Есен на брега

by Иван Пейчев

Малцина са съвременните български поети, у които така остро и болезнено отекват противоречията на времето, както у Иван Пейчев. Поезията му сякаш е арена на непрестанни стълкновения - там си дават среща добро и зло, любов и омраза, живот и смърт.

246 pages, Paperback

First published January 1, 2005

About the author

Иван Пейчев е роден на 16 декември 1916 г. в град Шумен. Учи в Шуменската гимназия.
От 1939 до 1948 г. публикува епизодично произведения и сътрудничи на в. „Отечествен фронт”, „Работническо дело” и в. „Стършел”. От лятото до 9 септември 1942 г. пише първата си пиеса „Трите прилепа”. През периода 1949-1955 г. работи като кадровик в Димитровград и библиотекар в Калофер. През периода от лятото на 1955 до есента на 1964 г. завършва пиесата „Всяка есенна вечер“, която е превеждана, издавана и поставяна в чужбина. През 1958 г. дебютира като драматург с пиесата си „Ковачи на мълнии“. През пролетта на 1959 г. написва пиесата „Денят след най-кратката нощ“.

От 1966 г. работи като драматург в Сатиричния театър в София.

Удостоен със звание „Заслужил деятел на културата (1967). Отличен с Димитровска награда за пиесата “Всяка есенна вечер” (1974).

Умира след продължително боледуване на 9 юли 1976 г. в София. Националната награда за лирика „Иван Пейчев“ е учредена през 2004 г.

Reviews

[Kaloyana · Rating 4 out of 5]

С книжните кораби
няма да стигнеш до никъде.
Истинските са тъжни,
ще стигнеш навсякъде с тях.
Не пътувай,
създавай своите книжни флотилии,
не пътувай, мой нежен Колумб.
Истинските тъжни
и страшни кораби
откриват Америка.
Не пътувай!


"Сърцето ми на
кораба замина"
РЕМБО
....
Сърцето ми тъгува на брегът,
а корабът не ще се върне зная,
ще се стопят във синята безкрайност
платна и мачти и ще погребат
вълните в своя грохот всеки вик
и всяка дума, стон или въздишка
Защо стоиш? Отивай си! Върви!
Морето никога не връща нищо.

[Elena · Rating 5 out of 5]

Изключителен поет.
Четете, доставете си радост, потопете се в този свят, помечтайте...