Криворазбраната цивилизация

by Добри Войников

Томът съдържа диалози, драмата "Криворазбраната цивилизация", стихотворения, литературна теория и критика, фейлетони и статии от Д. Войников, редове от биографията, статии за творчеството на писателя от Стилиян Чилингиров и Дочо Леков.

Genres: Bulgarian Literature, Classics, Plays, School, Audiobook

366 pages, Paperback

First published January 1, 2003

About the author

Добри Попвасилев Войников е български възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец. Той е основоположник на българския театър, пръв български режисьор и автор на театрални пиеси. Най-известна сред тях е „Криворазбраната цивилизация“ от 1871 г., която е смятана за най-добрата българска комедия до началото на 20 век.

Reviews

[Велислав Върбанов]

4.5 ⭐️

„Криворазбраната цивилизация“ е много силна и поучителна сатирична пиеса! Чрез нея Войников по разбираем и остроумен начин е описал лекомисленото увлечение на българския народ по нови модни тенденции, което всъщност е изместило нуждата му от истинско Просвещение...


„Преди тази цивилизация на модите българите имат нужда от положително учение, наука, просвещение.“

[Emiliya Bozhilova]

По спомен: Емблематична. Непоносим стар диалект от 19-ти век. Малко женомразка.

[krisy]

*сaмо дрaмaтa 'криворaзбрaнaтa цивилизaция'


и aко чуя 'aнaдъмну' още веднъж през животa си, сигурно ще убия някого.

[Deni]

Актуална и до ден днешен 🙃

[Anita Radeva]

Ето тази книга сериозно ме хвърли в размисъл! Още с началото ме постави на везните между българското и европейското, между българщината и прогреса...няма как да не гледам на нещата от призмата на моето съществуване и да не отбележа, че макар авторът да е искал да осмее "Авропата", всъщност показва колко диви селяни са били българите, и как за съжаление все още са си такива. Маниерите, разбиранията, пустия манталитет, всичко е толкова добре описано, че се чудя как да не го сравня с днешните Митювци, Гергювци и Райчувци...то си е същото! Само дето сега не се хвалят колко моми са загледали на мегдана, а колко скъпа кола са си купили с парите на тати...Не успявам да си представя ситуацията от гледна точка на българите и да оплювам наред "чужбинското".
"Сички нации в Европата са прегърнали днес цивилизацията, само вий, българите, не щете да са конформирате и модификирате."
И все пак беше удоволствие да прочета нещо автентично, нещо предизвикващо мозъка да помисли над казаното.

[Adi]

Хареса ми идеята на пиесата, но начинът по който беше написана я правеше малко трудна за четене.

[Гери Ди]

Радвам се, че реших да започна наваксването с гимназиалната литература именно с "Криворазбраната цивилизация". Езикът ми достави огромно удоволствие - цветист, чепат, с целия маниеризъм на побългарените думи от чужбинско, стоящи също толкова неуместно и смехотворно в едновремешната реч, колкото и копринените умбрелки - в отрудени женски ръце. Ньо, трьо, трьо...

Подразни ме стократното повторение на темата и едностранчивото представяне на чуждестранното като поквара - не се ли корени в подобно светоусещане сегашният гръмък псевдопатриотизъм? Чини ми се, че и днес сме част от сатирична постановка - криворазбраната нация. Но може би тъкмо споменатото натъртване и поляризиране е било необходимо в онези времена, за да се разбере текста на учения даскал от мнозинството. И да престанат превземките, и да си върне народът гордостта, че значи нещо и има какво да даде.

В този ред на мисли, най-адекватният персонаж за мен бе Марийка - разумна, улегнала, предана. Естествено, че жената не е създадена за робия, нито западната култура е западнала, но и чуждоземският печат би следвало да удари другаде, не само по танцувалната поза и фустата над нея. От днешна гледна точка ми се струва твърде опростенческо разделението между "нашенско" и "чуждо", с което толкова се спекулира. Играла съм кръшно хоро и изискан валс с еднакво удоволствие, била съм дама с грим и сатенена риза и селянка по кърпа, топ, препаска.

Какъв късмет, че мога да го кажа, да го мисля и да го живея.

[Svetla Peicheva]

Това изненадващо беше едно доста добро произведение. Въпреки голямата разлика между времето, в което е написано и сегашното, все още можем да направим връзка между драмата и днешната цивилизация, особено в България. Писането не беше кой-знае какво, но самата история беше интересна и докато го четях страниците не ми направиха голямо впечатление.
Като цяло ми хареса и разбирам, защо е толкова известна.
Едно единствено нещо обаче- защо, за Бога, френския е с българска транскрипция?

[Moni]

3.75

"За Хаджи Костовата мадмуазелка ти казвам."
"Каква й тя Хаджи Костовата зелка."

"Учение трябва, учение, цирвирзакция."

"Вранцушки знай ли? - Не. Нека отиде да са научи, па... тогаз..."

Смях се с глас.
Леко женомразка е, както видях предварително в отзивите, но какво да се очаква от пиеса от 1871 г.; и въпреки това е доста актуална даже за 2021 г.

[Boyko Tsvetanov]

Всичките творби и анализи, които са описани в книгата си заслужават прочитането. Разбира се Райна Княгиня и Криворазбраната Цивилизация са основните постановки. Имайки предвид периода, по време на който са писани творбите, както и тогавашното патриархално мислене, творбите успяват да запалят теми за ценности, обичаи, традиции, подражание и слепота.

[Viktoria Chipova]

Рецензия: 5/5 ⭐️
Криворазбраната цивилизация – Добри Войников

Една от най-значимите и вечни български комедии, Криворазбраната цивилизация блести със своята актуалност, хумор и социална сатира, въпреки че е писана още през 19. век. Добри Войников улавя абсурдите на безкритичното подражание на чуждото, без разбиране или адаптация към родната култура.

Героите са ярки и карикатурни, но все пак реалистични – всеки от нас може да разпознае техни черти и днес. Езикът е жив и ясен, а диалогът – стегнат и забавен. Пиесата изобличава празната претенция за „модерност“ и подчертава нуждата от автентичност, образование и здрав разум.

В обобщение:
Смехът, който Войников провокира, е едновременно забавен и поучителен. Това е произведение, което не просто е устояло на времето – то продължава да го надживява. Класика, която всеки българин трябва да прочете. 5/5.

[Гергана Василева]

Не помня да ме беше впечатлила много в училище, но сега определено оценявам тази творба. Породи много теми за размисъл у мен.
В (наистина) традиционното българско общество започват да се прокарват "модернистичен европейски начин на живот", които са силно прекършени през призмата на глупостта, егоцентризма и дори лукавостта на някои от героите, които са обикаляли по "чужбината". Българската култура и начин на живот започват да се заклеймяват като остарели, срамни и дори просташки, но всъщност самите предвестници на "цивиливизацията" не са с нищо по-мъдри или искрени.
Смешна, но и трагична е цялата картинка. Как се е развила цивилизацията в народа ни днес? Докато все още не можем да нацелим същината на цивилизоваността, не сме ли изпуснали и благочестието на корените ни?

[Radostina Radost]

Съгласна съм с много от посланията на пиесата. Големият проблем в нея обаче е, че патриотизмът се приравнява на отричане на всичко чуждестранно. Добри Войников чрез Марийка казва някои мъдри слова за същността на цивилизацията като съзидателна сила, а не повърхностна мода. За жалост веднага след това натъртва как никога не би се оженила за чужденец. При всяко положение, беше много интересно и провокиращо размисли четиво.

[Danaya Petrova]

Добри Войников успява да обрисува гордостта, която един народ според него трябва да изпитва към собственото, нашенското, чрез изтъкването на мъдростта, която се чини в предишните ни поколения. Той съпоставя морални ценности и култури и повдига въпроса за наше - чуждо. Типично за периода, в който е написана сатиричната пиеса, преодолява идеята за покровителството на патриархалното общество. Пиесата служи като поука за това да ценим и съхраним обичаите и традициите нашите прадеди, както и да гледаме на тях със смирено уважение. Подходът на Войников е доста краен и представя само едната страна на монетата, а може би точно това и цели, за да извлече гореспоменатото чувство за гордост и уважение. Като за финал ще добавя следното: "тейк ит уит а пинч ъф солт".

[Maria K.]

Страхотна!🔥

[presi!]

гледах го в театъра, но всичко е различно когато го четеш (дори и написаното буквално да е същото като изказаното) ТАКА ЧЕ 🧘

[Dessa Iv]

Много готина пиеса, която спокойно може да бъде съотнесена към съвремието.

[Цветозар]

Нито ми харесва посланието, нито ми харесва форматът. Пиесите не са моята бира.

[Мики Вълчанова]

Една емблематична творба с актуална и днес проблематика.Хубаво е човек да я препрочита в различни етапи от живота си .

[Sabrina]

so true