В древния Рим зрелищните двубои са били поставени на професионална основа. Отлично обучените бойци са се сражавали до смърт пред опиянените от кървавите схватки тълпи. Тези професионални бойци са се наричали ГЛАДИАТОРИ. За съдбата на един такъв съвременен ГЛАДИАТОР ще си отговорен в тази книга. ................................................................................................................
Помните ли “Кървав спорт” с Жан Клод Ван Дам? А “Целувката” с Джеки Чан? А Чък Норис? Или Брус Лий?
Няма как да не ги помните, или да не сте ги чували.
А сещате ли се за онова гъделичкащо чувство на задоволство, докато Героите ритат здраво лошковците?
А трепетната тревога докато нашите Герои пребити до краен предел се опитват да се вкопчат в нещо, което да им даде волята да се изправят въпреки раните, да се поизтупат и с яростен крясък да започнат да въздават справедливост и мъст?
Сигурно помните, че обикновено това нещо, дето в крайна сметка го вдига на крака е спомена за красиви женски устни, които Героя забелязва в сюблимния момент, изкривени от страх за него и това възвръща силите му.
А приятелствата, които завързват нашите Герои на най-невероятни места с хора, с които се очаква да се бият до смърт за перверзното удоволствие на импотентни старци?
А предателствата? От хора, на които нашите Герои най-наивно вярват, а на вас ви се е искало да заскърцате със зъби от безсилие пред явното двуличие.
Сигурно помните и схватките. Размяната на удари, задъханият ритъм, финт, блок, удар, финт, блок, удар, блок, финт. Майсторството бойците и красотата и смъртоносната ефективност на стиловете. Но стила на Нашият Герой накрая е най-добър, нали? Въпреки множеството удари, комоциото, натъртвания, двойното или помътненото виждане, дори понякога счупен крайник, Нашия винаги побеждаваше!
Както е казал КиРоКиРоКиРоКи: “На ринга не е толкова важно колко силно можеш да удряш, а колко удара можеш да понесеш и въпреки това да продължиш! Така се побеждава!”
Джордж М. Джордж със сигурност е фен на Нашите Герои. И като добър познавач на интересни теми в книгата – игра “Арена”, най-после предоставя възможността на самия читател да бъде Нашия, да бъде Герой, да бъде Гладиатор на Арената на Смъртта!
Попадаме в свят на нелегални залагания в битки до смърт със страховити бойци, като читателя се оказва подлъган от красиво момиче с красиво име – Андроника и подмолно отвлечен. В последствие между поредиците от кървави схватки тя разкрива защо е принудена да съдейства на лудия организатор на кървавите състезания. Даже се влюбва в жертвата си. В същото време читателя има възможност да съдаде ценни приателства с някой от бойците. А бойците...до един майстори на бойни изкуства – кик бокс, сават, муай тай, кунг фу, бокс, те куон до, киокушин, какво ли не. На всичкото отгоре Шампиона на Арената – отвратителен двуметров комплексар натрапва дебелашките си намерения на нежната Андроника.
В тази книга-игра има всичко за взискателния читател – драма, романтика, ревност, предателства, приятелства, много битки, изпитания, полу-голи мацки...и разбира се възможността да покажеш, че си най – добрия боец!
Има отлично балансирана циклична схема за битки, нещо в което автора отдавна е доказал, че не може да бъде надминат, избор от множество бойни стилове даващи възможност за преиграване.
Не си мислете, че това е основното в играта, обаче! Предстои ви да вземате съдбоносни решения за съюзи, да планирате бягство, да завладеете сърцето на тайнствената Андроника, или на французойката Елуиз, или и на двете...
Най-хубавото е...
Най-хубавото е че историята има продължение.
Така че си припомнете бойните стойки и движения, пригответе се да раздавате юмруци и ритници и се впуснете в шеметните битки на ринга на Арената на Смъртта.
И почна се с тактическите двубойни книги-игри. Първоначално ги харесах, но после ми станаха прекалено еднообразни. Друго си е да си мериш реакциите във видео игра - по-трудно доскучава.