На 1 септември 1939 г., само една седмица след подписването на Пакта Молотов–Рибентроп между СССР и нацистка Германия, с нахлуването на немските дивизии в Полша започва Втората световна война. „Орташкият гювеч” на тоталитарната двойка е скоро консумиран и Полша, стратегически разделена помежду им, престава да съществува като държава на географската карта на континента. Но желанието да се прекрои картата на света ще доведе до всеизвестния край на ортаците от всички багри. С цената на реки от кръв, пет години по-късно светът действително ще се промени основно и поне едно олицетворение на злото – фашизма – ще бъде победено и заклеймено… В тази борба дух с бесове Антифашистката съпротива става (и остава) символ на несломимото човешко достойнство, отстояно в името на свободата. Но нейният път е кръстен път и тъкмо като такъв е извървян от Тодор Ангелов и неговите другари в окупирана Белгия. В победното си превъплъщение кръстът се явява и сабята, която отсича и разделя съдбите на личностите от това трагично и героично поколение и в следвоенна България.
Свобода Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г. в семейството на Тодор Ангелов - Божаната и Александра Шарланджиева. Произхожда от семейство с леви политически убеждения, което през 1925 година емигрира в Австрия, през 1926 година - във Франция, а по-късно са екстрадирани в Белгия. През този период Свобода Бъчварова се разболява тежко, а болестта ѝ оставя недъг за цял живот.
През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година. С. Бъчварова е петгодишна, когато се завръща с майка си в България, започва борбата им за оцеляване. Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път. Заради политическите си убеждения е арестувана.
След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици - Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за ГУЛаг. Започва да чете големите руски религиозни мислители-персоналисти: Бердяев, Булгаков, Шестов, Соловьов. Оказва се, че Великата съветска страна е нещо доста по-различно от донкихотовската представа на баща ѝ за нея. Дълбоки съмнения в марксистката доктрина се раждат в душата на младата студентка, но животът ѝ тепърва започва.
От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря Елица, омъжена в Бразилия. От 1989 г. С. Бъчварова живее при дъщеря си в Бразилия.
През 2005 г. президента Георги Първанов присъжда по случай 80-тата и годинина орден „Стара планина“.
Откровенно се позабавих с прочита на третата част. Имах нужда да отпочина психически след първите две.
Една идея по-слаба ми се видя, може би защото темите в нея не са ми толкова близки, както тези в предните части.
И не мога и не искам да съжалявам идеалистите комунисти и провала на идеите и делата им. Но не и на животеца им - повечето се ояждат и си живуркат, без да има и следа от предишното им аз.
Това е и основния въпрос вълнуващ авторката - какво щеше да стане, ако баща и бе оцелял и бе дочакал "победата"...
Въпрос без отговор и с вероятен такъв - същото, каквото и с останалите...
Религиозните ѝ залитания също ми дойдоха в повече, но никой не е безгрешен.
Епосът на Свобода Бъчварова е страховито свидетелство за отминалите дни и трябва задължително да се прочете!!!
Делото на живота ѝ е завършено и оставя на бъдните поколения много факти за размисъл.
Знам, че аз ще го препрочета!
Цитат:
"Неоспоримо е, че да залагаш на човешките слабости е далеч по-сигурно, отколкото да залагаш на добродетелите."