Rutger Kopland, Боряна Кацарска (Translator)

Genres: Poetry

228 pages, Paperback

First published January 1, 2004

About the author

Rutger Kopland (1934-2012) was de schrijversnaam van de psychiater R.H. van den Hoofdakker. Van den Hoofdakker was hoogleraar aan de Rijksuniversiteit Groningen. Als onderzoeker en behandelaar hield hij zich persoonlijk vooral bezig met de betekenis van de slaap en de biologische klok voor het emotionele leven van zowel gezonde als psychisch gestoorde mensen. Daarbij werkte hij ook als psychotherapeut. Behalve artikelen en hoofdstukken in wetenschappelijke tijdschriften en leerboeken schreef hij ook essays over psychiatrie in de algemene maatschappelijke context. Een aantal van deze stukken werd opgenomen in De mens als speelgoed (1995) en in Twee ambachten (2003).

Als Rutger Kopland publiceerde Van den Hoofdakker veertien gedichtenbundels. Hij debuteerde in 1966 met Onder het vee, zijn meest recente bundel is Toen ik dit zag, die verscheen in het najaar van 2008. Kopland schreef daarnaast literaire essays: Het mechaniek van de ontroering (1995) en Mooi, maar dat is het woord niet (1998). Al jaren behoort Kopland tot de meest gelezen dichters in ons land. Bloemlezingen uit zijn werk verschenen in onder meer in Engeland, Finland, Frankrijk, Ierland, Israel, Italië, Noorwegen, Polen, Zuid-Afrika en de Verenigde Staten; bundels in het Duits en Italiaans zijn in voorbereiding.

In 1999 en in 2001 ontving Van den Hoofdakker / Kopland eredoctoraten van respectievelijk de Universiteit voor Humanistiek en de Rijksuniversiteit Utrecht, in beide gevallen voor de combinatie van zijn verdiensten op wetenschappelijk en literair gebied. In 1988 ontving de dichter de P.C. Hooftprijs voor zijn oeuvre en de VSB Poëzieprijs 1998 voor zijn bundel Tot het ons loslaat.

In 2006 verschenen zijn Verzamelde gedichten ter markering van zijn veertigjarig dichterschap. Ter gelegenheid van zijn vijfenzeventigste verjaardag verscheen het boekje met cd Aan het grensland. Geluiden uit het Noorden 2. In 2008 verscheen zijn recentste bundel Toen ik dit zag. Een nieuwe druk van zijn Verzamelde gedichten waarin ook deze laatste bundel opgenomen werd, verscheen in 2010.

Reviews

[И~N · Rating 4 out of 5]

Определян е като най-големия нидерландски поет. Може би съвсем с право.

Поезията на Р. Копланд говори с една особена статичност. Съзерцанието е поглъщащо, непрекъсно втренчено ту в детайлните проявления на Живото, ту в потока на отминаващото време, ту в себерефлексията на поетическия глас за собствената му преходност, за времето, в което го е нямало и в което ще го няма. Емоция се усеща трудно, ако изобщо; не е много ясно има ли нужда от нея, понеже между думите се носи една по-друга красота, която затопля текста и го прави уютен въпреки привидната му суровост, даже сдържаност.

Посъбрах текстовете му, които ми съсзвучаха най-силно тук .

[Petya Kokudeva · Rating 4 out of 5]

Любими части:

"Лети стрела и се присмива на целта си."


"Мечтал съм винаги да съм това -
място за някой, който да остане."


"и няма длан, и няма
тяло, но все пак аз съм
толкова близо"


"ще го ударя, си помислих, да усети"



"Още се мъчех с неговите думи:
стиховете се дават на поета.
...
Не ми се дава
нито дума, напротив.
Всяка дума давам за по-добра."

[Katrin Kirilova · Rating 5 out of 5]

***
Вече няма страдание сред хората,
бира и смях до среднощ.
Скръбта е за трагичните герои, затова.

Не, в наше време има твърде много щастие,
забравени са болните класици, тайните
идилии на Херманс, Лермонтов, Селин.

"Имахме приятели които ни предадоха,
имахме любовници които ни мразеха,
имахме хладен огън в своите тела."

Толкова е просто: от нощта не се завръща
никой. Нашите мечти минават в отстъпление
пред фактите, никога не е иначе, никога.

***

Следи

Видяхме пак грабливи птици да кръжат над долината
трябва да гледаш дотогава
докато осъзнаеш че вече не ги виждаш

това е от само себе си разбиращото се намиране
на пътища във вятъра, от само себе си разбиращата се
принадлежност
към абсолютно празното пространство

в краката ни навсякъде пътеки, пътеки
следите на каквото там живее когато нас ни няма
светът който няма никога да познаваме

от другата страна на долината надлъж издигат се
скални стени с бразди в които отминало море
оставило е своите отражения

искахме като Каейро пише "да можем да виждаме
без да мислим", понеже наистина каквото и да
мислехме, всичко което виждаме беше
не повече от онова което беше

търсихме безразличното гостоприемство
на земята - почти прияното
усещане да си излишен

***
Сред добитъка

Когато лятото все пак отново се завърна
пак седнахме да пием край реката.

Старите му ръце се движеха все още, нататък, към света,
към онзи бавен, вечен живот на добитъка в далечината.

Всеки човек би трябвало да е животно, да умира
наесен, а напролет отново да се ражда.

Или пък всеки човек би трябвало да е река, да идва
без да копнее да остане, да си тръгва без носталгия.

И тъй, седяхме там и пиехме срещу течението на времето,
стари истории, женевър, но слънцето пак залезе.

И той заспа. Понеже светът заспа. Черен
седеше край реката, черна дупка в пейзажа.

[Vanya · Rating 5 out of 5]

Дай ми просто широките, бавни реки,
движенията им невидими, но представими,
пиещите върби, безсмислените диги,
един мъртво-тих град край брега.

Дай ми просто зимата, оскъдния
пейзаж, полетата без белег
на живот, силата на свистящите треви.

Дай ми просто котката с онзи поглед преди
да скочи да се бие, да бяга, да се
чифтосва, да ловува, с онзи поглед.

Дай ми просто галопиращ кон в тревата,
приведен настрани. Дай ми просто

въпрос, а не отговор.

Рутхер Копланд
Превод от нидерландски: Боряна Кацарска

"Човек в градината" (Стигмати, 2012)