Завладяваща смесица от фантастика, хорър и фентъзи, действието в „Станция „Пердидо“ ни пренася в мегаполиса Ню Кробузон — гъмжащият от живот и смърт епицентър на света Бас-Лаг. Ексцентричният учен Айзък Дан дер Гримбулин е нает да възстанови отрязаните крила на гарудата Ягарек. Запленен от на пръв поглед невъзможната задача, той събира всички летящи същества в света си, сред които се оказва и мистериозна ларва, хранеща се с халюциноген. Търсейки отговор на задачата, Айзък и неговата любовница Лин се забъркват с безскрупулния подземен бос Мотли и скоро животът им се оказва заплашен, а оцеляването на целия град е поставено на карта.
A British "fantastic fiction" writer. He is fond of describing his work as "weird fiction" (after early 20th century pulp and horror writers such as H. P. Lovecraft), and belongs to a loose group of writers sometimes called New Weird who consciously attempt to move fantasy away from commercial, genre clichés of Tolkien epigons. He is also active in left-wing politics as a member of the Socialist Workers Party. He has stood for the House of Commons for the Socialist Alliance, and published a book on Marxism and international law.
Вторият ми досег с Чайна Миевил, един от най-ярките представители на New Weird течението във фантастичната литература, протече досущ като първия от началото на тази календарна година (Морелси). Останах с отворена уста, зашеметен от многообразието на идеите, избликващи буквално на всяка страница, нещо за което потресаващо уродливата корица на българското издание по никакъв начин не би могла да загатне. Но аз съм се натъквал и на обратното - колосални тъпни, опаковани в прекрасни обвивки, та вече се научих да посрещам и изпращам предимно по съдържанието. А то и тук е безкомпромисно добро, чупещо каноните на жанровите рамки. В света на Бас-Лаг и неговия порочен епицентър Ню Кробузон имаше всичко - и steampunk технологии, и още по-авангардни научни забежки, и тауматургия, или иначе казано магия, и криминални и хорър-нишки, и политическа пропаганда, и социология, и философия... плюс многообразие от разумни раси, смайващо с достоверността на описанието им, дори там, където съществата бяха просто бегло щриховани. Абсолютно разкошно и по вкуса ми светостроене, навело ме на мисли за Абарат на Клайв Баркър (като мащаб на замисъла) и Залезът на Земята на Джак Ванс (като емоция и свежа хаотичност). Без никакво забавяне подхващам втория том, който всъщност не е обособен в оригинала, а вероятно е решение на родния издател, провокирано от скъпите права... Както и да е, намерих си нов любим писател - още едно име, което да наредя до останалите магьосници от Острова - Джоан К. Роулинг, Клайв Баркър, Саймън Р. Грийн, Дейвид Гемел, Джо Абъркромби &...........................
Уха! Току-що осъзнах, че съм отлагала прочита на този роман от близо десетилетие. Имаме книгата в изданието на „Инфодар“ от 2005 г., а наскоро си поръчахме всички творби на Чайна Миевил в изданията на Pan Book с минималистичините, но идейни, корици (като тая в ляво.) Леко ми е страховито, като си помисля, колко много други книги постоянно отлагам… Подозирам, че никога няма да ми стигне живота, за да прочета всички, които искам.
Ако ме питате дали съжалявам, че съм се забавила с прочита на „Станция Пердидо“, ще ви кажа, че не. Вътрешно събирах сили и се подготвях психически за гнусноватите междувидови отношения, за които ме предупреди Ана Хелс. А междувременно прочетох и прекрасната „Градът и градът“ от същия писател и се убедих, че не бива да се отказвам от писанията му.
И така. „Станция Пердидо“ поставя началото на трилогията за света на Бас Лаг. Свят, обитаван от множество разумни видове, в по-голямата си част натъпкани в мегаполиси, които са като трупове – хем умрели и вонящо неподвижни, хем бъкащи от живот.Още...
Първоначалното ми мнение, че автора е на силни бъркотици се потвърди. Но все пак книгата е интересна и разпускаща и на фона на тия времена влиза доста добре ... Нямам търпения да се прибера и да подхвана втора част.