What do you think?
Rate this book
Десетте лъжи на македонизма
Всеки историк, завършил една книга, неволно си задава въпроса: какво ще кажат хората след сто години, четейки книгата му. Тщеславната мисъл на всеки автор е, че книгата му ще бъде актуална и след сто години. Моят случай е съвършено различен - аз се надявам книгата ми след сто години да бъде напълно неактуална. Иначе казано, аз се надявам, че македонизмът като явление ще изчезне, и то не след сто години, а много по-рано.
Защото тази книга ще се опита да разкаже на достъпен за всеки език истината за начина, по който е изграден фундаментът на македонизма, т.е. за онзи нямащ нищо общо с историческата наука набор от чисти лъжи, с които се постановява дълбоката древност на македонската нация, език и държава. Истината е съвсем друга - македонската нация, език и държава са продукт на великосръбската държавно-политическа мисъл от края на XIX и началото на XX век. Теорията за тях, формулирана от сръбските учени Новакович, Цвиич и др., бе плод на заключението, че българското население на Македония, останало под властта на Османската империя след създаването на българската държава в 1878 г, не може директно да бъде посърбено. Новакович откровено пише: "Като не можем да ги посърбим, нека поне на първо време да откъснем това население от българския народ, създавайки му илюзията, че то е една отделна нация. Ако това стане, тя ще бъде малка и слаба, и ако в бъдеще влезе в границите на Сърбия, лесно може да бъде посърбена." Кралска Югославия, в която между 1912-1915 г. и 1918-1941 г. попадна Вардарска Македония, не последва съветите на своите учени и обяви българите в Македония за сърби и ги третираше като сърби. За несъгласните, разбира се - куршум, затвор, нечовешки мъчения.
Сръбските комунисти и наемниците им в Македония излязоха по-умни. Една година преди да дойдат на власт (1943), на "конгрес" в манастира "Прохор Пчински" в Южна Сърбия постановиха учредяването на македонска нация, писмен език и държава. След установяването на комунистически режим в т.нар. Нова Югославия, в чиито граници след Втората световна война отново влезе територията на Вардарска Македония, тези категории бяха наложени със силата на тоталитарната власт, продължила 48 години. И тъй като на тази власт й изглеждаше контрапродуктивно да каже кога и как са създадени "македонската" нация и език, измислена бе и тяхната история. Естествено тя започваше не в 1943 г., а в дълбока древност, като за целта щедро се грабеше от гръцкото (за античността) и от българското (за Средите векове и Възраждането) минало. При наличието на тоталитарен режим, липса на свободни медии и наука, лъжите можеха да бъдат налагани безпрепятствено и трябва да признаем, че днес, половин век по-късно, те имат определен успех сред значителна част от населението на Македония.
Демокрацията е смърт за подобна представа на историята на македонските земи. Тъй като лъжите една по една ще бъдат разобличени от свободни медии, свободно написани научни студии, монографии, книги...
Е, по различни причини това няма да стане веднага. Твърде много хора във вече независимата от 1992 г. държава Македония дължат позициите си в обществото и благосъстоянието си на македонизма и те се съпротивляват с всички сили срещу истината за историята на македонската нация и език. Не искат да кажат простата истина, че това е сръбска държавна идея, че е наложена със сила през 1944 г., поддържана с репресии до 1992 г. и с много пари след тази дата.
В едно демократично общество националното самоопределение е въпрос на свещено лично право. И тъй като авторът на тази книга е убеден демократ, целта му е не да руши евентуална "македонска" национална идентичност при читатели от Вардарска, а и Егейска Македония, а само да им разкаже историята на земите им и на техния род.
Божидар Димитров
Защото тази книга ще се опита да разкаже на достъпен за всеки език истината за начина, по който е изграден фундаментът на македонизма, т.е. за онзи нямащ нищо общо с историческата наука набор от чисти лъжи, с които се постановява дълбоката древност на македонската нация, език и държава. Истината е съвсем друга - македонската нация, език и държава са продукт на великосръбската държавно-политическа мисъл от края на XIX и началото на XX век. Теорията за тях, формулирана от сръбските учени Новакович, Цвиич и др., бе плод на заключението, че българското население на Македония, останало под властта на Османската империя след създаването на българската държава в 1878 г, не може директно да бъде посърбено. Новакович откровено пише: "Като не можем да ги посърбим, нека поне на първо време да откъснем това население от българския народ, създавайки му илюзията, че то е една отделна нация. Ако това стане, тя ще бъде малка и слаба, и ако в бъдеще влезе в границите на Сърбия, лесно може да бъде посърбена." Кралска Югославия, в която между 1912-1915 г. и 1918-1941 г. попадна Вардарска Македония, не последва съветите на своите учени и обяви българите в Македония за сърби и ги третираше като сърби. За несъгласните, разбира се - куршум, затвор, нечовешки мъчения.
Сръбските комунисти и наемниците им в Македония излязоха по-умни. Една година преди да дойдат на власт (1943), на "конгрес" в манастира "Прохор Пчински" в Южна Сърбия постановиха учредяването на македонска нация, писмен език и държава. След установяването на комунистически режим в т.нар. Нова Югославия, в чиито граници след Втората световна война отново влезе територията на Вардарска Македония, тези категории бяха наложени със силата на тоталитарната власт, продължила 48 години. И тъй като на тази власт й изглеждаше контрапродуктивно да каже кога и как са създадени "македонската" нация и език, измислена бе и тяхната история. Естествено тя започваше не в 1943 г., а в дълбока древност, като за целта щедро се грабеше от гръцкото (за античността) и от българското (за Средите векове и Възраждането) минало. При наличието на тоталитарен режим, липса на свободни медии и наука, лъжите можеха да бъдат налагани безпрепятствено и трябва да признаем, че днес, половин век по-късно, те имат определен успех сред значителна част от населението на Македония.
Демокрацията е смърт за подобна представа на историята на македонските земи. Тъй като лъжите една по една ще бъдат разобличени от свободни медии, свободно написани научни студии, монографии, книги...
Е, по различни причини това няма да стане веднага. Твърде много хора във вече независимата от 1992 г. държава Македония дължат позициите си в обществото и благосъстоянието си на македонизма и те се съпротивляват с всички сили срещу истината за историята на македонската нация и език. Не искат да кажат простата истина, че това е сръбска държавна идея, че е наложена със сила през 1944 г., поддържана с репресии до 1992 г. и с много пари след тази дата.
В едно демократично общество националното самоопределение е въпрос на свещено лично право. И тъй като авторът на тази книга е убеден демократ, целта му е не да руши евентуална "македонска" национална идентичност при читатели от Вардарска, а и Егейска Македония, а само да им разкаже историята на земите им и на техния род.
Божидар Димитров
- GenresHistory
107 pages, Paperback
First published January 1, 2006
29 people want to read
About the author
Божидар Димитров
26 books7 followersБожидар Димитров Стоянов беше български историк и телевизионен водещ на историческо предаване.
Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол, в семейство на бежанци от Източна Тракия. През 1959 г. завършва основното си образование в Созопол, а през 1964 г. – Механотехникума в Бургас. Работи няколко години на риболовни кораби, траулери – като моряк в „Океански риболов“. По-късно завършва история и археология в Софийския държавен университет, има докторат по история. След 1973 г. сътрудничи на Държавна сигурност в направление културно-историческо наследство. През 70-те години на 20-ти век проучва архивите на Ватикана, където попада на част от „История на България“ на Петър Богдан Бакшев, написана през 1667 година – историкът я намира в архива на Борджиите. На 24 декември 1985 г. е утвърден за старши научен сътрудник II степен. Автор е на около 20 монографии и над 200 студии и статии в областта на българското средновековие, османския период и новата история.
През декември 1994 г. е назначен за директор на Националния исторически музей (НИМ). Обвиняван е, че по това време допринася за уволнението на директора на управление „Музеи и галерии“ в културното министерство Алберт Бенбасат, като го обвинил в участие в организиран незаконен износ на паметници на културата и произведения на изкуството. Като директор на НИМ, през 1997 – 1998 г., има задочен конфликт с президента на Република България Петър Стоянов по повод връщането в Зографския манастир на черновата на „История славянобългарска“, написана от отец Паисий Хилендарски. В резултат на което – през лятото на 1998 г. договорът му в НИМ е прекратен от министъра на културата Емма Москова. Препитава се като свободен журналист в Бургас и София през периода 1998 – 2001 г. „Възстановен“ е като директор на НИМ през октомври 2001 г. след конкурс.
От 1999 до 2002 г. е водещ на телевизионното историческо предаване „Час по България“ по телевизия СКАТ. От 2002 до 2012 г. е водещ на друго телевизионно предаване за история „Памет българска“ по Канал 1. От март 2013 г. е водещ на телевизионното историческо предаване „Историята... с Божидар Димитров“ по TV+
Министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина, в правителството на Бойко Борисов (юли 2009 – февруари 2011).
Умира на 1 юли 2018 г. в София.
Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол, в семейство на бежанци от Източна Тракия. През 1959 г. завършва основното си образование в Созопол, а през 1964 г. – Механотехникума в Бургас. Работи няколко години на риболовни кораби, траулери – като моряк в „Океански риболов“. По-късно завършва история и археология в Софийския държавен университет, има докторат по история. След 1973 г. сътрудничи на Държавна сигурност в направление културно-историческо наследство. През 70-те години на 20-ти век проучва архивите на Ватикана, където попада на част от „История на България“ на Петър Богдан Бакшев, написана през 1667 година – историкът я намира в архива на Борджиите. На 24 декември 1985 г. е утвърден за старши научен сътрудник II степен. Автор е на около 20 монографии и над 200 студии и статии в областта на българското средновековие, османския период и новата история.
През декември 1994 г. е назначен за директор на Националния исторически музей (НИМ). Обвиняван е, че по това време допринася за уволнението на директора на управление „Музеи и галерии“ в културното министерство Алберт Бенбасат, като го обвинил в участие в организиран незаконен износ на паметници на културата и произведения на изкуството. Като директор на НИМ, през 1997 – 1998 г., има задочен конфликт с президента на Република България Петър Стоянов по повод връщането в Зографския манастир на черновата на „История славянобългарска“, написана от отец Паисий Хилендарски. В резултат на което – през лятото на 1998 г. договорът му в НИМ е прекратен от министъра на културата Емма Москова. Препитава се като свободен журналист в Бургас и София през периода 1998 – 2001 г. „Възстановен“ е като директор на НИМ през октомври 2001 г. след конкурс.
От 1999 до 2002 г. е водещ на телевизионното историческо предаване „Час по България“ по телевизия СКАТ. От 2002 до 2012 г. е водещ на друго телевизионно предаване за история „Памет българска“ по Канал 1. От март 2013 г. е водещ на телевизионното историческо предаване „Историята... с Божидар Димитров“ по TV+
Министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина, в правителството на Бойко Борисов (юли 2009 – февруари 2011).
Умира на 1 юли 2018 г. в София.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
February 17, 2017
Изпипана, написана на достъпен език и, най-важното - търсеща и доказваща истината за нашите сънародници от географската област Македония! Да живее България!!!
April 27, 2013
Google the name of Bozhidar Dimitrov and read a bit of his biography. You'll find out why I loved the book and... Why everybody needs to know the truth.
February 20, 2024
Историята, написана в книга не може да се променя като написаното в интернет. Пазете истинската история, пазете старите книги. Иначе утре може още някоя "нация" да изобретят и да отскубят от нашата родина.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews