Erich Kästner (1899–1974) was a German author, poet, screenwriter and satirist, known for his humorous, socially astute poetry and children's literature. A stout pacifist and democrat, he was expelled from the national writers' guild during the Nazi era, with many of his books being burned in public. Today, he is widely regarded as one of Germany's most prolific and beloved children's book authors.
Две новели за „възрастни“ от най-любимия ми немски писател. Уточнението е защото явно хората го смятат за детски писател. „Презгранично пътуване“ е забавна история с почти шекспиров сюжет, която влиза в духа на „Фабиан“ и „Трима мъже в снега“. Зад конфузната ситуация в която разцъфва една любов, Кеснер успява доста грубо да осмее политиката на съвремието си и самият той да се обясни в любов на Залцбург (град към който и аз имам чувства след двете си посещения преди сума години). Разсеян професор е поканен на гости в Австрия от свой приятел. За съжаление това се случва по време на граничните режими между войните и той няма право да вкара повече от десет марки за месец. За щастие успява да измисли как да спи оттатък границата и всеки ден да посещава приятеля си. За нещастие успява да се влюби в една камериерка и преходите стават натоварени с чували продукти. Накрая май камериерката не е точно камериерка и така нататък. „Изчезналата миниатюра“ е криминален трилър (ха-ха). Всъщност доста забавна история за пренасянето през датската граница на една много скъпа миниатюра, която е желана от банда безскруполни международни крадци. Умната секретарка, която трябва да изпълни доставката въвлича в плана си един безобиден, застаряващ берлински месар, на който просто му е писнало от салами и филета. Намесва се и загадъчен млад мъж с подозрителни цели. Има митнически проверки, автобус с фолклорен клуб, меле в дискотека, надцаквания с оригинали и фалшификати, композитори, месари и много забавни ситуации. Кеснер можеше да пише брошурите на Лидл в една паралелна вселена и пак щях да ги чета с кеф. Подборът на думите му е безупречен, а незлобливото чувство за хумор просто прави читателя по-добър. Последните години гледам, че се опитват да наваксат с неиздаваните му на български неща. Адмирирам.