Лек и приятен сборник с разкази. Хубавото на класиците в научната фантастика е, че четенето им е не само пътешествие из далечни или странни светове, но и пътуване назад в историята и из епохата на студената война. Това е и пътуване в надеждата, размаха, леката наивност, стилистичната простота (но не опростяване!), ерудицията, иронията, вярата в прогреса и - колкото и да е странно - в “приземеността”, която май винаги е в недостиг.
”Всекидневна работа” на Ерик Ф. Ръсел е доста поовехтяла сатирична гонка между полиция и извънземен бандит, обиращ банки. 3⭐️
”Лунният молец” на Джак Ванс поднася в чуждопланетна дегизировка пропастта, деляща американската и японската култури. 4⭐️
”Време за развлечения” на Фриц Лейбър започна с някакъв стиймпънк и ми беше съвършено безинтересен, та не го довърших. Изобщо, с Лейбър никога не сме се разбирали. 1⭐️
”Колонията” на Филип К. Дик е класическа, пълзяща чуждопланетна ужасия с доста черен хумор. 3,5⭐️
Като цяло ми хареса, тъй че звездичките си се полагат.
3,5⭐️
———
▶️ Цитати:
🛸“Мозъкът, надарен от природата със собствено въображение, бе най-голямото преимущество, което можеше да притежава едно живо същество. Това е основният стожер и източник на сила. ”
🛸“Опитът е най-верният и предан слуга, винаги готов да поднесе чашата на самоупоението.”
🛸“Всъщност всяка чужда култура таи в себе си опасност, защото никой пришълец не е в състояние да узнае за нея всичко и да я обхване напълно.”
🛸“Влезе детектив Костнър. Облеклото му бе така елегантно, че подсказваше добро ориентиране в обърканата област на порока.”
🛸“Разполагайки със запаси на енергия и достатъчно свободно време, жителите на планетата се занимават с усложняването на собствения си живот.”