What do you think?
Rate this book
Опашата звезда
311 pages, Hardcover
First published January 1, 1981
4 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
January 9, 2023
Страхотна книга, която изключително добре инкорпорира фактологията в художествената измислица. Героите - личности, които познаваме от българската история - са комплексни. Имат своите добри и лоши страни, не са съвършени и това ги прави истински.
Знаем, че България процъфтява под ръководството на цар Симеон, но и той е бил човек като всеки друг. Не винаги е бил сигурен в правотата си, правил е грешки, но е можел и да ги признава пред лицето на неоспорими аргументи. Бил е горделив, но и смирението не му е било чуждо. Справедлив, но и жесток, когато бъде провокиран.
Живял 7 години в Константинопол, учил за монах, но съдбата му отредила друго - да бъде начело на България. И той се справя великолепно със задачата.
Бях много впечатлена и от персонажа на Владимир-Расате. [Спойлери: През голяма част от книгата той се бори със срама си от проявеното малодушие пред лицето на смъртта, когато баща му княз Богорис избива боилите, отказващи да изоставят старите си вярвания в бога-небе Тангра и да се преклонят пред християнския бог. Навремето Расате е съгласен с тях, но запазва мълчание и по този начин запазва и живота си. Вътрешната му борба със самия себе си беше много добре представена и дори ме накара да му съчувствам, защото нещастията със сигурност не го щадят в тази книга повече, отколкото сред страниците на учебниците по история.] Познаваме го само като езичника, отхвърлящ покръстването и ослепен от собствения си баща за възмездие. В „Опашата звезда“ виждаме, че той се опитва да направи, каквото смята за правилно и което ще доведе до благоденствието на българския народ, че мечтае да бъде запомнен с велики дела и славна смърт.
Не само за българите е отредена подобна грижа при изграждане на характерите. Част от действието се развива в Константинопол и героите-ромеи са също толкова добре замислени и представени, всеки със своите цели, мечти, надежди...
Книгата следва събитията от историята като ги пречупва през призмата на авторовото въображение. Дори изходът от битките да е предвидим, Богдан Ланджев успява да ги представи по изключително вълнуващ начин, което е доказателство за безспорния му талант на писател.
Силно препоръчвам на любителите на българската история да прочетат тази книга, няма да останат разочаровани! Пък и да не си падате по историята, пак я прочетете - заслужава си!
Знаем, че България процъфтява под ръководството на цар Симеон, но и той е бил човек като всеки друг. Не винаги е бил сигурен в правотата си, правил е грешки, но е можел и да ги признава пред лицето на неоспорими аргументи. Бил е горделив, но и смирението не му е било чуждо. Справедлив, но и жесток, когато бъде провокиран.
Живял 7 години в Константинопол, учил за монах, но съдбата му отредила друго - да бъде начело на България. И той се справя великолепно със задачата.
Бях много впечатлена и от персонажа на Владимир-Расате. [Спойлери: През голяма част от книгата той се бори със срама си от проявеното малодушие пред лицето на смъртта, когато баща му княз Богорис избива боилите, отказващи да изоставят старите си вярвания в бога-небе Тангра и да се преклонят пред християнския бог. Навремето Расате е съгласен с тях, но запазва мълчание и по този начин запазва и живота си. Вътрешната му борба със самия себе си беше много добре представена и дори ме накара да му съчувствам, защото нещастията със сигурност не го щадят в тази книга повече, отколкото сред страниците на учебниците по история.] Познаваме го само като езичника, отхвърлящ покръстването и ослепен от собствения си баща за възмездие. В „Опашата звезда“ виждаме, че той се опитва да направи, каквото смята за правилно и което ще доведе до благоденствието на българския народ, че мечтае да бъде запомнен с велики дела и славна смърт.
Не само за българите е отредена подобна грижа при изграждане на характерите. Част от действието се развива в Константинопол и героите-ромеи са също толкова добре замислени и представени, всеки със своите цели, мечти, надежди...
Книгата следва събитията от историята като ги пречупва през призмата на авторовото въображение. Дори изходът от битките да е предвидим, Богдан Ланджев успява да ги представи по изключително вълнуващ начин, което е доказателство за безспорния му талант на писател.
Силно препоръчвам на любителите на българската история да прочетат тази книга, няма да останат разочаровани! Пък и да не си падате по историята, пак я прочетете - заслужава си!
Displaying 1 of 1 review