Pavel Vezhinov (Bulgarian: Павел Вежинов) (November 9, 1914 – December 2, 1983), born Nikola Delchev Gugov (Bulgarian: Никола Делчев Гугов), was a Bulgarian novelist and scriptwriter, with an interest for social and ethical issues and one of the first Bulgarian authors to use elements of fantasy in his fiction. Vezhinov is best known for his novels The Barrier (Бариерата) (1976) and In the night riding the white horses (Нощем с белите коне)(1975), both later adapted for screen, as well as the screenplay for the Bulgarian film classic Three Reservists (Тримата от запаса)(1971).
Тематичната връзка между трите повести е въображението и доколко то е свободно и доколко е потискано в обществото; и какви са последствията от унищожаването/липсата му. Най-директно разработена е темата в "Езерното момче", най-интересно в "Белият гущер". Лесно проследима е метафориката на небето (често отразено във вода, която повтаря и необятността му със своита тайнствени глъбини) и всичко хвърчащо, отново дублирано от водната фауна. Хареса ми това, че авторът не спестява критиките си (които звучат сериозно и искрено) към обществото, в което живее, както и отвореният поглед към концепцията за психично заболяване и как дефиницията ѝ може да се начертава и преначертава според ценностите на епохата и мястото. Малко неочаквана прогресивност за '70те години в България, макар че кой знае, може тогава да е имало повече разбиране, отколкото сега.
2015 Reading Challenge: A book from an author you love that you haven't read yet
За пореден път ВЕжинов ме изумява с писанията си! И трите разказа включени в тази книга са оригинални, интересни и дълбоки. Мислех си, че след "Бариерата" и "Белият гущер" няма на къде да отиде, но ето че бях опровъргана с "Езерното момче", което за мен е най-добрият му разказ от трите. В "Езерното момче" той съчетава разнообразието, пластичността и дълбочината на героите си с прекрасният си стил, изключително увлекателна история и една доста дълбока и леко натъжаваща поука.
Покрай тези повести на Вежинов се замислих, че преди всичко истинската художествена литература не просто те кара да чувстваш или да изживяваш дадена случка, емоция, мисъл, а те вдъхновява. Било то да твориш или просто да бъдеш. Не ме бива да пиша ревюта (поне за момента), затова просто ще споделя някои цитати, които ми се иска да запазя по-дълго в себе си като бисерни камъчета от текстовете му. И да продължавам да обичам въображението в хората и хората във въображението.
"Както винаги става в природата, нищо, което не е изстрадано и приспособено, не е трайно"
"Само дълбоко скритото у нас е истинско. Всичко, което е обърнато към хората, е фалшиво. Или поне излъскано от употреба"
"Той не знаеше все още най-простата човешка истина - истински красиви са само далечните и непостижими неща"
"Хората не могат да слагат щастието кора върху кора, с орехов сироп между тях, както се прави баклава"