Тимъти Зан не само още го може, но върви напред и нагоре. Двадесет години след „Кобра” и „Блекколар”, и десет след „Завоевателите” отново ни шамаросва със серийна военно-политическа фантастика с криминален уклон. И е добър, много е добър. Четивото е леко, динамично и ми донесе пълно удоволствие и почивка. Такива фантастики обичам, може би дори повече от социалните.
„Нощният влак за Ригел” е книга, която не те оставя да я оставиш. Интригата се заплита с всяка глава, залозите постоянно се вдигат, а финалът успява да изненада като шамар в тъмното.
За пореден път се убеждавам, че един добър и непретенциозен стил на писане, гарниран с рекомбинация на простички фантастични допуски, погледнати под необичаен ъгъл, може да донесе пълно удовлетворение на читателя, без да претендира за литературни висоти.
Човечеството с много мъка е успяло да се добере до престижната дванадесеторка на междугалактическите империи. За целта е набутало камара кинти в построяване на станции на квадрелсовата железница, – единственият способ за преодоляване на междузвездните пространства – която се управлява от мистериозните паяци.
Франк Комптън е бивш разузнавач на човечеството, който е забъркан насила в мащабна конспирация. Самите паяци са го харесали за свой агент и искат да предодврати огромно бедствие. С навлизането в ситуацията, Комптън установява, че нещата не са такива каквито му ги представят и не може да различи страните в назряващия междуимперски конфликт. След шеметно обикаляне по релсовите пътища и посещание на десетки екзотични дестинации, малко по малко положението се усложнява, вместо да се изяснява. Докато накрая...
Ахаааа, ще си го четете сами.
Много политика, убийства, двойни и тройни агенти, десетки раси и интересите им се преплитат по път�� на разследването, а явно крайната цел на някого е галактическа доминация.