What do you think?
Rate this book
История на Османската империя
Най-пълното и задълбочено изследване на историята на Османската империя от български учен.
В книгата се разглеждат всички аспекти на историческото развитие на империята - от зараждането през възхода и апогея до мъчителния крах. Отделено е внимание на политическите и на социалните процеси, на военната организация, икономическата структура, етническото и религиозното разнообразие, духовната и материалната култура на Османската империя.
Освен илюстрациите и приложенията, в книгата са включени още хронологичен указател, списък на султаните от Османската династия и терминологичен речник.
В книгата се разглеждат всички аспекти на историческото развитие на империята - от зараждането през възхода и апогея до мъчителния крах. Отделено е внимание на политическите и на социалните процеси, на военната организация, икономическата структура, етническото и религиозното разнообразие, духовната и материалната култура на Османската империя.
Освен илюстрациите и приложенията, в книгата са включени още хронологичен указател, списък на султаните от Османската династия и терминологичен речник.
- GenresHistory
368 pages, Paperback
4 people are currently reading
25 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
July 6, 2025
В една от книгите си норвежката журналистка Ерика Фатланд решава да опише Руската федерация посредством нейните граници. Изобщо, концепцията за “границата” е необичайна и просветляваща: втренчени в “центъра”, често умишлено или неволно пропускаме крайно неудобни, “гранични” истини.
Българските граници са - меко казано - динамични в исторически план. И тази динамика съдържа букет от - често неудобни - истини. 500 години от тази динамика минават като част от един огромен организъм - Османската империя, родена през далечния 13-ти век и издала последния си дъх през 1922 г.
——
Родната школа по османистика има предимството да е близо до епицентъра на събитията, и да разполага с един от най-подробните османски архиви. Проблемът е, че - особено в ново време - твърде малко османисти говорят на езика на любопитния читател, а предпочитат тесния академизъм. Това е лесно решение в един труден регион като Балканите, където многовековни травми само чакат подбутване, за да потекат реки от кръв, а национализмът от спасителна сламка днес се е преплел повече с митологията отколкото с фактологията. Ахмед Садулов, изглежда, е от малкото изключения. Левичар, противник на империализма, светски настроен историк с мигове на лека ирония, роден през 30-те, той поднася едно съвсем нелошо въведение и общ поглед върху основни моменти от живота на многоглавата и шарено-екзотична хидра, битувала с векове на югоизточните порти на Европа.
——
Туграта на Мехмед Завоевателя
——
Обективно погледнато, странно е, че Османската империя изобщо се е оформила. Войнстващите тюркски племена, победили мощната Източна Римска Империя при Манцикерт (1071 г.) и създали Селджукския султанат, на свой ред за пометени от монголските орди в края на 13-ти век. Един бейлик обаче - Османският - остава като жив филиз и малко по малко се разпростира. Първо е зает да “присъедини” съседните бейлици, които нямат намерение да стават част от империя (като Караманския например) - и в процеса отиват много усилия в интриги и битки. Воинската култура, подкована с вярата в Аллаха, бързината на вземане на решения, постепенното усвояване на военни нововъведения, оформящата се централизация и относително олекотената форма на феодализъм преодоляват както глупостта и разделението на балканските владетели, така и глупостта и разделението на ранносредновековна Западна Европа, която не се трогва особено от окончателното завладяване на над 1100 годишната византийска империя от 1453 г. Генуезци и венецианци подпомагат османците при най-различни “контракти”, и се сблъскват с неприятната равносметка чак доста по-късно. Самите византийски императори също са допускали надменната грешка да подценят турците, ползвайки ги няколкостотин години като част от многото си наемници.
Когато Сюлейман I, наречен основателно Великолепни и Законадателя, се спира едва пред портите на Виена през 1529 г., Западна Европа най-сетне се постресва. Османската империя до средата на XVII век бумти на високи обороти поради чисто физическата си експанзия върху нови и нови територии, които добавят население и приходи, както и парчета от баницата за вечно жадните за земя военни феодали. Застоят идва, когато Западна Европа се засилва политически, военно и културно и спира да дава нови териториални придобивки на османците. Иран ограничава империята от Изток, а от Север се засилват руснаците.
Междувременно Османската империя се оформя като теократична, феодална, абсолютна и военизирана държавна структура. Включената в границите ѝ област Хиджаз със свещените градове Мека и Медина я превръща в център, средоточие и властелин на сунитския ислям векове преди появата на днешна Саудитска Арабия. В гражданските отношения пък властва шериатът.
Проблемът е, че някогашното предимство с течение на времето се превръща в бреме, което векове наред дърпа империята към дъното, докато бавно я завлича там. Шериатът предотвратява и се опълчва на всякакви светски законодателни реформи, тъй като - като всеки религиозен продукт - е застинала във времето догма и сам не подлежи на реформа. Острието на Османската армия - еничарите - се превръщат в кървави, своеволни надзиратели и гаранти на стария средновековен ред, недопускащи никаква реформа в армията, в собствеността над земята и в администрацията. Улемата - религиозните учени - унесени в шепота на Корана и хадисите - напълно пропускат Ренесанса, Реформацията и Просвещението. Цялото налично знание се филтрира единствено през религията, а ако то ѝ противоречи - за света, управляван от шериата и Корана, то просто не съществува.
И така - с някои турбуленции и с искрените (и обречени) опити за реформа на трагичния и самотен Селим III и на двуличния, повратлив Махмуд II - империята застива във времето (с много красиви иначе мигове в приложните изкуства, в занаятите и в поезията) - и се пробужда чак през 1922 г. с любимия ми Кемал Ататюрк.
——
Ролята на историка е да разбива митове, не тепърва да ги изгражда и циментира. Садулов предимно ги разбива, а където не иска да се вре между шамарите - стисва устни и мълчи.
☑️ Не е вярно, че балканците - макар и разделени - са се били до последно срещу османските нашественици. Някои князе и войводи, както и сам Крали Марко - охотно стават османски васали, за да получат власт. И активно участват в османските походи срещу едноверците си и пречат на опити за отхвърляне на зависимостта.
☑️ Не е вярно, че Западна Европа не е направила съвсем нищо при Османската опасност. В битката при Никопол през 1396 г. кръстоносната армия от унгарци и французи е разгромена заради некадърността на френското командване. А кръстоносните войски на Владислав, наречен посмъртно Варненчик, от 1444 г., са непрестанно и активно възпрепятствани от сръбския тогавашен васал на султана, който решава, че властта при османците му е по-сладка от свободата при католиците…
☑️ Не е вярно, че основната цел на империята е да превърне всичките си поданици в мюсюлмани. След като първоначалните кланета и зверства по време на завладяването затихват, на християните е позволено да изповядват вярата си като хора на книгата. Това е концепция в исляма. Тя не спестява тормоза, своеволията, гаврите, насилието и униженията - като най-малкият е данъкът джизие - но е изключително важна за осъзнаване защо наред с дейността на църквата ни все пак сме се добрали до 19-ти век като етнос и народ. Също така Истанбул е предлагал доста изгодна кариера в глобален мащаб, стига човек (т.е. мъж) да е способен… и в повечето случаи - да приеме исляма (но не винаги).
☑️ Не е вярно, че османските “либерали” като например “новите османи” и младотурците са били толерантни либерали и истински кандидат-спасители. Те са такива единствено под шапката на паносманизма (където турците са водещата нация, другите са ѝ придатък и не притежават чак такъв умствен капацитет като турците). Когато се опре до исканията на другите народности за независимост - изведнъж заиграват камшикът и шериатът.
——
🟢 Хареса ми, че Садулов не цепи басма ни на изток, ни на запад, ни на север, ни на юг. Закостенялостта и турския геноцид над арменците, както и справедливостта на много национални движения не са заметени под килима. Не са заметени и лицемерните, враждебни на жертвите, колониални политики на Англия и Франция (затова и избягвам английските възторжени апологети на империята, отказващи надменно и докрай да видят истината за собствените си възгледи и политики).
🔴 Не ми хареса, че “Източният въпрос” от 1875 - 1878 г. и съпътстващата го (безбройна поред) руско-турска война са подминати с оглушително мълчание. Обяснявам си го донякъде с невралгичността на темата, дори в академична среда. Обаче… Хей, достатъчно вода е изтекла под моста, време е да посочим слоновете в стаята - независимо дали ни харесват. Било то евентуална саморазправа на априлските въстаници с някои турци (това е било въстание, не служебен банкет), било то зверствата на Баташкото клане (неотречени и от самите турски историци, които просто прехвърлят вината върху бандите башибозук, а не върху редовната армия, което е крайно спорно предвид, че башибозукът е активно използван точно за черни военни операции).
🔴 Също така небалансирано е и изложението на 19-ти век спрямо останалите периоди - то заема половината книга. Но пък 19-ти век е страшно увлекателно поднесен!
——
Като цяло ми хареса за въведение. Проблемът е сега - къде го този митично безпристрастен и компетентен историк - да задълбае в отделните теми.
3,5⭐️ - заради интересните моменти все пак ще закръгля нагоре…
——
П.П. Коректор напълно липсва, а снимковият материал е с много лошо качество.
Българските граници са - меко казано - динамични в исторически план. И тази динамика съдържа букет от - често неудобни - истини. 500 години от тази динамика минават като част от един огромен организъм - Османската империя, родена през далечния 13-ти век и издала последния си дъх през 1922 г.
——
Родната школа по османистика има предимството да е близо до епицентъра на събитията, и да разполага с един от най-подробните османски архиви. Проблемът е, че - особено в ново време - твърде малко османисти говорят на езика на любопитния читател, а предпочитат тесния академизъм. Това е лесно решение в един труден регион като Балканите, където многовековни травми само чакат подбутване, за да потекат реки от кръв, а национализмът от спасителна сламка днес се е преплел повече с митологията отколкото с фактологията. Ахмед Садулов, изглежда, е от малкото изключения. Левичар, противник на империализма, светски настроен историк с мигове на лека ирония, роден през 30-те, той поднася едно съвсем нелошо въведение и общ поглед върху основни моменти от живота на многоглавата и шарено-екзотична хидра, битувала с векове на югоизточните порти на Европа.
——
Туграта на Мехмед Завоевателя
——
Обективно погледнато, странно е, че Османската империя изобщо се е оформила. Войнстващите тюркски племена, победили мощната Източна Римска Империя при Манцикерт (1071 г.) и създали Селджукския султанат, на свой ред за пометени от монголските орди в края на 13-ти век. Един бейлик обаче - Османският - остава като жив филиз и малко по малко се разпростира. Първо е зает да “присъедини” съседните бейлици, които нямат намерение да стават част от империя (като Караманския например) - и в процеса отиват много усилия в интриги и битки. Воинската култура, подкована с вярата в Аллаха, бързината на вземане на решения, постепенното усвояване на военни нововъведения, оформящата се централизация и относително олекотената форма на феодализъм преодоляват както глупостта и разделението на балканските владетели, така и глупостта и разделението на ранносредновековна Западна Европа, която не се трогва особено от окончателното завладяване на над 1100 годишната византийска империя от 1453 г. Генуезци и венецианци подпомагат османците при най-различни “контракти”, и се сблъскват с неприятната равносметка чак доста по-късно. Самите византийски императори също са допускали надменната грешка да подценят турците, ползвайки ги няколкостотин години като част от многото си наемници.
Когато Сюлейман I, наречен основателно Великолепни и Законадателя, се спира едва пред портите на Виена през 1529 г., Западна Европа най-сетне се постресва. Османската империя до средата на XVII век бумти на високи обороти поради чисто физическата си експанзия върху нови и нови територии, които добавят население и приходи, както и парчета от баницата за вечно жадните за земя военни феодали. Застоят идва, когато Западна Европа се засилва политически, военно и културно и спира да дава нови териториални придобивки на османците. Иран ограничава империята от Изток, а от Север се засилват руснаците.
Междувременно Османската империя се оформя като теократична, феодална, абсолютна и военизирана държавна структура. Включената в границите ѝ област Хиджаз със свещените градове Мека и Медина я превръща в център, средоточие и властелин на сунитския ислям векове преди появата на днешна Саудитска Арабия. В гражданските отношения пък властва шериатът.
Проблемът е, че някогашното предимство с течение на времето се превръща в бреме, което векове наред дърпа империята към дъното, докато бавно я завлича там. Шериатът предотвратява и се опълчва на всякакви светски законодателни реформи, тъй като - като всеки религиозен продукт - е застинала във времето догма и сам не подлежи на реформа. Острието на Османската армия - еничарите - се превръщат в кървави, своеволни надзиратели и гаранти на стария средновековен ред, недопускащи никаква реформа в армията, в собствеността над земята и в администрацията. Улемата - религиозните учени - унесени в шепота на Корана и хадисите - напълно пропускат Ренесанса, Реформацията и Просвещението. Цялото налично знание се филтрира единствено през религията, а ако то ѝ противоречи - за света, управляван от шериата и Корана, то просто не съществува.
И така - с някои турбуленции и с искрените (и обречени) опити за реформа на трагичния и самотен Селим III и на двуличния, повратлив Махмуд II - империята застива във времето (с много красиви иначе мигове в приложните изкуства, в занаятите и в поезията) - и се пробужда чак през 1922 г. с любимия ми Кемал Ататюрк.
——
Ролята на историка е да разбива митове, не тепърва да ги изгражда и циментира. Садулов предимно ги разбива, а където не иска да се вре между шамарите - стисва устни и мълчи.
☑️ Не е вярно, че балканците - макар и разделени - са се били до последно срещу османските нашественици. Някои князе и войводи, както и сам Крали Марко - охотно стават османски васали, за да получат власт. И активно участват в османските походи срещу едноверците си и пречат на опити за отхвърляне на зависимостта.
☑️ Не е вярно, че Западна Европа не е направила съвсем нищо при Османската опасност. В битката при Никопол през 1396 г. кръстоносната армия от унгарци и французи е разгромена заради некадърността на френското командване. А кръстоносните войски на Владислав, наречен посмъртно Варненчик, от 1444 г., са непрестанно и активно възпрепятствани от сръбския тогавашен васал на султана, който решава, че властта при османците му е по-сладка от свободата при католиците…
☑️ Не е вярно, че основната цел на империята е да превърне всичките си поданици в мюсюлмани. След като първоначалните кланета и зверства по време на завладяването затихват, на християните е позволено да изповядват вярата си като хора на книгата. Това е концепция в исляма. Тя не спестява тормоза, своеволията, гаврите, насилието и униженията - като най-малкият е данъкът джизие - но е изключително важна за осъзнаване защо наред с дейността на църквата ни все пак сме се добрали до 19-ти век като етнос и народ. Също така Истанбул е предлагал доста изгодна кариера в глобален мащаб, стига човек (т.е. мъж) да е способен… и в повечето случаи - да приеме исляма (но не винаги).
☑️ Не е вярно, че османските “либерали” като например “новите османи” и младотурците са били толерантни либерали и истински кандидат-спасители. Те са такива единствено под шапката на паносманизма (където турците са водещата нация, другите са ѝ придатък и не притежават чак такъв умствен капацитет като турците). Когато се опре до исканията на другите народности за независимост - изведнъж заиграват камшикът и шериатът.
——
🟢 Хареса ми, че Садулов не цепи басма ни на изток, ни на запад, ни на север, ни на юг. Закостенялостта и турския геноцид над арменците, както и справедливостта на много национални движения не са заметени под килима. Не са заметени и лицемерните, враждебни на жертвите, колониални политики на Англия и Франция (затова и избягвам английските възторжени апологети на империята, отказващи надменно и докрай да видят истината за собствените си възгледи и политики).
🔴 Не ми хареса, че “Източният въпрос” от 1875 - 1878 г. и съпътстващата го (безбройна поред) руско-турска война са подминати с оглушително мълчание. Обяснявам си го донякъде с невралгичността на темата, дори в академична среда. Обаче… Хей, достатъчно вода е изтекла под моста, време е да посочим слоновете в стаята - независимо дали ни харесват. Било то евентуална саморазправа на априлските въстаници с някои турци (това е било въстание, не служебен банкет), било то зверствата на Баташкото клане (неотречени и от самите турски историци, които просто прехвърлят вината върху бандите башибозук, а не върху редовната армия, което е крайно спорно предвид, че башибозукът е активно използван точно за черни военни операции).
🔴 Също така небалансирано е и изложението на 19-ти век спрямо останалите периоди - то заема половината книга. Но пък 19-ти век е страшно увлекателно поднесен!
——
Като цяло ми хареса за въведение. Проблемът е сега - къде го този митично безпристрастен и компетентен историк - да задълбае в отделните теми.
3,5⭐️ - заради интересните моменти все пак ще закръгля нагоре…
——
П.П. Коректор напълно липсва, а снимковият материал е с много лошо качество.
June 29, 2013
С изключение на факта, че трябва да го уча, а не просто чета, и че има нелогизми като "Мустафа Решид паша(1800-1858), чийто баща работи в канцелариите на Баязид II...", като за сведение Баязид II управлява 1481-1512, не е лошо четиво.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews