What do you think?
Rate this book
Женската памет #3
Que nos vies aient l'air d'un film parfait
Certains pensent que le divorce, ça ne sépare que les adultes. Années 80. Déferlante rose sur la France. Première grosse vague de divorces aussi. A la télé, Gainsbourg, Benny Hill et le Top 50. Un frère et une sœur sont éloignés. Vacances, calendriers, zone A, zone B. La séparation est vécue différemment par chacun. Chacun son film, sa version, le père, la mère, la sœur. Chacun sa chanson. Un seul se tait, le cadet.
Lui, ne parle pas, il attend. Huit ans, neuf ans, dix ans… Dans les familles, les drames se jouent mais ne se disent pas. Huit ans, vingt ans trente ans… Que nos vies aient l’air d’un film parfait est un livre sur l’amour fraternel, celui qui seul permet de traverser ces années sauvages, ces plages d’enfance.
Lui, ne parle pas, il attend. Huit ans, neuf ans, dix ans… Dans les familles, les drames se jouent mais ne se disent pas. Huit ans, vingt ans trente ans… Que nos vies aient l’air d’un film parfait est un livre sur l’amour fraternel, celui qui seul permet de traverser ces années sauvages, ces plages d’enfance.
119 pages, Paperback
First published August 23, 2012
1 person is currently reading
26 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
January 6, 2021
„Всеки от героите ще изиграе отново собствения си трейлър.“
Колко ли много сме чели за разводи. И дори много по-драматично разказани от писането на Карол Фив. Но това е вече втора книга на авторката, която харесвам. Със стройно, дори монотонно писане, с тишина насред сериозните събития в живота на семейството.
И в психологията много се засяга влиянието на раздялата на родителите върху децата. Но в романа на Фив не виждам професионалната гръмкост. Просто следя, чувам (почти) всеки как разказва от своята гледна точка с преливане. За най-малкия от семейството се разказва във 2 л., ед. ч. (говори му сестра му).
Книгата се чете за два часа и в това време се чудех кой е по-наранен (‘всички са прави за себе си‘, ‘родителите носят отговорност‘, ‘родителите повтарят грешките на своите родители‘); но избрах за цитати това, което свързва брата и сестрата.
Силна малка книга с добро писане за несправянето и справянето със „задачите“ на живота.
„На осем години си имаш право да си получиш шоколадовите яйца. На осем си и скоро ще чуеш новината, която за дълго ще запречи думите в гърлото ти.“
„Тъпчеш се с пържени картофи и млечен шейк, който избутва тъгата и страха на дъното на корема, под литри лактоза. Научаваш утешителната мощ на храната.“
„Ти вече си сигурен, че нито веднъж в живота си родителите ти не са казали „ние“.
„Ти си предател, двоен агент, който пред всеки родител се показва с различно лице.“
„…няма начин да се противопоставиш на брачните опити на възрастните.“
„Да създадеш ново семейство, какво значи това, значи ли да разтуриш старото, значи ли, че започваш от нулата?“
„Но как да се сърдиш на майката, как да се сърдиш на една толкова крехка майка?“
„Тя беше поделила семейството на малки групи, на всекиго неговото дете, всеки да си взима парцалките.“
„Някои мислят, че разводът разделя само възрастните, всеки с детето си под мишница и карай да върви, братле.“
„Нашите родители ни разменят на отбивката на аутобана или на пункта за плащане на пътната такса.“
„И този гняв, който нараства у тебе, спотаен на дъното, който не трябва да навреди на никого, който особено не трябва да засегне нито майка ти, толкова крехка, нито баща ти, толкова тъжен. Гнева си, ще го запазиш за себе си, той ще засяга само теб, оправяй се с него, малки Том, гневът ти, знай, не интересува никого.“
„Ще има борове, които ще ни поздравяват по пътя ни, лозя, които ще ни се подиграват с разперени поред носа си пръсти, тополи, които ще ни разберат, и разцъфнали череши, които ще ни приемат.“
Колко ли много сме чели за разводи. И дори много по-драматично разказани от писането на Карол Фив. Но това е вече втора книга на авторката, която харесвам. Със стройно, дори монотонно писане, с тишина насред сериозните събития в живота на семейството.
И в психологията много се засяга влиянието на раздялата на родителите върху децата. Но в романа на Фив не виждам професионалната гръмкост. Просто следя, чувам (почти) всеки как разказва от своята гледна точка с преливане. За най-малкия от семейството се разказва във 2 л., ед. ч. (говори му сестра му).
Книгата се чете за два часа и в това време се чудех кой е по-наранен (‘всички са прави за себе си‘, ‘родителите носят отговорност‘, ‘родителите повтарят грешките на своите родители‘); но избрах за цитати това, което свързва брата и сестрата.
Силна малка книга с добро писане за несправянето и справянето със „задачите“ на живота.
„На осем години си имаш право да си получиш шоколадовите яйца. На осем си и скоро ще чуеш новината, която за дълго ще запречи думите в гърлото ти.“
„Тъпчеш се с пържени картофи и млечен шейк, който избутва тъгата и страха на дъното на корема, под литри лактоза. Научаваш утешителната мощ на храната.“
„Ти вече си сигурен, че нито веднъж в живота си родителите ти не са казали „ние“.
„Ти си предател, двоен агент, който пред всеки родител се показва с различно лице.“
„…няма начин да се противопоставиш на брачните опити на възрастните.“
„Да създадеш ново семейство, какво значи това, значи ли да разтуриш старото, значи ли, че започваш от нулата?“
„Но как да се сърдиш на майката, как да се сърдиш на една толкова крехка майка?“
„Тя беше поделила семейството на малки групи, на всекиго неговото дете, всеки да си взима парцалките.“
„Някои мислят, че разводът разделя само възрастните, всеки с детето си под мишница и карай да върви, братле.“
„Нашите родители ни разменят на отбивката на аутобана или на пункта за плащане на пътната такса.“
„И този гняв, който нараства у тебе, спотаен на дъното, който не трябва да навреди на никого, който особено не трябва да засегне нито майка ти, толкова крехка, нито баща ти, толкова тъжен. Гнева си, ще го запазиш за себе си, той ще засяга само теб, оправяй се с него, малки Том, гневът ти, знай, не интересува никого.“
„Ще има борове, които ще ни поздравяват по пътя ни, лозя, които ще ни се подиграват с разперени поред носа си пръсти, тополи, които ще ни разберат, и разцъфнали череши, които ще ни приемат.“
March 12, 2021
Un court roman qui aborde le sujet compliqué du divorce, et de son impact non seulement sur les adultes mais aussi sur les enfants.
Le père part parce qu'il ne sait plus quoi faire; la mère se fait happer par ses phases de dépression; et la sœur aînée culpabilise d'avoir accepter d'avoir cédé au chantage et d'être séparée de son petit frère Tom.
Les séparations à répétition, les voyages en train pour se retrouver pendant les vacances, les fêtes de Noël passées dans l'appréhension de la déchirure prochaine - le point de vue des enfants nous frappe au cœur.
Carole Five laisse la parole à ses personnages, nous laissant entrevoir leurs points de vue, leurs hésitations, leurs histoires compliquées qui s'enchevêtrent.
Le rythme est staccato et l'histoire avance inéluctablement, jusqu'au dénouement final qui surprend.
"Certains pensent que le divorce, ça ne sépare que les adultes, chacun son gosse sous le bras, et vogue la galère petit frère".
Le père part parce qu'il ne sait plus quoi faire; la mère se fait happer par ses phases de dépression; et la sœur aînée culpabilise d'avoir accepter d'avoir cédé au chantage et d'être séparée de son petit frère Tom.
Les séparations à répétition, les voyages en train pour se retrouver pendant les vacances, les fêtes de Noël passées dans l'appréhension de la déchirure prochaine - le point de vue des enfants nous frappe au cœur.
Carole Five laisse la parole à ses personnages, nous laissant entrevoir leurs points de vue, leurs hésitations, leurs histoires compliquées qui s'enchevêtrent.
Le rythme est staccato et l'histoire avance inéluctablement, jusqu'au dénouement final qui surprend.
"Certains pensent que le divorce, ça ne sépare que les adultes, chacun son gosse sous le bras, et vogue la galère petit frère".
February 6, 2015
Филм, страшен ...
January 19, 2017
"Това е семейство, което вече не е семейство и в което много нямате какво да си кажете. Освен ако не става дума за семейство, в което толкова се е насъбрало за казване, че вече и дума не може да се издума."
*
"Храните се така, както плачете, бащата и синът, в мълчание."
*
"Ти си предател, двоен агент, който пред всеки родител се показва с различно лице. Трябва да им позволиш да забравят, че си дете на другия, да изтриеш всяка следа по себе си от другия, трябва да се научиш да губиш паметта си, макар временно."
*
"...ти си подложен на натиск, както е повелил семейният закон. Първо майката, после аз, каката, накрая ти, най-малкият. Вертикална зависимост, власт. Малкият се подчинява. Не гъква. Усмихва се."
*
"Майка приготвя пюре. Ние пеем като в рекламата: "Когато правя аз пюре "Муслин"..." Майка ни залепва по една плесница на всеки, за да ни накара да млъкнем. Това, което е добро при пюрето "Муслин", е, че потеклите ни сълзи, докато го поглъщаме, добавят в него сол и вода. Нищо не се губи."
*
"Ще ни водят при психолози, при които ще се чувстваме глупави, защото не успяваме нито да говорим, нито да рисуваме. Никаква рисунка, поне някаква жалка драсканица със запалено огнище или някаква каталясала майка, нищо. Първи сеанс, втори сеанс, трети сеанс, без дума да продумаме."
*
"Храните се така, както плачете, бащата и синът, в мълчание."
*
"Ти си предател, двоен агент, който пред всеки родител се показва с различно лице. Трябва да им позволиш да забравят, че си дете на другия, да изтриеш всяка следа по себе си от другия, трябва да се научиш да губиш паметта си, макар временно."
*
"...ти си подложен на натиск, както е повелил семейният закон. Първо майката, после аз, каката, накрая ти, най-малкият. Вертикална зависимост, власт. Малкият се подчинява. Не гъква. Усмихва се."
*
"Майка приготвя пюре. Ние пеем като в рекламата: "Когато правя аз пюре "Муслин"..." Майка ни залепва по една плесница на всеки, за да ни накара да млъкнем. Това, което е добро при пюрето "Муслин", е, че потеклите ни сълзи, докато го поглъщаме, добавят в него сол и вода. Нищо не се губи."
*
"Ще ни водят при психолози, при които ще се чувстваме глупави, защото не успяваме нито да говорим, нито да рисуваме. Никаква рисунка, поне някаква жалка драсканица със запалено огнище или някаква каталясала майка, нищо. Първи сеанс, втори сеанс, трети сеанс, без дума да продумаме."
January 21, 2021
Un livre très court sur un divorce dans lequel on découvre les points de vue de différents protagonistes: la mère, le père et les enfants. J’aime toujours autant le style de Carole Fives mais ça n’a pas été un coup de cœur.
October 3, 2022
Triste début de vie pour des enfants dont les parents divorcent …
July 1, 2015
C’est l’histoire d’une vie ou plutôt l’histoire de vies, vies entremêlées, vies entrelacées de quatre personnes d’une même famille : Tom, sa grande sœur et leurs parents.
C’est l’histoire de leurs vies suite à l’annonce du divorce des parents. L’histoire de la mère qui ne va pas vraiment bien que ce soit mentalement ou physiquement, rejeté par la plupart des personnes qu’elle connaît. L’histoire du père qui a dû emménager dans un minuscule appartement et qui doit travailler pour continuer à vivre comme avant. C’est l’histoire des enfants, des regards qu’ils ont face à ces évènements, de leur relation et de leurs perspectives d’avenir.
Ce petit roman nous dévoile les points de vue de ces quatre protagonistes qui alternent tout au long de la lecture. Je me suis vraiment attaché à ce petit Tom, à ce qu’il pense, à ce qu’il fait et à ce qu’il ne comprend pas toujours. Mais aussi à sa sœur qui l’aide, s’occupe de lui et prend les décisions qu’elle croit être les plus juste.
Mais on découvre aussi l’ambiance familiale liée au divorce, lorsque les membres d’une même famille ne se voit plus qu’une fois par an, ne se parle plus, et finissent même par devenir étranger l’un à l’autre. Les petites paroles dites aux enfants, ceci pour « nuire » à un des membres de la famille. Et les inquiétudes et les peurs qui pèsent…
Bref c’est une petite merveille ! Encore une fois, la plume de Carole Fives m’a transporté...
C’est l’histoire de leurs vies suite à l’annonce du divorce des parents. L’histoire de la mère qui ne va pas vraiment bien que ce soit mentalement ou physiquement, rejeté par la plupart des personnes qu’elle connaît. L’histoire du père qui a dû emménager dans un minuscule appartement et qui doit travailler pour continuer à vivre comme avant. C’est l’histoire des enfants, des regards qu’ils ont face à ces évènements, de leur relation et de leurs perspectives d’avenir.
Ce petit roman nous dévoile les points de vue de ces quatre protagonistes qui alternent tout au long de la lecture. Je me suis vraiment attaché à ce petit Tom, à ce qu’il pense, à ce qu’il fait et à ce qu’il ne comprend pas toujours. Mais aussi à sa sœur qui l’aide, s’occupe de lui et prend les décisions qu’elle croit être les plus juste.
Mais on découvre aussi l’ambiance familiale liée au divorce, lorsque les membres d’une même famille ne se voit plus qu’une fois par an, ne se parle plus, et finissent même par devenir étranger l’un à l’autre. Les petites paroles dites aux enfants, ceci pour « nuire » à un des membres de la famille. Et les inquiétudes et les peurs qui pèsent…
Bref c’est une petite merveille ! Encore une fois, la plume de Carole Fives m’a transporté...
Displaying 1 - 7 of 7 reviews