Мястото на българската литература

by Александър Балабанов

Отличен познавач на Античността и Западноевропейския ренесанс и просвещение, Ал. Балабанов е преди всичко страстен проповедник на една модерна българска апология, основаваща се на естественото право на малките народи и култури да представят, изразяват и защитават значимостта на своите народи. В тома са включени още редове от биографията на автора и анализи от Т. Боров, Р. Русев и П. Анчев.

436 pages, Paperback

First published January 1, 2006

About the author

Александър Михайлов Балабанов е виден български литературовед, преводач и критик, един от най-бележитите белетристи и поети в новата българска история. Един от дългогодишните преподаватели в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и член на Македонския научен институт. Изпълнител на важни мисии, възлагани му от Вътрешната македонска революционна организация, с цел привличане на вниманието на европейските общности към българите в македонските земи.

Reviews

[Vel · Rating 5 out of 5]

Ако името на проф. Балабанов - титлата тук е не просто признак на академизъм, а на духовен аристократизъм - не бе системно пренебрегвано в учебниците ни по литература за сметка на високопарни, пустословни, номенклатурни и посредствени критици, това би била настолна книга във всяка българска библиотека.

Томът съдържа размисли и критика на теми, обхващащи класически и съвременни културни, литературни и езикови въпроси. Може би известна част от мненията на проф. Балабанов, особено в размислите за класическата култура и нейните проявления, са остарели и ирелевантни в пост-информационната ера, но за сметка на това размислите и критиката за българската литература са все така ценни. В оценките си той е остър, безпристрастен и способен ясно да отличи стойностното от повърхностното; модното от трайното. Във всеки негов ред виждаме и се наслаждаваме на размаха и изящната словесност на завършения творец. И за да не остана голословен, ще завърша с четири изречения, които казват повече от стотиците страници учебници, благоразумно изветрели от паметта ми:

"Българският език е богат, чудно разнообразен и в звукове, и във форми, в надпревара са в него късите с дългите думи, годен е да представи, да изрази лъвския рев и едва уловимото молене на душата, на сърцето, на човешкото сърце, да даде и най-слабите отсенки на всяка мисъл, да бъде твърд, да бъде груб, да бъде сладък, нежен, да не бъде роб на просташки догми, поставени от хора, случайно заемали някакво положение, а да бъде смел и свой. Българският читател с право ще чака от своите поети и от своите писатели на тоя език да пишат, да му казват всичко.

Тогава бъларската душа ще се вдълбочи в себе си, ще трепери за своята литература, няма да се занимава с нея само поради модата, българската литература ще има свой стил, и тепърва тя ще бъде интересна и за външния свят. И ще почне да действува заедно, в органическо съдружие с другите големи и малки литератури, ще бъде национална литература."

- из "Все тия мисли", 1920


___
(Единствената ми критика се отнася към подредбата на самия сборник. Тя е направена по хронологичен, а не по смислов ред, което прави четенето донейде хаотично - така например две статии за Алеко Константинов са разделени от няколкостотин страници; размислите за влиянието на класическата литература върху днешната не следват своята логична нишка и пр. Това, разбира се, е критика към съставителите, а не към автора.)