Тъй като Подвързачов приживе се е постарал да изготви собствена епитафия в характерния си стил, струва ми се е редно именно с нея да бъде почетена паметта му:
„Самия Сатана съдбата му нарече я: животът му мина в безброй противоречия
Живя по общий ред, но само с настроения, и без да бе поет – писа стихотворения.
Роден аристократ – във вечно безпаричие, живя като във ад, но с нужното приличие.
И в своя нежен страх и весело безволие, редактор бе на „Смях“, – умря от меланхолия!“