От драконите до компютрите

by Various, Николай Странски (editor), Иво Христов (editor)

Алманах. SF Трилър, №13

Съдържание:
Отрядът на изследователите – Мъри Лейнстър
Господарите на драконите – Джак Ванс
Нямам уста за да викам – Харлан Елисън

192 pages, Paperback

First published January 1, 1993

About the author

Various is the correct author for any book with multiple unknown authors, and is acceptable for books with multiple known authors, especially if not all are known or the list is very long (over 50).

If an editor is known, however, Various is not necessary. List the name of the editor as the primary author (with role "editor"). Contributing authors' names follow it.

Note: WorldCat is an excellent resource for finding author information and contents of anthologies.

Reviews

[Иван Величков · Rating 4 out of 5]

Поредната порция ударна фантаска от мътните 90, когато права беше мръсна дума, а качеството на преводите сериозно съмнително. Разпространяващата се тогава по пощата библиотелка SF Трилър изкара доста качествени преводни неща. Тринадесетата книжка представя три повести печелили Хюго, съответно за 56, 63 и 68 година.

„Изследователският отряд” на Мъри Лейнстър не ме впечатли особено. Една приятно технофобска история за заселване на планета, чиято фауна не позволява разпространената практика на първопроходни колонии от роботи. Човечеството, естествено, намира начин, благодарение на обявен за издирване престъпник и неговите "отвлечени" животински приятели.
Стилът му е леко дървен и напомня за пълповете, в залезът на които е писан.

„Господарите на драконите” на Джак Ванс – Имам слабост към шантавите истории на г-н Ванс. В едно бъдеще, след разселването, човечеството е забравило как да пътува между звездите и една чужда раса бавно и систематично го отстранява от пиадестала на галактически колонизатор. На малкото останали човешки планети, хората са се върнали към феодализма, използвайки остатъци от старите технологии и брутална експлатация на пленените „дракони” – въпросната раса. И отново мечтаем за звездите, винаги.
Битките между хората с бойци - ГМО дракони, и драконите с ГМхора такива бяха едновремено тъжни и грандиозни.

„Нямам уста за да викам” на Харлан Елисън е най-краткото и най-доброто произведение в подборката, което ми вдигна оценката с две звездички. Невероятният стил на автора е вдъхновил даже съмнителните преводачески способности на издателите.
Последните останали на земята пет човека, служат само за мрачно забавление на полудял изкуствен интелект. Постоянно мачкани и унижавани могат само да стигнат до отчаян бунт – да се унищожат един друг.
Брутална и брутално добре написана история. Единствената, която препоръчвам.

[Бранимир Събев · Rating 4 out of 5]

Готино книжле, приятно. Харлан Елисън, естествено, смазва, но Мъри Лейнстър също ми допадна. Джак Ванс беше добър, ала нещо в творбата ми куцаше, не изключвам да е и заради превода. Като цяло, доволно.

[Dimitar Stefanov · Rating 2 out of 5]

Бях чел книжката като ученик и имах някакви спомени за нея, но за съжаление 25 години по-късно нещата ми се сториха доста слаби. И като подборка и като идеи и като превод. Единствено Харлан Елисън държи ниво :)

[Maria_ Malina · Rating 1 out of 5]

I won't say it was something that is revolutionary nor new. It is just strong mehh.