Железни икони

by Ламар

Ламар е един от най-непосредствените и отзивчиви лирици, които съвременната ни поезия познава. Всяка вещ, до която се докосва любвеобилният му поглед се превръща в поезия.

630 pages, Paperback

First published January 1, 2004

About the author

Ламар (псевдоним на Лалю Маринов Пончев) – български поет и писател, е роден на 1 януари 1898 г. в с. Калейца, Област Ловеч.

Reviews

[✮ · Rating 4 out of 5]

✒”Аз сам ще ви уча да свиквате с грозното
с нещата които са кръстени в сила
и вие ще тъпчете радостно розите
и устни ще впивате страстно в бодиля”
(“Цирк”)

✒”Нека минат поети след нас -
да шептят, да възпяват с поеми! -
ний ревем - и имаме глас: пропарабеляме старото време!”
(“Езичници”)

✒”Та смърт ли бе то
или поема?”
(“Мирни-размирни години”, Част втора - “Война”)

✒”Та има ли милост човешка
в гърлата на тежки оръдия,
пронизали с поглед мъртвешки
полята на светлото бъдеще?”
( ↑ същото, 4.)

✒”Самин, с мечти без ек загубени,
венчан с оголени венци,
аз любя всички невъзлюбени
и всички живи мъртъвци.”
(“Път”)

✒”На повратки, приседнеш ли на гости, ще чуеш миналото как говори
и твойте селяни добри и прости въздигат те до сините простори!”
(“На повратки в Калейца”)

✒”Така човекът обитава с нежност стъпалата на своята измама,
но в погледа му грее вечен пламък,
че той в живота е една безбрежност!”
(“Красивото”)

✒”Тая пролет стихията спря в манастира
и разтвори вратите със гъсти мъгли
да разлисти потайния свят на псалтира.”
(“Буря”)

✒”Но тя човешката душа - в заблудите намира сили да се утеши
и старите покои тя руши,
трептяща в нега като пепрудите.”
(“Душата на човека”)

✒”Да ми кажеш сега, че съм селянин, то е вярно, но имам промисъл,
че и аз тоя век ще прострелям
със словата, които съм писал!”
(“Житие”)

✒”Ще пием вино до зори,
да чуем как душите ни говорят
и нека всичкото да изгори
и да се слее в сините простори.”
(“Гостенин”)

✒”...това ще бъде нашето страдание
на нови истини да се научим.”
(“Човекът”)