По особено мъчителен начин... том 2

По особено мъчителен начин... #2

by Свобода Бъчварова

Испанската Гражданска война (1936–1939) е зловещата увертюра към Втората световна война. Обръщението на испанските епископи от 11 юли 1934 г. е може би най-точната трагична оценка за генетичното начало на предстоящия апокалипсис: „Гражданската война – обявяват те – е въоръжен плебисцит срещу себе си на един разделен народ”. И това наистина е най-страшното за един народ, за едно поколение, защото е с непоправими последствия, оставени, доколкото е възможно, неизвестното бъдеще да оздрави и евентуално благородно да прероди.
За Тодор Ангелов и българските доброволци от интернационалните бригади, биещи се на страната на Републиката, на страната на демократичния отпор срещу настъпващия тоталитаризъм, трагедията на Испания е общоевропейско повторение на техния собствен опит – на братоубийство и разгром на демократичните сили в България през двадесетте години. Безумният героизъм и себеотрицанието им са дълбоко свързани със съзнанието за съдбовността на борбата. От друга страна, идеологическите наочници им пречат да разберат и се опазят от злокобните задкулисни игри, които загробват не само Испания, но и подготвят всемирната касапница на Втората световна война…

780 pages, Paperback

First published January 1, 2008

About the author

Свобода Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г. в семейството на Тодор Ангелов - Божаната и Александра Шарланджиева. Произхожда от семейство с леви политически убеждения, което през 1925 година емигрира в Австрия, през 1926 година - във Франция, а по-късно са екстрадирани в Белгия. През този период Свобода Бъчварова се разболява тежко, а болестта ѝ оставя недъг за цял живот.

През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година. С. Бъчварова е петгодишна, когато се завръща с майка си в България, започва борбата им за оцеляване. Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път. Заради политическите си убеждения е арестувана.

След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици - Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за ГУЛаг. Започва да чете големите руски религиозни мислители-персоналисти: Бердяев, Булгаков, Шестов, Соловьов. Оказва се, че Великата съветска страна е нещо доста по-различно от донкихотовската представа на баща ѝ за нея. Дълбоки съмнения в марксистката доктрина се раждат в душата на младата студентка, но животът ѝ тепърва започва.

От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря Елица, омъжена в Бразилия. От 1989 г. С. Бъчварова живее при дъщеря си в Бразилия.

През 2005 г. президента Георги Първанов присъжда по случай 80-тата и годинина орден „Стара планина“.

Reviews

[Metodi Markov · Rating 5 out of 5]

До сега не бях чел друга книга за Испанската гражданска война, освен една на Хемингуей - "За кого бие камбаната". Но тази е полудокументална и описва рухването на илюзиите на авторката за комунизма и светлото му бъдеще. Както вероятно са рухнали и тези на баща ѝ. А може би не?

Фанатиците (в случая комунистите), не се нуждаят от истината, те се нуждаят да вярват. В непогрешимият СССР, в борбата за това утре, което ще настъпи все някога. И което се оказва по-безмилостно и по-страховито от някои съществуващи вече реалности.

Предреченият провал на Испанската република е описан през очите и чрез разговорите на българските интербригадисти. Ясно е и кой е неговия архитект - Сталин. Той нагло ограбва републиканците (над 35 тона злато е предадено на другарите да бъде пазено, без никой повече да го види), а Сталин използва войната като полигон за изпитание на нови оръжия и за каляване на собствените офицери в реални бойни действия. Когато положението започва да се развива в полза на франкистите, той просто изтегля войските и "съветниците" си и оставя републиката да бъде унищожена. И тези "полезни идиоти" са свършили ролята си определена предварително от мустакатия масов убиец...

Струва си да се прочете, това са страници от историята ни, които са неглижирани от същите вече ояли се до пръсване борци за свобода. И които имат толкова кръв по ръцете си, че нищо вече не им прави впечатление.

И лъжата се е превърнала и продължава да е норма в България.

Цитат:

"Бъдещето за което мечтаеше се оказа лъжа, а миналото - една тотална трагедия..."

[Ivan Zaikov · Rating 5 out of 5]

Властта, Свободке, Властта! Нищо няма по-разрушително от нея! Без значение е дали е черна,червена или кафява!