Средището на лабиринта

by Велислав Д. Иванов

Сборникът (новела и осем разказа) ни отвежда в един парадоксален и естетизиран свят на маски, лабиринти и разнопосочни пътища, където всяко разклонение е отдалечаване от изхода и приближаване към центъра. Свят, в който реалното, въобразеното и съновидението се преливат, творческият импулс е вик от болка, а въпросите остават разпръснати в пространството. В новелата, дала заглавието на книгата, творецът е заплетен в нишките на своите сюжети и мъчително търси пределите на писаното слово, както и на собствената си същност.

Историите в „Средището на лабиринта” търсят излаз към читателите си, отваряйки множество проходи за разбиране и за тълкуване, и подканват към диалог за смисъла: на изкуството, на думите, на спомена, на Времето.

164 pages, Paperback

Published June 9, 2023

About the author

ВЕЛИСЛАВ Д. ИВАНОВ e роден през 1988 г. в София. Възпитаник е на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и на Университета в Единбург, Великобритания; в момента работи върху докторат в областта на политическите науки. Възгледите му за литературата са повлияни от прозата на Борхес и неговите последователи.

Reviews

[Нели Станева · Rating 5 out of 5]

Не мисля да влагам енергия в клишето, че в нашия шумен свят тихите таланти остават незабелязани, но тази книга се опитва доста сериозно да ме убеди да направя тъкмо това. Но няма. Това са велики разкази. Който не обича разкази, да не ги чете. Между другото, смятам че да не обичаш разкази е проява на неуважение към извора на цялата литература. Лабиринтът е съвършено конструиран, езикът е овладян и заради това съвсем съзнателно свободен, жив, убедителен, премерено поетичен. Докато четох, си мислех, че това не е тих талант, напротив - може би е плашещо шумен. Но аз обичам точно това ниво децибели.

[Milen · Rating 5 out of 5]

В Япония има дървени къщи, които са строени без нито един пирон. Тайната е в сглобките им - когато две парчета дърво имат правилните вдлъбнатини и издатъци, те сплитат стабилен триизмерен пъзел и конструкцията е стои и до днес.
Тази книга борави с езика и сюжета така, както онези японски строители са работили с дървесината. Ако искате лесно четиво за обедната почивка, не бих я препоръчал. Ако искате да четете в 3 през нощта за същината на тишината или, например, за сива нежелана разходка със стар приятел в град без отличителни белези, както аз направих, тогава може и да успеете да разберете красотата на къщата и към какво препраща архитектът. Завърших книгата с едно удволетворение, което често изпитвам след като съм гледал добър бавен стар филм.
Дали пък онези къщи са могли да бъдат заковани и с пирони? Разбира се, сигурно е щяло да стане по-бързо и по-просто, но пък тогава нямаше да си мислите сега за тях.