Песен за човека

by Никола Вапцаров

Всеки поет - както и всеки смъртен човек - има своя неповторима съдба. Най-яркият български певец на антифашистката борба се изправя срещу варварството и достойно пада в този гигантски и сложен двубой.

Genres: Poetry, Bulgarian Literature, Classics, Bulgaria

212 pages, Paperback

First published January 1, 1940

About the author

Роден на 24 ноември - нов стил 7 декември - 1909 година в град Банско. Учи в Разложката гимназия (1924-1926). След това по волята на баща си учи в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), като е на практика, първо на кораба "Дръзки", а през април и май 1932 г. с кораба "Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид. Мечтата му е да учи литература, но материалното положение на родителите му налага друго. Постъпва във фабриката на "Българска горска индустрия" АД в село Кочериново - като огняр и после механик. Уволнен през 1936 година, след тежка безработица постъпва като техник във фабриката на братя Бугарчеви в София. После работи като огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. През 1940 събира подписи из Пиринско, по т. нар. "Соболева акция". Заловен за това, съден, интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски. Арестуван, заради тази работа, през март 1942 г., на 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер - разстрелян.

Единствената му стихосбирка "Моторни песни" излиза през 1940 г.

Получава посмъртно почетна Международна награда за мир (1952).

Reviews

[Anita Radeva · Rating 5 out of 5]

Винаги, когато чета български класици ми става изключително мило, душата се сгрява по различен начин. В случая си избрах да си припомня стихотворенията на Вапцаров - толкова тежко битие, но и такава вяра в доброто у човека. Изключителен оптимизъм, надежда, че хората ще бъдат по-добри и сплотени от обща цел. Ех да можеше да ни види сега накъде сме тръгнали, сигурно нямаше въобще да се занимава...Но погледнато от неговото време, всичките му усилия са били оправдани. Много трудоваци са се припознавали в неговите думи. Макар и да са живяли един "навъсен, мръсен, зъл живот", чрез Вапцаров успява да изгрее зрънцето на вярата за по-добро бъдеще.

[Georgi Mirchev · Rating 4 out of 5]

Какво друго мога да кажа за Вапцаров, освен че стиховете му са уникални. Купих стихосбирката "Песен за човека" след като посетих къщата му в Банско и останах очарован. Стихотворението му за пролетта е това, което ще взема със себе си:

"Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
..."

[Viara · Rating 5 out of 5]

Любим космически поет!

А сега да се почудя малко ниските оценки без нито един коментар?

Разбира се не очаквам всички да харесваме едно и също, но пък да си кажем какво не харесва поне.

[Διονύσια · Rating 3 out of 5]

Любими цитати:
@Песен за човека
#Но в месец,
или пък във седмица само
властта го открила и… съд.
Ала във съдът не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.
Отвели тогава злодея злосторен, затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал човек.

#Човекът погледнал зората, в която се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка, човешка, жестока, безока съдба.

@Испания
#Сега за мене ти си участ.
Сега за мене си съдба.
И аз участвам неотлъчно
в борбата ти за свобода.

[Vanessa Princessa · Rating 3 out of 5]

Това има сложен смисъл и още по-сложен анализ!