Следя автора виртуално от поне година и нещо. Не мога да кажа нищо друго освен: брилянтно-саркастичен; краткословно и разтърсващо романтичен.
Роси Антов има свой, "телеграфен" стил, който предава с кристална чистота мислите и усещанията на лирическия герой, който в повечето му разкази е самият той.
Произведението е сборник от кратки разкази, прекрасно подбрани и комбинирани в една добре редактирана и оформена от издателство Астарта книга.
Задължително четиво за всеки мислещ българин.
Прекрасна, зареждаща сатира на ежедневието в селата и града на родината.
Любим разказ - "И аз не знам как да го нарека".
"Вие знаете ли закона на Твен за статичното биполярно налягане?" 🤣🤣🤣.
Роси (надявам се, че нямаш против фамилиарното обръщение, но след като прочетох това те чувствам брат по душа, та ще прощаваш), ако някога прочетеш това - да, намерих себе си в този разказ. Все едно аз обяснявам на "дамите пред блока", как "Нобел е написал "Ромео и Жулиета"" ❤.
Друг от разказите в който се видях - "Завет от един бягал от час" (нищо, че аз не съм бягала). "Не е важно какво сте взели наготово от прочетеното. Най-важното е да се научите да мислите. А когато това стане, започвате да задавате въпроси. Защо в Нил няма китове? Защо крокодилите не пасат трева? Защо хората правят бебета, а после ги изоставят? Как може да се убие ракът, за да не убива хора? Откъде се е появила луната? Защо не приемаме гейовете, след като Александър Македонски е бил гей, а е завладял половината свят? Защо Атина на философията е победила Спарта на войните? ... Защо? Как?". ❤❤❤
Пет звезди са малко!