Томът съдържа стихотворения, басни и епиграми, “Книга за българския народ”, редове от биографията на Стоян Михайловски и статии от М. Куманов, д-р К. Кръстев, В. Пундев, М. Николов, М. Неделчев и П. Анчев.
Стоян Николов Михайловски е български писател и общественик. Литературната си дейност започва през 1872 в сп. „Читалище“ /Цариград/. Печата и в „Периодическо списание на БКД“, сп. „Мисъл“ и в. „Ден“. Сатирично-публицистичното моралистично творчество на Михайловски е жанрово разнообразно — басни, епиграми, афоризми, пародии, поеми, драми. Неговите басни /„Орел и охлюв“, „Бухал и светулка“, „Секира и търнокоп“/ са класически образци в българската литература, с трайно присъствие в българското национално съзнание. В епиграмите си Ст. Михайловски е пределно афористичен и злободневен. Поезията му, изпълнена с митологични и библейски мотиви, има амбицията да постигне триединство между философия, поезия, политика. Философско-сатиричните му сонети са подчертано космогонични и в същото време — антиномични. Занимават го метафизичните проблеми на битието, противоборството между живот и смърт, добро и зло,ден-нощ, Бог и Сатана, свобода и несвобода, аскетичната саможертвеност и властническите инстинкти. Лайтмотив на творчеството му е вечното непостигане на свободата, тържеството на посредствеността и потисничеството. Емблематична за художественото дело на Михайловски „Книга за българския народ“, истинска енциклопедия на злото, чийто сюжет се побира в едно изречение: Заветите на престарелия архивластник към племенника му Галеб, който ще го наследи. Автор e и на един от най-светлите химни на българската просвета и култура „Кирил и Методий“ /„Върви, народе, възродени...“/, който заедно с популярното стихотворение „Напред!“ /„Напред, животът е сражение...“/ издава просветителската първооснова на неговия гневен социален критицизъм. Михайловски въвежда източния алегоризъм като форма на социална сатира, възражда и актуализира на българска почва кратките сатирични форми: афоризма, епиграмата, апострофа, сатиричната парабола. Известен с псевдонимите: Драгостин Истров, Драгостин Истров Муслак, Де Профундис, De Profundis, Викентий Розенберг, Евгений Рязков, Стоян Стрелков.
Ще разгледаме "Книга за българския нароед" от Стоян Михайловски. Книгата ми бе любезно предоставена от моите приятели "Българска история", за което им благодаря от сърце. Михайловски пише книгата под формата на сатирична поема, като избира за главен герой османския везир Абдулрахман паша. Накратко казано Стоян Михайловски ни представя философията на един османски управник за това как трябва да се контролира един поробен народ. Разбира се, автора е избрал да ни представи тази не до там забавна тема по хумористичен начин, като майсторски жонглира с изразните средства. В по-малко от 150 страници ни казва какви не трябва да сме и как не трябва да се отнасяме с хората. Трудна задача, която той е изпълнил с лекота. Няма да ви лъжа, на места произведението се чете мъчно, заради запазения автентичен авторов език. Чрез поемата си Стоян Михайловски сатиризира българския политически елит, които само за период от 20 години си е позволил да злоупотребява с властта си. Да, можем да наречем текста, шамар в лицето на всеки, които си е позволил да потиска народа. Ако обичате политическата сатира това е вашата книга. Ще ви хареса и ще ви накара да се замислите върху приликите и разликите със съвременната политика. Избрах да пиша точно за тази книга защото мисля, че Стоян Михайловски е незаслужено подценявам и слабо известен автор. Именно за това харесвам и уважавам толкова много "Българска история" защото запазват автентичния език на писателите. Приятно четене!