Various is the correct author for any book with multiple unknown authors, and is acceptable for books with multiple known authors, especially if not all are known or the list is very long (over 50).
If an editor is known, however, Various is not necessary. List the name of the editor as the primary author (with role "editor"). Contributing authors' names follow it.
Note: WorldCat is an excellent resource for finding author information and contents of anthologies.
Шестнайсети брой на любимата ми неактивна родна поредица! На съвременна серия тънки книжки с разкази в джобен формат бих се радвал като цигане на Задушница! Шест разказа от познати и непознати майстори на писаното слово, и спорно издание. :( Момчето и неговото куче - Харлан Елисън: Пост-апокалиптичен разказ, представен като награден с Небюла (всъщност филмът по него е награден през 76-а). След ядрена война светът е в руини. Свободните от радиация зони се обитават и кръстосват от банди мъже. Жените на повърхността са кът. Главният герой е "соло" - нещо като разузнавач/ловец, който е в тандем с модифицивано куче с емпатична способност. Под повърхността има подземни градове, изградени преди и малко след войната, където обществата са организирани, и нямат проблем с броя на жените. Вик среща девойка, излязла на "чист въздух". И както обикновено, всичко си такова капаците! Разказът е почти опропастен от потресаващо отвратителния превод, както и липсващите редакция и корекция (има систематични правописни грешки!). В оригинал вероятно е шедьовър, но тук е съсипан до 4 звезди! 😭 Съдът на зрителите - Алън Дийн Фостър: Добре дошли в света на тривизията - домът на най-кървавите сериали! Не забравяйте, че нашите актьори наистина кървят за вас - не Ви лъжем с евтини трикове! Не се безпокойте - високотехнолотичните ни клиники почти винаги ги спасяват от смърт след снимките! И не забравяйте да гласувате след всеки епизод как да продължи сюжетът! Не зная кога е писан, но е плашещо релевантен с фекалната маса, изливаща се от огромната част телевизиите по света и у нас. Самият сюжет леекинко издиша, но едно 4 е добре. Преводът е по-добър от предишния, макар и не на нужното ниво. Планетата Шеол - Кордуайнър Смит: Най-страшният затвор в Империята е планетата Шеол, където затворницине влизат в странна симбиоза с местна форма на живот. Тя ги поддържа живи столетия, а от телата им израстват органи, крайници и какво ли още не, чинно изрязвани и зареждащи клиниките по планетите. Чудесен е просто - оригинален и добре написан. Преводът е на поносимо ниво. 5 Как умират на Марс - Лари Нивън: На Марс е открита мумията на местен жител, вероятно умрял преди хиляди години. Убийство в единствената човешка база там, води до заплаха за нейното съществуване. Има ли все още марсианци и ще успее ли преследвачът да настигне избягалият навън убиец? Мега-класен Нивън, а краят е просто... като за минимум 5! Имиджкон - Джордж Х. Смит: Кратичък разказ за... хм... виртуална реалност. Добър преди развръзката, а след нея - превъзходен! 5 Съживиха го... - Дани Плектча: Две и половина страници класа е този кратичък разказ, незаслужено неотбелязан в съдържанието (!). Неизлечимо болен мъж е замразен, за да изчака времето, когато ще може да бъде излекуван... 5!!!! Качеството на превод/редакция/корекция се вдига с всяко следващо произведение, като в последното достига приемливо ниво. Произведенията са много, много качествени, но родната им инкарнация като цяло е за около 2,5. Това не отнема от факта, че няма слаб разказ, колкото и да са пострадали от издателството! Трябва да се прочете!!!
Макар да четох книжката онлайн и в читанкята да липсват качени разказите на Дани Плектча и Лари Нивън, останалото е просто брутално добра подборка, изключително силни, макар и на моменти превода да издиша, особено в първия разказ (за пример - българския превод стартира с "— Давай, приятелче — поисках от него. — Потърси ми девойче.", докато в оригинал безпардонният Харлан Елисън заявява "Come on, son of a bitch," I demanded, "find me a piece of ass," кучето се казва Блейд, а в оригинал е Blood и какво ли още не). Тъй че, пет звезди - Имиджкон беше кратък, ала доста интересен и идеята ми се понрави бая, Съдът на зрителите добре позната идея, но реализирана чудесно, Шеол ме смрази, а най-велик естествено бе чепатият Елисън, "Момчето и неговото куче" ме отвя, гледах после и филма с Дон Джонсън, който ми хареса наистина много, макар да е от 1975-а. Ако сте фенове на сериала Fallout и/или едноименните игри, прочетете/гледайте "Момчето и неговото куче" - те са вдъхновени точно от тук.