Разказите от сборника "Скакалци в програмата" представят новите тенденции в българската научна фантастика. Такова издание феновете на този жанр чакат от дълго време. Измежду авторите има както писатели и журналисти с голям опит, така и млади хора със силно въображение, които не се страхуват от експериментите на мисълта. Темите и жанровете са разнообразни. Сблъскваме се с извънземните същества и роботите на "твърдата фантастика", отегчените хакери и дигиталните скитници на киберпънка, фентъзи героите от приказки и митове, а също и някои сатирични картини на българската действителност преди и след 10-и ноември. Някои автори предпочитат хумора, а други - мистериите на готическата литература, но всички се изразяват изключително силно през похватите на фантастичната стилистика.
Сибин Майналовски е роден на 1 ноември 1974 г. в Стара Загора. Завършва руската езикова гимназия „Максим Горки“ в родния си град през 1992 г. Студент е във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Приложна лингвистика (руски+английски език)“. Живее във Велико Търново до 2004 г., когато се връща в Стара Загора. През октомври 2006 г. се премества да живее в Русе, където прекарва година и половина. Понастоящем живее в София и работи като преводач и графичен дизайнер.
Дебютира с разказа „Недовършено летене“ през 1998 г. в сп. „Върколак“. Има пет издадени книги — „Сянката“ (сборник разкази в жанровете научна фантастика, фентъзи и хорър), „Усмивка в полунощ“ (сборник разкази от любимия на читателите цикъл „Кръчма „Зелената котка“), „Змии в стените“ (издателство GAIANA — Русе), „Симфония на мъртвите“ (издателство „Изток-Запад“, 2018) и „Завръщане в Зелената котка“ (Издателство ЕРГО, 2021).
Има три преведени книги за Издателска къща „БАРД“ — София („Зеленият Марс“ и „Синият Марс“ на Ким Стенли Робинсън и „Преместването на Марс“ от Грег Беър), множество за Издателска къща „Плеяда“, както и за ИК „Hybrid Books“ и други — https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...
Награди
2000 г. – награда на сп. „Зона F“ за разказа „Отмъщението на гарвана“ 2001 г. – първа награда на сп. „Зона F“ за разказа „Мракът и дъщеря ми“ 2012 г. – награда и включване в сборника от конкурса „Златен Кан“ за разказа „Усмивка в полунощ“ 2012 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Телефонът на краля“ 2013 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Някой друг да не ми харесва котето“ 2013 г. – трета награда (първа и втора не са присъдени) в литературния конкурс на „Марсианско общество България“ за разказа „Серумът“ 2013 г. – специална награда и включване в сборника с разкази от конкурса за научнофантастичен разказ на БНТ и издателство „Ентусиаст“ за разказа „Цветето от Антарес“ 2014 г. – първа награда в конкурса „Полъх от Севера“ на Фентъзи ЛАРП Център за разказа „Северната губерния“ 2014 г. – отличие и включване в сборника с разкази от третия конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян за разказа „Буквализъм“ 2015 г. – специална награда от конкурса „Вечност“ на „Списание 8“ за разказа „Драконов омлет“ 2016 г. – награда „Български автор на годината“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“ 2017 г. – второ място в класацията „Най-добър автор“ в българските номинации за ЕВРОКОН 2017 2017 г. – специална награда от литературен конкурс „Морето“ (Ахтопол) за разказа „Фарът“ 2018 г. – награда на Конфедерация на българските писатели в Единадесетия конкурс за Хумор и сатира – град Кубрат, за разказа „Трите пики“ 2018 г. – включване в Топ 10 на отличените разкази в седмия конкурс за разказ на името на Агоп Мелконян — за разказа „Зеленият шал“ 2018 г. – почетна грамота на конкурса за християнска художествена творба на Асоциация за християнско слово „Емпирей“ — 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“ 2018 г. – първа награда на Община Стралджа в Четвърти Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“ под надслов „Дървото на живота“ – Стралджа 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“ 2019 г. – първа награда в категория „Избор на публиката“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“ 2019 г. – втора награда в специалната селекция на магазини „Стената“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“ 2019 г. – награда „Българска книга на годината 2018“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“ за сборника „Симфония на мъртвите“ 2019 г. – награда на Клуб „Млад писател“ — Стара Загора, на ІІ-рия Национален конкурс за авторска приказка, за разказа „Дракон-пазител“ 2021 г. – награда „Прев
Хвала на БНТ и на издателство "Ентусиаст", че казаха, направиха и изпълниха :) Сборникът с нова българска фантастика, в който има и мое скромно участие, е светъл лъч на надеждата, че рано или късно в България ще се възроди издаването на фантастика, фентъзи и хорър, без да е необходимо авторите да събират стотинки за самиздат, а напротив - дори да им плащат хонорари (както е в белия свят).
Книжката е към 200 страници, с добра полиграфия и четивен шрифт. Вътре са събрани 24 разказа на класици и бъдещи класици от БГ-фантастиката. Странно, но личното ми мнение е, че точно класиците са се поиздънили малко. Всичките ми уважения към Ивайло Шонов и Любомир П. Николов (не, това не е Нарви, предполагам, знаете това, ама все пак да кажа...), но разказите и на двамата малко бледнеят. "Няколко котки повече" на Любомир П. Николов е... м-м-м, странен. Даже и котките (които, както вероятно знаете, са ми любима тема) не спасяват положението: странна заигравка с Дъглас Адамс, непонятна фабула... абе, за всеки влак си има пътници. Шонов пък се задява с митологии, истории, легенди, митове и предания, за да свърши по един напълно предсказуем начин. Сори, бойс, ама... не е моята бира.
За сметка на това Георги Малинов с "Подмяна" кърти, както обикновено. ЧЕЗ, ВиК, ърбън стил, готин финал а-ла Шекли... Респект, Маестро :) 9/10
"Програматора" (тук направо си плаче за пълен член, ама да не издребняваме...) на Златимир Коларов - дълъг и скучен. Мътни референции към религии и прочие опиум за народа... 3/10
Мишо Гръблев и странният му разказ, експлоатиращ наболялата тема за марсохода Curiosity, че и с англоезично заглавие... Няма да коментирам.
Христина Мачикян и "Никому нито дума" - много добро! Евала за финала в стил "Разкази с неочакван край". Кратко, сбито, добро. 8/10
Владо Трифонов, "Шахматисти"... Идва ми наум една рецензия: "Вчера в театър Х режисьорът Y постави пиесата Z. Защо?".
Теменуга Маринова, "Конферентна връзка" - опит за пресъздаване на антиутопичната атмосфера на Running Man. Неуспешен.
Станимир Костадинов, "Провалът на великана". Спокойно може да го пропуснете. Нищо няма да загубите.
Иван Петров, "10 минути". Добра миниатюра с леко насилен финал. 5/10
Елена Стоева, "Дежурството" - предизвестен финал, нищо, което да ни изненада като сюжет. Става.
Радослав Стефанов, "Психоанализа" - още един опит за бърникане в чувствата на Азимов и цикъла за роботите. Неуспешен.
Димитър Григоров, "Пътища" - великолепно написан есеистичен изблик на емоция! Браво! Един от личните ми фаворити. 9/10
Румяна Василева, "Спиро от Голямата Мечка" - страхотна хумористична заигравка с всичко българско и родно... е, комунистическо и родно, де... Тук вече мирише на Шекли от километри :) 9/10
Мариана Царкова, "Третият вариант" - плоско и предвидимо. 3/10
Александър Белтов, "За влиянието на небесните тела върху хората, или какво мислят зелените учени" - дължината на името е обратнопропорционална на въздействието на самия разказ. Опит за военно-пародийна фантастика в стил "Enemy Mine" или нещо от този род... абе, с две думи, тоя мач сме го гледали веча доста пъти. 2/10
Стефан Бонев, "Лунен деодалс" - плоско и предвидимо. Кир Буличов се обръща в гроба. 2/10
Станимир Костадинов, "Първобитното племе" - добра история, обаче лошо поднесена. Финалът в стил "Ребята, давайте жить дружно" такова мамата на цялата балатамация. 4/10
Михаил Конярски, "Скакалецът" - е, няма такъв смях! Хилих се като дупе половин ден. Браво, камарад, так держать! 9/10 (Внимание - ненормативна лексика!)
Александър Феодоров, "Лунен залез" - ако някой ми обясни идеята на разказа, ще съм му благодарен. Дотогава - 2/10
Йордан Циров, "Слизате ли?" - една от перлите в сборника. Много добра идея, само дето малко е попрекалил с реалностите на софийския градски транспорт. Дълго, но си струва. 8/10
Зорница Петрова, "Синя лудост" - плоско и предвидимо. Даже и за рейтинг не докарва.
Мартин Петков, "Кратка история на книгите през третото хилядолетие" - телеграфен стил, малко предвидими идеи, но страхотно стегната и сбита конструкция. Антиутопична хроника в целия й блясък. 7/10
Сибин Майналовски и "Цветето от Антарес"... тук коментарът е от вас :)
"Скакалци в програмата" е една чудесна в същността си съвместна инициатива между издателство "Ентусиаст" и предаването "Денята започва с култура" по БНТ. Дълго време се пращаха и събираха фантастични разкази и ето, че накрая 24 автора с 24 разказа намериха място в тази книжка. Представянето на книгата в Гринуич Центъра на Витошка беше много хубаво, издателите връчиха на авторите хонорари, изобщо всичко мина чудесно.
1. Любомир П. Николов - Няколко котки повече: става въпрос не за Любчо Николов преводача и автор на книги-игри, а за съименника му, автор на сборниците "Въжеиграчът Карой" и "Слънчев бряг - код жълто". Той също е добър писател, но тук нещо не успя да ме впечатли. Фразата "Станцията осцилираше в орбита" ме остави с вдигната вежда. 2. Златимир Коларов - Програматора: чел съм разказ от автора, озаглавен "№ 1999" в сборника "Вирт", който много ми хареса. Тук обаче останах по-скоро разочарован. 3. Мишо Гръблев - I told you so. You damned fools! - кратка импресия за Curiosity на Марс. Наистина, нямаше нужда заглавието да е на английски и така тромаво. Не ми хареса. 4. Ивайло Шонов - Аз съм само от огън: добър разказ, но вече съм го чел в един брой на сп. "Дракус". А и д-р Шонов има и много по-добри неща, като "Макрешан" например. 5. Христина Мачикян - Никому нито дума: а, ето това е вече нещо друго! Хумористична и същевременно недотам весела фантастика. Препоръчвам силно! 6. Владо Трифонов - Шахматисти: не мога да разбера смисъла да пишеш 3-4 страничен разказ, в който единственото, което се случва е как мъж и говорещо куче играят шах, но знае ли човек, току-виж се харесал някому. 7. Теменуга Маринова - Конферентна връзка: изтрещяла лудница в стил Филип Дик с лек хорър-елемент. Доволен! 8. Станимир Костадинов - Провалът на Великана: не е лошо разказчето, бива. 9. Иван Петров - Десет минути: никак не ми хареса съвременни битовизми като хленчениците между мъж и жена да се пренесат в Космоса. 10. Георги Малинов - Подмяна: бат Жоро няма нужда от представяне, нито пък има смисъл да ви убеждавам колко е добър, на практика е от върховите съвременни български фантасти. Просто прочетете. 11. Елена Стоева - Дежурството: разказчето бива, допадна ми, но може и по-добре. Нещото, което не харесах беше мъжът с букета, който държи с изкуствена ръка, а с истинските краде. Това го имаше в "Ханибал" на Томас Харис - циганката, която държеше с фалшива ръка бебе, с една истинска ръка просеше, а с друга крадеше. 12. Радослав Стефанов - Психоанализа: хубаво е, но нищо, което вече да не сме чели преди. 13. Димитър Григоров - Пътища: добър разказ, без съмнение, но личните ми антипатии към есето като жанр в случая се оказаха сериозна бариера. 14. Румяна Василева - Спиро от Голямата Мечка: приятен разказ за извънземния, който идва на Земята и заживява в българско село. 15. Мариана Царкова - Третият вариант: ами... Не. Този мач сме го гледали вече. 16. Александър Белтов - За влиянието на небесните тела върху хората, или какво мислят зелените учени - прекалено дълго заглавие за такъв кратък разказ, но за сметка на това по-увлекателно от самата творба. Герои със странни имена и накрая всичко се изроди в завоалирано осмиване на капитализма за сметка на хубавия комунизъм. Стига. 17. Стефан Бонев - Лунен делодалс - приятно разказче, детска фантастичка. 18. Станимир Костадинов - Първобитното племе: нелоша идея, но недотам добре реализирана. Разказът започна обещаващо, аха-аха да се развие и взе, че накрая затъна. 19. Михаил Конярски - Скакалецът: туш! Леле, няма такъв добър разказ! Много се смях на еротичните приключения на дебеланката. Су-пер! 20. Александър Феодоров - Лунен залез: разказ, в който не се случи нищо. Не съм доволен. 21. Сибин Майналовски - Цветето от Антарес: без съмнение един от най-добрите разкази в сборника. Фен съм на автора още от 2001-а, наскоро излезе сборникът му "Сянката". Джони Гибънс е най-известният човек в Марс-сити, а неговата градина, съдържаща от всички най-известни и красиви цветя в Галактиката се носят легенди. Докато не се връща с Цветето от Антарес... Силно, силно препоръчвам. 22. Йордан Циров - Слизате ли? - добър разказ, добро изпълнение, но идеята не е нова, а и началото е прекалено разтеглено. 23. Зорница Петрова - Синя лудост: добре де, може ли разказът ти да започва по този начин - "Аз съм обещаващ млад разследващ журналист". За малко да прескоча разказа и да отида на следващия, но си рекох, хайде, ще го преглътна. По-добре да го бях прескочил. 24. Мартин Петков - Кратка история на книгите през третото хилядолетие: познавам Мартин Петков и съм чел много добри неща от него. Този разказ обаче за съжаление не е от тях - темата за смъртта на хартиените книги вече е втръснала на всички ни.
Крайната ми оценка за книжката е, че е добра и си струва. Надявам се обаче при една евентуална следваща иницатива отговорните лица да подберат по-старателно разказите, защото наистина имаше уникални неща, но и доста недотам добри, чиято липса не би била голяма загуба.
Сборникът съдържа 24 кратки разказа на различна тематика. Не съм фен на жанра и не съм чела много фантастика, затова мога да кажа само кой разказ ми допадна най-много.
"Програматорът" на Златомир Коларов
Един Програматор, създаден по подобие на Бога, отива в Храма да се изповяда за греховете си. Когато Бог го създал, дарил му Райските градини, които да обработва и да се радва на плодовете на честния си труд. Работата обаче му натежала , посегнал към ябълката на познанието и сътворил помощник по свой образ и подобие, да му помага. Желанието му било творението да се самоусъвършенства и да не повтаря неговите грешки.
"...да бъде по-съвършено творение от нас, създадените от Бога програматори."
Клонирал го, за да може творението му да не скучае и го пуснал в градините си. С времето обаче то се възгордяло,станало хитро, завистливо и лакомо. Чрез знанието, дарено му от създателя, започнало да върши злини. Отрекло всичко, на което твореца го научил - крадяло. лъжело и убивало. Използвало знанието за недостойни и користолюбиви цели. Но въпреки това, трябвало да има и добра страна, нали било създадено, както Бог сътворил Програматора - по свой образ и подобие. Тогава защо повтаряло стари грешки?
Програматорът трябвало да разбере, че никой творец не е по-велик от творението си.