Тя е сладка, леконравна, чаровна и предизвикателна.
Очите й с цвят на амбър и къдриците й с цвят на мед покоряват сърцата.
Днес реших да ви разкажа за "Вечната Амбър", която е една от любимите ми книги.
Обожавам я.!
Години наред като тийнеджърка я подминавах в семейната библиотека. Подозрително гледах тези стряскащи, умопомрачително грозни, дръзки корици.
Книгите ни са толкова стари, толкова четени, че мама (или баба) са ги шили за да се запазят.
Четох я на" дърти години".
И това е добре.
Иначе е съществувала опастност в тийн годините Амбър да ми стане идол и не знам какви щях да ги натворя...
Така един ден реших да чета "Вечната Амбър" докато бях на гости на свекърва ми я метнах в куфарите с летния багаж.
Бабата гледа малката.
Аз-готвя спагети, с едната ръка бъркам, с другата чета книгата.
Дотолкова ме беше обсебила, че четях всяка свободна минута.
До малките часове на нощта, на терасата с кафенце, в градината, навсякъде я мъкнех с мен.
Не можех да я оставя.
Амбър е противоречива героиня.
Не можеш да кажеш, че я харесваш.
Но не можеш и да кажеш, че не я харесваш.
Има много недостатъци. Но е истински чаровна.
Дръзка, красива, самоуверена, лекомислена, меркантилна, харизматична, наивана.
Всичко в едно.
Хем ме дразни всячески, хем я обичам.
Съвременната "Лолитка", покорила върховете в кралския двор, издигнала се от нищото, сляпо обичаща един мъж, който така и не я обиква истински.
Амбър никога няма да се промени.
Тя е сладка, кокетна, дръзка, капризна, нахална, истерична, обаятелна.
Книгата е много увлекателна, има историческа нишка-проследява издигането й в английския кралски двор като любовница на кралят.
Има пъстри характери, интересни съдби, описва годините на чумната епидемия в Англия.
"Вечната Амбър" заема специално място в моята книжна класация.
Не е тайна, че класиките са ми любими, тепърва ще присъстват тук и много ще пиша за тях.