What do you think?
Rate this book
Избрани разкази
Търсене на един обитаем език в една обитаема земя...
Задачата ни е да напомняме, че човекът съществува, не само за да бъде управляван, но и че разрушенията на нашия свят са не само външни.
С известно пренебрежение често ме наричат писател на малките хора: неловко е, но ще призная, че винаги възприемам тази квалификация като ласкателство.
Хайнрих Бьол
Задачата ни е да напомняме, че човекът съществува, не само за да бъде управляван, но и че разрушенията на нашия свят са не само външни.
С известно пренебрежение често ме наричат писател на малките хора: неловко е, но ще призная, че винаги възприемам тази квалификация като ласкателство.
Хайнрих Бьол
- GenresShort Stories
168 pages, Paperback
First published January 1, 1994
16 people want to read
About the author
Heinrich Böll
638 books1,646 followersDer deutsche Schriftsteller und Übersetzer gilt als einer der bedeutendsten deutschen Autoren der Nachkriegszeit. Er schrieb Gedichte, Kurzgeschichten und Romane, von denen auch einige verfilmt wurden. Dabei setzte er sich kritisch mit der jungen Bundesrepublik auseinander. Zu seinen erfolgreichsten Werken zählen "Billard um halbzehn", "Ansichten eines Clowns" und "Gruppenbild mit Dame". Den Nobelpreis für Literatur bekam Heinrich Böll 1972; er war nach 43 Jahren der erste deutsche Schriftsteller, dem diese Auszeichnung zuteil wurde. 1974 erschien sein wohl populärstes Werk, "Die verlorene Ehre der Katharina Blum". Durch sein politisches Engagement wirkte er, gemeinsam mit seinem Freund Lew Kopelew, auf die europäische Literatur der Nachkriegszeit. Darüber hinaus arbeitete Böll gemeinsam mit seiner Frau Annemarie als Herausgeber und Übersetzer englischsprachiger Werke ins Deutsche...
Heinrich Böll became a full-time writer at the age of 30. His first novel, Der Zug war pünktlich (The Train Was on Time), was published in 1949. Many other novels, short stories, radio plays, and essay collections followed. In 1972 he received the Nobel Prize for Literature "for his writing which through its combination of a broad perspective on his time and a sensitive skill in characterization has contributed to a renewal of German literature." He was the first German-born author to receive the Nobel Prize since Hermann Hesse in 1946. His work has been translated into more than 30 languages, and he is one of Germany's most widely read authors.
Heinrich Böll became a full-time writer at the age of 30. His first novel, Der Zug war pünktlich (The Train Was on Time), was published in 1949. Many other novels, short stories, radio plays, and essay collections followed. In 1972 he received the Nobel Prize for Literature "for his writing which through its combination of a broad perspective on his time and a sensitive skill in characterization has contributed to a renewal of German literature." He was the first German-born author to receive the Nobel Prize since Hermann Hesse in 1946. His work has been translated into more than 30 languages, and he is one of Germany's most widely read authors.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
August 20, 2016
Много ми пасва този човек/писател!
Някои разкази си приличат по „посланието“ („успех“, професия, лична свобода, религия, съвест, консуматорство, фалш; войната разбира се), в други героите ми напомнят на Ханс Шнир от „Възгледите на един клоун“. Но още не съм се наситила на този нов за мен (и привличащ ме) автор, с различно от познатото съвременно писане, така че всичко ми е интересно и близко. За първи път се запознах с Бьол само чрез един разказ (в сборника „50 велики разказвачи“) и бях омагьосана от този разказ, който сега прочетох отново в „Избрани разкази“. За радост в настоящия сборник има и още такъв тип „шантавички“, които много харесвам.
„Оставих якичката си просто да се люлее на врата ми и размислях за католиците; имаше война, но те гледаха човек първо в якичката, после в ботушите. Говореха да споделяме с тях грижите си, а когато им ги разкажехме, те се разгневяваха.“
„Не умеех да се бия, а дори и да умеех, нямаше особено да ми помогне - те щяха да ме смажат, както някога в лагера край Брюксел, когато бях заявил, че предпочитам да съм мъртъв евреин, отколкото жив немец.“
„Фактически в Кьолн бяха оцелели някои сгради. На едно място дори видях трамвай, а също и хора, дори жени.“
„Усещах нещо като замайване от своето безразличие.“
„Така аз се смея по най-различни начини, но не познавам собствения си смях.“
„Вие сте роден за опечален.“
„Така, потопен в атмосферата на занемареност, сутрин, обед и вечер вкусвах от медовината на бохемството – дълбокото радостно чувство, че живееш в несъгласие с обществото.“
„Навярно минавам за образован господин, който върти търговия с добре опаковани и приятно миришещи стоки като кафе, чай, подправки, или пък с малки скъпоценни вещи, радващи окото, например бижута и часовници; минавам за човек, упражняващ професията си в някоя уютна кантора, по чиито стени висят потъмнелите от времето маслени портрети на прадеди търговци…“
„… а тъпият поглед на хипопотама, който ускорява наслояването на мръсотията в банята ни, ме кара понякога да му се изплезя.“
„Баща ми бе проста кухненска чиния, а майка ми – уважавана от всички купичка за масло.“
„Сега вече си на крачка от успеха, сега вече си на косъм от успеха.“
Майка му казваше „на крачка“, баща му – „на косъм…“
„Тези неща тя е научила вкъщи и в пансиона при монахините. Също така какво се поднася на гостите, кога се предлага конякът, кога вермутът, как се подбира десертът.“
„… изчислявах колко време е необходимо, за да отвориш печатна пратка с малък, среден или голям размер, с илюстрации или без илюстрации, да я разгледаш бегло и да се убедиш в нейната безполезност, а след това да я хвърлиш в кошчето за отпадъци: процес, изискващ минимално пет, а максимално двайсет и пет секунди. Ако печатната пратка упражнява някакво обаяние поради текста или илюстрациите, това може да продължи и минути, а често дори четвърт час. Изчислявах също минималните производствени разноски при продукцията на печатни пратки, като водех фиктивни преговори с различни печатници. Неуморно подлагах на нова и нова проверка резултатите от изследванията си, внасях подобрения (едва след две години ми хрумна, че в пресмятанията си трябва да включа и времето на чистачките, които изпразват кошчетата за отпадъци).“
Някои разкази си приличат по „посланието“ („успех“, професия, лична свобода, религия, съвест, консуматорство, фалш; войната разбира се), в други героите ми напомнят на Ханс Шнир от „Възгледите на един клоун“. Но още не съм се наситила на този нов за мен (и привличащ ме) автор, с различно от познатото съвременно писане, така че всичко ми е интересно и близко. За първи път се запознах с Бьол само чрез един разказ (в сборника „50 велики разказвачи“) и бях омагьосана от този разказ, който сега прочетох отново в „Избрани разкази“. За радост в настоящия сборник има и още такъв тип „шантавички“, които много харесвам.
„Оставих якичката си просто да се люлее на врата ми и размислях за католиците; имаше война, но те гледаха човек първо в якичката, после в ботушите. Говореха да споделяме с тях грижите си, а когато им ги разкажехме, те се разгневяваха.“
„Не умеех да се бия, а дори и да умеех, нямаше особено да ми помогне - те щяха да ме смажат, както някога в лагера край Брюксел, когато бях заявил, че предпочитам да съм мъртъв евреин, отколкото жив немец.“
„Фактически в Кьолн бяха оцелели някои сгради. На едно място дори видях трамвай, а също и хора, дори жени.“
„Усещах нещо като замайване от своето безразличие.“
„Така аз се смея по най-различни начини, но не познавам собствения си смях.“
„Вие сте роден за опечален.“
„Така, потопен в атмосферата на занемареност, сутрин, обед и вечер вкусвах от медовината на бохемството – дълбокото радостно чувство, че живееш в несъгласие с обществото.“
„Навярно минавам за образован господин, който върти търговия с добре опаковани и приятно миришещи стоки като кафе, чай, подправки, или пък с малки скъпоценни вещи, радващи окото, например бижута и часовници; минавам за човек, упражняващ професията си в някоя уютна кантора, по чиито стени висят потъмнелите от времето маслени портрети на прадеди търговци…“
„… а тъпият поглед на хипопотама, който ускорява наслояването на мръсотията в банята ни, ме кара понякога да му се изплезя.“
„Баща ми бе проста кухненска чиния, а майка ми – уважавана от всички купичка за масло.“
„Сега вече си на крачка от успеха, сега вече си на косъм от успеха.“
Майка му казваше „на крачка“, баща му – „на косъм…“
„Тези неща тя е научила вкъщи и в пансиона при монахините. Също така какво се поднася на гостите, кога се предлага конякът, кога вермутът, как се подбира десертът.“
„… изчислявах колко време е необходимо, за да отвориш печатна пратка с малък, среден или голям размер, с илюстрации или без илюстрации, да я разгледаш бегло и да се убедиш в нейната безполезност, а след това да я хвърлиш в кошчето за отпадъци: процес, изискващ минимално пет, а максимално двайсет и пет секунди. Ако печатната пратка упражнява някакво обаяние поради текста или илюстрациите, това може да продължи и минути, а често дори четвърт час. Изчислявах също минималните производствени разноски при продукцията на печатни пратки, като водех фиктивни преговори с различни печатници. Неуморно подлагах на нова и нова проверка резултатите от изследванията си, внасях подобрения (едва след две години ми хрумна, че в пресмятанията си трябва да включа и времето на чистачките, които изпразват кошчетата за отпадъци).“
December 6, 2020
Отново се сещам колко трудно се дава оценка на разкази. Това би могло да бъде въз основа на усещането след всички, но е възможно и само няколко или дори един да наклони везните.
Нямам представа как е направен подборът на разказите за този малък сборник, но са много различни. Първите са изключително силни, след което следват разкази, които определено не харесах и почти неразбрах, а последните бяха прекрасни и наситени с бьолски тънък хумор.
Бьол е много особен по принцип. Няма равно изложение, но затова пък всичко е прецизно премерено и крайно откровено. От една страна звучи абстрактно, от друга улично реалистично. Разбира се: антивоенно, антиклиширано, в противовес на всички религиозни и социални стигми. На моменти имах чувството, че изпускам нишката (сякаш говореше сам на себе си), с което ми напомни Борхес, но това като че ли още повече ме кара да го чета.
Нямам представа как е направен подборът на разказите за този малък сборник, но са много различни. Първите са изключително силни, след което следват разкази, които определено не харесах и почти неразбрах, а последните бяха прекрасни и наситени с бьолски тънък хумор.
Бьол е много особен по принцип. Няма равно изложение, но затова пък всичко е прецизно премерено и крайно откровено. От една страна звучи абстрактно, от друга улично реалистично. Разбира се: антивоенно, антиклиширано, в противовес на всички религиозни и социални стигми. На моменти имах чувството, че изпускам нишката (сякаш говореше сам на себе си), с което ми напомни Борхес, но това като че ли още повече ме кара да го чета.
June 30, 2017
Чета Хайнрих Бьол (Достигнах до него чрез антологиите 50 Велики Писатели), творил средата на миналия век и разбирам, че нашите писатели все още сме на светлинни години, не само в жанровата литература, но и в писането като цяло.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews