Две новели за „възрастни“ от най-любимия ми немски писател. Уточнението е защото явно хората го смятат за детски писател.
„Презгранично пътуване“ е забавна история с почти шекспиров сюжет, която влиза в духа на „Фабиан“ и „Трима мъже в снега“. Зад конфузната ситуация в която разцъфва една любов, Кеснер успява доста грубо да осмее политиката на съвремието си и самият той да се обясни в любов на Залцбург (град към който и аз имам чувства след двете си посещения преди сума години).
Разсеян професор е поканен на гости в Австрия от свой приятел. За съжаление това се случва по време на граничните режими между войните и той няма право да вкара повече от десет марки за месец. За щастие успява да измисли как да спи оттатък границата и всеки ден да посещава приятеля си. За нещастие успява да се влюби в една камериерка и преходите стават натоварени с чували продукти. Накрая май камериерката не е точно камериерка и така нататък.
„Изчезналата миниатюра“ е криминален трилър (ха-ха). Всъщност доста забавна история за пренасянето през датската граница на една много скъпа миниатюра, която е желана от банда безскруполни международни крадци. Умната секретарка, която трябва да изпълни доставката въвлича в плана си един безобиден, застаряващ берлински месар, на който просто му е писнало от салами и филета. Намесва се и загадъчен млад мъж с подозрителни цели. Има митнически проверки, автобус с фолклорен клуб, меле в дискотека, надцаквания с оригинали и фалшификати, композитори, месари и много забавни ситуации.
Кеснер можеше да пише брошурите на Лидл в една паралелна вселена и пак щях да ги чета с кеф. Подборът на думите му е безупречен, а незлобливото чувство за хумор просто прави читателя по-добър. Последните години гледам, че се опитват да наваксат с неиздаваните му на български неща. Адмирирам.