Книгата "Портрети" на Изабела Теотоки Албрици (1760-1836) представлява сборник с литературни портрети на посетителите в нейния светски салон във Венеция. Тези нетрадиционна галерия впечатлява с прочутите и интересни имена на италиански и европейски интелектуалци: лорд Байрон, Уго Фосколо, Антонио Канова, Виван Денон... Проницателното око на Изабела Албрици е доловило неочаквани подробности от техните богати и сложни характери: странни навици, очарователни дефекти, комични случаи, с които умело украсява ерудирания си и задълбочен текст. Една изненадващо модерна книга, която съчетава респекта към гениите с близостта от диалога с човешкото.
"Противоречията не бива да будят изненада в характери като този на Лорд Байрон... Без да има някоя Херо, която да го очаква на отсрещния бряг, той премина Хелеспонт с плуване заради едничкото желание да прекрати спора дали е възможно или невъзможно да бъде преплуван. И за да продължа темата, ще кажа как са го видели да си тръгва от една сграда, разположена на Канал Гранде, и вместо да се качи на своята малка гондола, да се хвърля с дрехите във водата и да се прибира с плуване в хотела." Изабела Албрици
Обективността не представлява нищо, тя няма стойност, когато доверието в сърцето и неговата сетивност насочват към честност и топлина. Именно сърцето говори чрез тези портрети и разказва за най-потайните кътчета и черти от природата на личностите -обекти, разкрити от съзерацателния автор Изабела Албрици. Цитирам финала на портрета на Жан-Батист Червони (корсикански военен на служба при Наполеон): "Може би ти го обрисувах лошо; а може би не можах да ти го обрисувам добре. Ти чудесно знаеш, че истинското приятелство също променя преценката ни, както цветното стъкло - цвета на предметите; приятелското чувство, което изпитвам към него и което би желало именно съвършенството, преувеличава лошото и не се задоволява с доброто; обратно на обикновените и елементарни приятелства, които пък омаловажават недостатъците и преувеличават качествата." Езикът на автора е величествен, характерен за времето си, но четим и все пак прецизен и дълбок. Уводът от преводача Дария Карапеткова е също много интересен, разкрива част от историята на Албрици и съдържа някои критически насоки. Препоръчвам!