Непоискано добро II

Непоискано добро #2

by Валентина Димова, Анелия Стойкова, Мая Стойкова

И аз не съм Леона Дим.
Мери въздъхна. Този човек щеше да я разбере по-добре от психолога на играта. Ето, всеки отговор беше начало на нещо. Навеждаше я на мисли, на нови въпроси.
Предполагам. Никой от нас не е герой. Иначе нямаше да размахваме дървени мечове.
Аз съм герой – написа Мери. – Никога не съм била нещо повече или нещо по-малко от измислица.
Научила си се добре да играеш. Игра с думите, но това не е реалност, Мери. Ти не си измислица. Предполагам, че и герой не си, поне в смисъла, в който обличаме тази дума.
Не съм. Аз не знам… понякога не знам дали съществувам. Толкова се смеси всичко. Така се оплете.
Ето, сега си ти. Това не беше игра. Реалните хора не се боят да сбъркат, нито да признаят, че са объркани.

Клуб „Светлини сред сенките“ измисля, пише и илюстрира колективни истории от 2003 г. Дотук са излезли „Въже от светлина“, „Шахтата“, „Аурелион: Монетата“, „Играта“, „Дивна“, „Войната с фафите“, „Аурелион: Храмът“, „Дупка в небето“ и „Непоискано добро“.

„Непоискано добро II“ завършва (и преобръща ;) историята в „ Непоискано добро“.

За да си поискате книгата от Човешката библиотека, последвайте линка в отзива на Kalin M. Nenov долу.

158 pages, Paperback

First published April 18, 2013

About the author

Валентина Димова е български автор, редактор и ръководител на творческия фентъзи клуб „Светлини сред сенките“. Живее в Казанлък.

На 2 септември 2004 г. Валентина Димова създава Клуб за фантастика и фентъзи към читалище „Възродена Искра“, който през 2005 г. се прекръщава на Клуб „Светлини сред сенките“. Като ръководител на клуба не само учи младежите да пишат, но редактира и участва наравно с тях като съавтор в създаването на герои и измислянето на истории за книгите.

(от статията в БГ-Фантастика)

Reviews

[Kalin]

Как да си поискате книгата от Човешката библиотека

Покрай няколко дискусии наоколо се присетих за една от ключовите теми в „Непоискано добро II“, която прави романа актуален и необходим за епохата ни. За съжаление, тя е и ОГРОМЕН спойлър на първата му част, „Непоискано добро“. Ако не сте я чели – не посягайте с мишката по-натам. Наистина ще си развалите изненадата.

„Непоискано добро II“ е първият български роман – поне първият, за който знам аз – фокусиращ се върху последствията от едно риалити шоу върху младите му участници. Той засяга загубата на чувствителност и естественост; порива да бягаш от проблемите, които те очакват „вън“ – и проблемите, които ще си създадеш, бягайки; търсенето на приятелство и истински контакт въпреки ограниченията на средата и сценария...

Разбира се, много по-живо и разнопосочно, отколкото в тези сухи обобщения.

А най-ценното за „Непоискано добро II“ – също както при останалите книги на „Светлини сред сенките“ – е, че историята не ни оставя насред блатото. Тъй наречената „реалистична“ литература няма равна да ни метне сред пълчища от проблеми... и да ни зареже там. Измъквайки се с оправдания като „ами то, човешкото състояние, нали“ и „лимитиращата рестриктивност на битийната екзистенциалност“. Бъркате се, мили автори. :) Рестриктивното и лимитираното са (битуват :D) в призмите, които сте избрали. „Светлини сред сенките“, дори когато изберат по-мрачни теми и ъгли, не изоставят името си: търсят светлината отвъд сянката.

Ако кажете, че родната литература изобилства от такива автори... само с вас ще си играйкам. Може ли да ви надзъртам в списъците с бг четива? :)

Добавка от 17.03.2014: От днес тече Копнежът ни за човечни книги, издадени през 2013-а. Докато преравях паметта си какво бих препоръчал аз на журито, сетих се за „Непоискано добро“.

Не, на журито не мога да го препоръчам – Копнежът не е за издания от самата Човешка библиотека. ;) Но навярно мога да го препоръчам на авторите или издателите, които се колебаят коя от книгите си да предложат.

Не, не е изчерпателен образец. Нито е образец за съвършенство. Но показва един възможен поглед; един подход към доразвиването на човешкото ни.