Фаталната запетайка

by Максим Асенов

Роман

287 pages, Unknown Binding

First published August 30, 1978

About the author

Максим Асенов Йосифов, български поет, публицист, драматург, е роден на 23.07.1928 г. в село Гигинци, Пернишко. Завършва гимназия в Перник (1946), учи философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1946-1949). Редактор във в. “Верен страж” (1951-1955), в. “Народен спорт” (1956), сп. “Млад кооператор” (1956-1960) и издателство “Народна младеж” (1961-1973), завеждащ отдел “Изкуство и култура” в сп. “Антени” (от 1973). Член на СБП. За пръв път печата през 1946 г. във в. “Рудничар” (Перник).

Reviews

[Toni]

Като бях малка, дядо ми ми разказваше за фаталната запетайка. Как обесили един войник заради нещо толкова дребно, като погрешна пунктуация. Получила се телеграма във връзка с наказанието на един войник, и на нея вместо да пише „Да се обеси не, да се помилва“, пишело „Да се обеси, не да се помилва“. И обесили човека. Така че, когато видях тази книга, си помислих, че е за някакви казарми, войници, тежки съдбини... Но понеже от любопитство я разлистих, очите ми попаднаха на фрази като „Написа на черната дъска: 29=НЕГОДЯЙ=ПОДЛЕЦ=СТРАХЛИВЕЦ“ „Започваше новият ѝ рожден ден“, „Х г клас беше сборен“ И разбрах, че тази книга всъщност е за гимназисти и предназначена за по-млада аудитория. На английски тоя тип книги им викат young adult fiction и дори coming of age fiction. Защото основната сюжетна линия се върти около младежи, по конкретно почти 16-годишната Силвия и нейните преживявания. И да, книгата представя вътрешното ѝ израстване, когато допуска сериозна грешка, после бере последствия и накрая историята има щастлив или по-скоро морално удовлетворяващ завършек. Разбира се, книгата представя действителност доста чужда от настоящата - време, в което името в обществото е било всичко; когато децата истински са се тревожели какво мислят родителите им за тях и как ще се представят в училище; време, когато намаляването на поведението в училище е било срам за тебе и за семейството ти. Книгата разкрива и грозната реалност на живота - двойните стандарти, подмазвачеството, забиването на нож в гърба за лична изгода... Едва ли днешните деца ще могат да разберат психологията на тогавашните, но бих казала, че историята все пак е интересна. Поне на мене ми беше.

[Emanuella]

Пропуснала съм да я прочета в ученическите години и наваксах сега.
Чужд ми е този страх на ученолюбивата героиня - за мнение, оценки и отсъствия... Но да не разказвам историята. Радвам се, че развръзката беше щастлива :)