Вълшебната страна е управлявана от деветте господари на природните сили. Един от тях, Господарят на мрака, открадва Жезъла на властта, който поддържа равновесието между деветте сили. За да бъде намерен и победен крадецът, трябва да бъде открит и пренесен в замъка на деветте господари изгубеният Кристал на познанието. Тази задача е поверена на човек от нашия свят - на теб, скъпи читателю. Успех!
Джордж М. Джордж е псевдоним на български автор, който е един от най-плодотворните и обичани творци на книги-игри у нас, а “Господаря на мрака” е дебютът му, който още помня как навремето изиграх за един следобед, веднага след като си закупих книжката. Тя бързо се превърна в моя любимка, като причината затова е в приятната приказна атмосфера, четивния и вкусен стил на автора, великолепното издание на ИК “Плеяда”, което блести с корицата на художника Димитър Стоянов и разкошните вътрешни илюстрации на Евгений Йорданов. Цялото ревю прочетете на линка: https://citadelata.com/%d0%b3%d0%be%d...
Първата книга-игра, която видях! Един съученик я беше донесъл в училище и изключително се развълнувах. Така се запалих, че веднага след последния час обиколих сергиите на „Старата главна“ в Плевен и погледът ми хвана „Изпитанието“. Майкъл наистина е прав, че червеният цвят привлича, книгата определено се открояваше от останалите. Веднага я купих и така започна всичко. Малко по малко събрах почти всички книги-игри, издавани в България (макар че по време на голямата депресия пестях от закуски, за да мога да си купувам всички книги-игри!) и те ми донесоха прекрасни няколко години на забавление и вълнение. Постоянно обикалях сергиите и внимателно ги оглеждах една по една, за да не пропусна някоя книга-игра, а в края на 90-те беше истински подвиг да намериш бройка заради все по-малките тиражи и предпазливостта на продавачите. Струва ми се, че с изчезването на жанра в началото на новия век, изчезнаха и сергиите, а се върнаха книжарниците. Паралелно с това сякаш се възроди и издаването на интересни книги (родни и преводни), а може би просто всичко това стана достъпно за мен с идването ми в София, където тези неща винаги са били факт.
Насочена към по-малките книга-игра, с отчетливо влияние на Джон Р.Р. Толкин. Сравнително големият брой епизоди, двата различни пътя към целта, тактическото решение на битките (представляващо ранно бягство от системата „зарчета плюс точки“), наличието на логически задачи и отсъствието на безумни правила и числови коефициенти, превръщащи някои от по-късните произведения на Джордж М. Джордж в абсолютно нечетивни, правят дебютната книга на този автор една от най-силните му. Литературата не е на особено високо ниво, но все пак не може да сме максималисти. Като цяло винаги съм се завръщал с удоволствие към тази книга.