"Моето слово избликва като неудържим и пълноводен извор, който не избира къде ще пробие земята. По равното стремглаво се лее и буйно клокочи, за ден прекосява хиляди ли; сред планинските проломи и скалисти клисури неусетно се плъзга и следва извивките, със земята се слива, така че почти не се забелязва. Вижда се само как минава оттам, където трябва да мине, и спира там, където не може да не се спре — това е всичко. Останалото и за мен самия не е ясно."