Uneasy neighbours: Bulgaro-Byzantine confrontation exchange and co-existence in the Middle Ages

by Jonathan Shepard

Книгата включва изследвания, осъществени от д-р Джонатан Шепард между 1989-2006 г., които са посветени на разкриването на общото и специфичното в развитието на средновековна България, анализирано и преценявано в контекста на нейните взаимоотношения с Византия, а в отделни случаи и с това на някои други европейски средновековни държави.

235 pages, Hardcover

First published January 1, 2007

About the author

Jonathan Shepard is an English historian specializing in early medieval Russia, the Caucasus, and the Byzantine Empire. He is regarded as a leading authority in Byzantine studies and on the Kievan Rus. He specializes in diplomatic and archaeological history of the early Kievan period. Shepard received his doctorate in 1973 from Oxford University and was a lecturer in Russian History at the University of Cambridge. Among other works, he is co-author (with Simon Franklin) of The Emergence of Rus 750–1200 (1996), and editor of The Cambridge History of the Byzantine Empire (2008).

Reviews

[Deyan P. · Rating 4 out of 5]

Интересен труд, който обхваща моменти от българската история, за които няма общоприета представа. Изключително ценен е, защото представя една напълно обективна гледна точка по разглежданите теми относно България, тъй като е написана от англичанин византинист.
За жалост, последната глава ме изгуби още от началото и я дочетох с мъка.

"Хелмс разглежда два различни типа център, които привличали отдалечените или придобиващите елити: "център-там-горе" и "център-там-отвъд". Първият бил недосегаем, отвъд земното време, било в царството на предците или на небето, обиталище на небесни и обикновено невидими сили, с които владетелите, елитите и -доколкото било по силите им - по-низшите обществени слоеве желаели да бъдат в общение.
"Центърът-там-отвъд" бил част от този свят, но отвъд хоризонта, надарен бил с богатство, умения, древност и почти недостижимо величие и се смятало, че има връзка с културните корени и унаследената енергия на даден народ. Свръхпоставеният център, който предизвикал възхита и страхопочитание, съчетавал елементи и от "там-горе", и от "там-отвъд". По думите на Хелмс той бил "едно географски отдалечено пространство", считано за "точка със специфичен заряд или посока за космологичен контакт между различните измерения на външното. Поради това пресичане на взаимодействия той е място, където боговете могат да общуват с хората посредством ритуали." Близостта с подобни свръхестествени сили поставя придобиващите лидери и елити в облагодетелствано положение спрямо техните поданици и всички останали, които са лишени от подобни връзки, и придава още по-голяма легитимност на техните моментни привилегии."

"... видяхме случаи, в които сръбски, български и литовски владетели се опитвали да се отърсят от църковната си зависимост спрямо Константинопол, като основавали свои собствени патриаршии или търсели други, които да ръкоположат техните духовни глави. Но ние отбелязахме и тенденцията духовниците, дори и тези в най-отдавна възприелата християнството държава, България, да се обръщат към Константинополската патриаршия, Атонската духовност и гръцкия език като към образци на благочестие и истинска вяра. А ефективността на имперските инаугурационни ритуали и символи на власт изглежда придобивала допълнителна стойност за владетелите на придобиващите държави, когато те разширявали своето господство над заобикалящото ги население и търсели потвърждение за моралното си превъзходство чрез артефактите, регалиите и образността на стария свръхпоставен център, независимо от неговото настоящо състояние..."