Пътищата на журналиста, пък и на човека са като пътищата на съдбата. Не знаеш къде ще те отведат и с кого ще те срещнат. Богатите и сложни личности правят богати и спомените за тях. И човек става по-заможен като ги тури в душата си. А има и хора,с които, щом се разминеш, забравяш ги - имало ли ги е, не е ли...С други обаче не става тъй. Хората, които населяват тази книга, са от тях - богати, сочни, могъщи...И все ти се иска пак да ги видиш, пак да им чуеш приказката. Ала Бог е стиснат откъм такива благини за душата. Остава утехата, че кога в зор, кога в ситост пак ще си ги повикаш. И ти дават те не само спомен, но и мярка за безкрайността на човека.
Марко Атанасов Семов е български писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и член-кореспондент на БАН.