Максим Асенов Йосифов, български поет, публицист, драматург, е роден на 23.07.1928 г. в село Гигинци, Пернишко. Завършва гимназия в Перник (1946), учи философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1946-1949). Редактор във в. “Верен страж” (1951-1955), в. “Народен спорт” (1956), сп. “Млад кооператор” (1956-1960) и издателство “Народна младеж” (1961-1973), завеждащ отдел “Изкуство и култура” в сп. “Антени” (от 1973). Член на СБП. За пръв път печата през 1946 г. във в. “Рудничар” (Перник).
Като бях малка, дядо ми ми разказваше за фаталната запетайка. Как обесили един войник заради нещо толкова дребно, като погрешна пунктуация. Получила се телеграма във връзка с наказанието на един войник, и на нея вместо да пише „Да се обеси не, да се помилва“, пишело „Да се обеси, не да се помилва“. И обесили човека. Така че, когато видях тази книга, си помислих, че е за някакви казарми, войници, тежки съдбини... Но понеже от любопитство я разлистих, очите ми попаднаха на фрази като „Написа на черната дъска: 29=НЕГОДЯЙ=ПОДЛЕЦ=СТРАХЛИВЕЦ“ „Започваше новият ѝ рожден ден“, „Х г клас беше сборен“ И разбрах, че тази книга всъщност е за гимназисти и предназначена за по-млада аудитория. На английски тоя тип книги им викат young adult fiction и дори coming of age fiction. Защото основната сюжетна линия се върти около младежи, по конкретно почти 16-годишната Силвия и нейните преживявания. И да, книгата представя вътрешното ѝ израстване, когато допуска сериозна грешка, после бере последствия и накрая историята има щастлив или по-скоро морално удовлетворяващ завършек. Разбира се, книгата представя действителност доста чужда от настоящата - време, в което името в обществото е било всичко; когато децата истински са се тревожели какво мислят родителите им за тях и как ще се представят в училище; време, когато намаляването на поведението в училище е било срам за тебе и за семейството ти. Книгата разкрива и грозната реалност на живота - двойните стандарти, подмазвачеството, забиването на нож в гърба за лична изгода... Едва ли днешните деца ще могат да разберат психологията на тогавашните, но бих казала, че историята все пак е интересна. Поне на мене ми беше.
Пропуснала съм да я прочета в ученическите години и наваксах сега. Чужд ми е този страх на ученолюбивата героиня - за мнение, оценки и отсъствия... Но да не разказвам историята. Радвам се, че развръзката беше щастлива :)