„Апарат” е книга за началото на края на света, който ни очаква, ако продължаваме да живеем по този начин.
„Апарат” също така е и роман за осъзнаването на българския преход и на световния пазар като мними постижения, резултат от погрешното разбиране на свободата.
Историята на неуспял маркетолог, създал машина, която да помогне на хората да използват отново разума си, накърнен от манипулациите на рекламата. И историята на един млад човек, който се опитва да направи удара на живота си, и неговото тайно, необикновено желание.
В София се борят най-мощният бизнес-картел на Източна Европа - Споразумението (Веригите), и най-голямата антиконсумеристична организация в света – „Хармония”. Борбата за спасението на света чрез събуждането на човешкия разум трябва да се осъществи в главата на всеки един човек, за да осъзнае той своята отговорност за запазването на планетата си, за да спре да купува излишни неща и да заживее с най-необходимото. И така да намери истинския път към щастието.
„Апарат” не разказва как ще свърши тази борба, а как тя вече е започнала.
Васил Георгиев е роден през 1975 г. в София. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор по право в областта на правото на ЕС. Работи като адвокат, постоянен автор в списание „Една седмица в София”, а също така - в списания като „Мениджър”, „Его”, „Едно” и други. Автор на: 1. „Будистки плаж“ (2008 г.) - сборник с разкази 2. "УЛИЧНИК" истории на софийските улици (2010 г.) 3. "Деград" (2011 г.) - сборник с разкази
Васил Георгиев е едно от свежите имена в модерната българска литература. Романът му Апарат е изпълнен с много прецизни и задълбочени анализи на социиално-историческата действителност, които авторът сам поднася на читателя на моменти в стил който ми напомня на френския исполин Уелбек.
Апарат не е роман с много герои или прекалено преплитащи се интриги, но действието е достатъчно интригуващо за да те накара да четеш от начало до край почти без спиране. Все пак втората половина я прочетох за един ден на бързи обороти, при все дебелоста на книгата, което си е показателно. Главния герой е може би изразител на самият характер и идеи на автора, но разбира се това би било съвсем бегло, защото който стигне до края ще се сети че това е просто измислен герой все пак.
Символиката която Георгиев използва за да пресъздаде съвременното общество в тази забравен част на източна Европа е много ярно. Групировката от магазини, наречена просто Групировката, е изправена срещу еко/алтернативната организация Хармония която има за цел да разбие икономическото статутково. Но разбира се сюжета е по-сложен от това, и разбира се интригите са типично в български олигархически стил.
Единственият недостатък е може би прекалено недоизпипаният стил на описание. Скоростта на романа е страшно ускорена, но пък за сметка на това понякога художествения стил страда. Също така прекалено вулгарните сексуални метежи на героити, макар и да не достигат и на стотна до тези в романите на Уелбек, все пак някак си стоят малко тенденциозно. Трудно е и да се отличи българксата действителност и дух в описанията и местата на действие които биха могли да се случват навсякъде другаде по света. Но като сигнален трилър за прехода в една бедна държава, Апарат има какво да допринесе на литературния пазар, и синтенцията на идеите е може би една от най-добре формулираните които съм виждал напоследък.
Антиконсумеризмът и алчността си поделят романа “Апарат”: http://knigolandia.info/book-review/a... За мен “Апарат” беше безкрайно нужна и се появява в точен момент. Васил Георгиев е уловил и изтипосал добре тази идиотщина, която ни залива отвсякъде, стимулираща да купуваш бясно, да изхвърляш мигновено всичко, което вече не е “модно”, и да го заменяш с нов модел, който на практика е същият, но рекламата те убеждава, че 3-те милиметра по-голям екран ще променят живота ти и ще си щастлив. От друга страна, “Апарат” задава и рамка на едно общество, което след вчерашните избори не изглежда хич фантастично – с много от елементите на 90-те като мутромафиоти и самозванци-пътеводни звезди, и с наглостта на политическата олигархия, която съзнава, че има в ръцете си механизмите да се самовъзпроизвежда неограничено време. Истината е и че началото на романа предполага нещо мащабно, нещо силно и да – неизбежно – идеологическо (иронията спрямо цитата най-долу), но всъщност авторът внезапно поема по друга писта, която не е никак лоша, но в мен остана очакване за повече, което може би едно продължение би могло да удовлетвори. CIELA Books http://knigolandia.info/book-review/a...
Книгата започва с Емил, който е първото ни предположение за главен герой в романа. Не мога да ви кажа кой знае какво за него, защото образът му поема функцията на аватар, чрез който авторът ви развежда из събитията и ви среща с други централни персонажи. Емил прави сериозен удар и навлиза в опасните води на финансовите измамници, като малко по-късно пътят му се пресича с Арлекс - неуспелият маркетолог, който създава въпросния апарат. Какво всъщност е апаратът? Това е устройство, което засича вашата подсъзнателна мотивация и разкрива истинските ви подбуди да извършите дадено действие. Нещо като изключително прецизен детектор на лъжата. Арлекс го използва, за да покаже на хората, че повечето неща, които искат да си купят, са плод на манипулация от рекламите, които постоянно ги облъчват.
Интересна идея, стилът ми допадна.Съвременна и актуална, по-скоро песимистична.Това, което не ми допадна известна хаотичност в героите и в развитието на сюжета.Малко разпокъсано, лутащо се действие в края.
Така и „Апарат“ на Васил Георгиев. София, някъде в 10-те години на XXI век, тренди субкултурата на антиконсумеристки настроените wannabe-та се е превърнала в стройна организация, благодарение на своя „вожд“ Арлекс. Картелите са се обединили във Вериги, а начело на града стои добре заформен в няколко мандата чичко - а бе, познато надвесена история, от която (уж) се отървахме на косъм. „Хармония“ малко по малко се е разпростряла отвъд хипарските си настроения и се оказва... сова. Знаете в кой смисъл. Лесно разделям книгата на две части - амбициозен старт с вплетени доста теории в стил Нейоми Клайн (спомената и като гостенка на Арлекс в самата книга) и след това по-ърбан екшън, напомнящ ми малко „Лора от сутрин до вечер“, но в по-добро изпълнение. Отвореният финал също е вид предимство, защото накрая нещата съвсем загрубяха и героите определено има какво още да покажат. Цялото ревю е тук: http://bit.ly/Yu1FOu
Приятен nonconsumerism с някакъв бегъл Патрулен сюрреалистичен полъх. Чете се ненатрапчиво и леко, в същото време със силно врътнати идеи. Палец горе, макар че може би предпочитам разказите на автора.
Много злободневни теми, някои от които са развити прекалено надлъжно във формат като лекция, но за щастие в тях се вплита и достатъчно сюрреалистична интрига.