Станция Пердидо, Том 2

New Crobuzon #1-2

by China Miéville, Чайна Миевил, Александра Павлова (Translator)

Кошмари разтърсват Ню Кробузон — главният град на света Бас-Лаг. Невъобразими същества се хранят със съзнанието на неговите обитатели, оставяйки след себе си празните черупки на телата им. Ученият Айзък Дан дер Гримбулин и неговите приятели са принудени сами да се изправят срещу смъртната опасност. Оказва се, обаче, че това не е единствената заплаха, която дебне града. Изкуствен интелект с невероятна мощ е на път да превърне съзнателните същества в свои марионетки. Благодарение на едно невероятно изобретение, Айзък и приятелите му успяват да се справят с нашествениците и да спасят града. Но ще успее ли ученият да си върне любимата и да помогне на гарудата Ягарек да полети?

480 pages, Paperback

Published January 1, 2009

About the author

A British "fantastic fiction" writer. He is fond of describing his work as "weird fiction" (after early 20th century pulp and horror writers such as H. P. Lovecraft), and belongs to a loose group of writers sometimes called New Weird who consciously attempt to move fantasy away from commercial, genre clichés of Tolkien epigons. He is also active in left-wing politics as a member of the Socialist Workers Party. He has stood for the House of Commons for the Socialist Alliance, and published a book on Marxism and international law.

Excerpted from Wikipedia.

Reviews

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Въображението на Чайна Миевил не признава никакви граници, светостроенето му е брилянтно, многообразието от причудливи създания, пръкнали се в шантавата му глава е изумяващо (едно ОГРОМНО БРАВО за хендлингърите). През цялото време, докато четях "Станция Пердидо" имах усещането, че други двама мои любимци от Острова - Клайв Баркър и Нийл Геймън - са си спретнали парти сред страниците (голям комплимент е това, да си знаете!), но Миевил добави и по-дълбоки социални щрихи, с щипка декадентски привкус, при описанието на порочния мегаполис Ню Кробузон. Е, появиха се и забележки, разбира се - във втория том част от сюжетните линии сякаш стигнаха до задънена улица, щеше ми се да разбера повече за гангстерския главатар Мотли, за кмета Ръдгътър, за Съвета на устройствата... Финалът също не ми се понрави особено - тъжно-патетичен като партизанин пред разстрел, но... това са моментни лични впечатления, които по никакъв начин не променят мащаба на замисъла и размаха на фантазията в този роман. Радвам се, че ме чакат още две срещи с гологлавия уиърд-маниак :)

[Zhermen · Rating 4 out of 5]

Интересна история, която се простира много извън самата сюжетна линия. Чайна Миевил изгражда един уникален свят, изпъкващ с разнообразие от различни видове, раси, хибриди, създания от фолклора и реалната митология. Свят наситен от различни микрокултури и социални прослойки, с които човек си заслужава да се запознае.
За жанра - да кажем преплитащо се урбан фентази с елементи на стиймпънк и хорър.
Впечатляващо е изграждането на един от главните герои (ако не главният) Ню Кробузон - голям метрополис, в който се развива самото действие. Да, присъства силно описанието на самия град, което може да е минус за някои читатели. Без всички тези страници вярвам, че щяхме да сме лишени от същия ефект, който има града, а именно усещането за едно живо, пулсиращо и дишащо същество.
Главните теми (без да се търсят кой знае колко между редовете ) се въртят около класовата потиснатост и една от любимите ми теми - за идентичност и принадлежност. Още в първата част на книгата героите се лутат преминавайки между различни социално-икономически сфери. Учен, който се движи сред група артисти, артист отделен от собствения си род и отчужден от собствения си вид. Изобщо сблъсъци или по-скоро преплитане на различни светове.
Това, което ми хареса беше съвкупността от толкова много добри идеи побрани в тази книга (особено изкуствения интелект). С едно наум, бих казала, че не е леко четиво и със сигурност не остава много положителни емоции след прочита.

[Живко Тодоров · Rating 5 out of 5]

Ако трябва да се опише романа с една дума според мен най-подходящата е Уникален ,ако ще дори само заради Молците-Убийци (Slake Moths) ,мистър Мотли ,кактусовите хора (Cactacae) и видът на Лин - хепри ,които са описани задълбочено и с богат език ,който доста често звучи поетично.
"Философията на "Станция Пердидо" се върти около борбата за свобода, морална отговорност и адаптация в един корумпиран, хаотичен свят. Миевил изследва как индивидите намират смисъл въпреки несъвършенствата на обществото и последствията от собствените си действия. Романът отхвърля героичните клишета на фентъзи жанра, предлагайки вместо това реалистичен, мрачен, но дълбоко хуманен поглед върху живота." Grok
Миевил е създал великолепен литературен хибрид наречен New Weird ,който за мен е стийм пънк с хорър елементи по-близко до "новото" фентъзи (за пример втора ера на Мъглороден или поредицата Барутния маг и т.н.) ,но ми се струва,че не е лесно смилаем или симпатичен за масовия читател на жанра.