Йерусалим, XIII век. Фридрих II Хоенщауфен, крал на Германия, Италия, Сицилия и Бургундия, император на Свещената Римска империя, е акостирал с рицарите от поредния кръстоносен поход в Обетованата земя. Но не за да търси битки, а разбирателство със сарацините. Като залог за мир и приятелство султанът на Египет Ал-Камил му изпраща носила със скъп дар. Когато наложниците дръпват завесите и от носилката слиза млада робиня, Фридрих, най-големият политик и дипломат на своето време, усеща, че е победен.
Непознатата красавица е Бианка Ланча, графиня на Пиемонт, попаднала в плен при дръзкото си бягство от родния си замък. Така започва единствената - според изследователите - любов в живота на харизматичния владетел, встъпвал три пъти в династични бракове, подчинени на целите на Империята.
Позабравен отдавнашен прочит. Приятен поглед към епохата на император Фридрих II Хоенщауфен през 13 век. Средновековна Сицилия с нейните византийски, арабски и нормански влияния е интересен фон. Самият Фридрих е наистина забележително ерудиран и енергичен владетел, рядко широко скроен и прагматичен. Смята се, че покрай трите му династични брака той всъщност си е обичал съвсем различно момиче - Бианка от заглавието, като техният син става следващият крал на Сицилия. Спекулира се, че Фридрих се е оженил за Бианка вероятно когато тя вече е била смъртно болна.
Самата книга обаче е пълна измислица с твърде нелогични обрати и приключения. Приятно е за четене, но е абсолютно недостоверно и е далеч от реалната история, съчетано с неумението на авторката да избере край на сюжета. Това е жалко, защото измислиците са ненужни - реалната история е невероятна сама по себе си.
Книгата е леко и приятно приключенско четиво, като събитията се развиват задоволително бързо. Връзката между главните герои ми се стори малко прибързана и твърде романтизирана за времената, в които се развива действието. Затова пък четивото компенсира с наистина интересни описания на места, периоди и личности през Средновековието, които авторите рядко захапват в книгите си.
Книгата нито ме развълнува, нито успя да предизвика каквато и да е емоция в мен. Историята на Бианка Ланча остава на втори план- поне аз останах с това впечатление. Много повече научих за крал Фридрих, отколкото за графинята, на която е посветен романът. Животът и е представен документално-без емоция и без никаква литературна украса.