Бъди благословена: На малка гара от влака слиза Елена - младо момиче в напреднала бременност. Тя поема към болница с отделение „Майка и дете“, където жени, родили извънбрачни деца, оставят рожбите си. След гимназията Елена започва работа като шофьор, въпреки волята на родителите си. Така се запознава с Жоро - момчето, в което се влюбва, забременява от него, а след това двамата се разделят. Жените в болницата посрещат Елена със свой ритуал. Пред очите на младата героиня се разиграват различни драми, среща се с различни съдби. Постепенно тя взема твърдото решение да отгледа сама своето дете.
Повестта е филмирана през 1977 г. от режисьора Александър Обрешков, с участието на Мариана Димитрова, Доротея Тончева, Евгения Баракова, Мария Статулова и др. *** Не се сърди, човече: Повестта разказва за трагичната съдба на едно сираче, което се самоубива, когато открива майка си. „Не се сърди, човече“ е своеобразно продължение на „Бъди благословена“, което, според думите на автора, показва съдбата на ония деца, които самотните майки са родили и оставили за отглеждане.
Книгата е филмирана през 1985 г. под режисурата на Ивайло Тренчев, с участието на Цветана Манева, Наум Шопов и Невена Симеонова, но, само седмица след излизането си, филмът е свален от екраните заради цензурата.
Проф. д.ф.н. Кирил Любомиров Топалов е български учен, писател, драматург, киносценарист, литературен историк и критик, преводач, дипломат и обществен деятел. Роден е на 21 май 1943 г. в София. Член е на световната елинистична академия „Аркадия“, на международната научна академия „Козмас Етолос“ и на други чуждестранни научни дружества. Почетен член е на Националния съюз на гръцките писатели и на Съюза на гръцките преводачи (от 1998). През 1992-1994 г. преподава български език и цивилизация в университета в Екс-ан-Прованс, Франция. През 1997-1998 г. е директор на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София. За периода 1998-2002 г. е посланик на България в Гърция (Атина). През 2003 г. е избран за общински съветник в Столичната община, където е председател на Постоянната комисия по евроинтеграция и връзка с гражданското общество и заместник-председател на Постоянната комисия по образование, култура и вероизповедания. Съдейства за решаването на проблемите на много столични културни институции. По негови предложения много от безименните нови улици в София получават имена на видни учени, писатели, артисти и други културни дейци.
Автор е на многобройни научни изследвания - статии, студии и книги върху историята на българската литература, на известни романи (три от които филмирани), на поставяни на български и чужди сцени театрални и телевизионни пиеси, на книги с разкази за деца и др.
Сърцераздирателна история, с още по-късащо сърцето продължение...
Докосна ме дълбоко и ми се искаше поне веднъж да няма такъв край, както в реалния живот. Уви, нежните, уязвимите, добрите - те са тези, които по правило губят.
И само една парола остава да звучи тихо: не се сърди, мамо...
Прозата на Кирил Топалов е чудесна и няма как да остави читателите си равнодушни.
Започнах да чета това комбинирано издание с идеята да видя какво още е писал авторът на първата известна ми българска книга, която описва първата любов убедително („Бягай... обичам те“). И за миг не съм предполагал къде се натрисам...
Тази книга прочетох за първи път през далечната вече 1990... Бях потресена.. Днес препрочетох с очите на възрастен и с очите на майка.. Поплаках си.. Книгата е трогателна, тъжна.. Котато я свърших единственото нещо,което ми се искаше е да ида и да гушна децата си...
И двете повести са силно разтърсващи и разглеждащи тежки човешки съдби. Съдби да забременели без брак момичета и деца, родени извънбрачно и изоставени в дом.
Сърцераздирателна, тежка и замисляща. В не много далечно минало българските жени не са имали особени права и право на дума. Книгата заслужава повече известност.