(реално 2 точки, "става", допълнителната е за българското издание)
Увлекателна е, прочетох я от начало до край вчера. Леко тъжна, леко генерално депресираща без почти никакъв светъл контрапункт. Тегав разказ за мъже, патриархат и токсичност, в който жените са малко и жертви. За мен неубедителна в някои основни неща. Например, стори ми се, че детето говори и мисли като по-малко от седми клас (после прочетох, че май трябва да е на 11 години, пък аз си представях по-скоро 14).
Също така, останах с впечатление, че цялото семейство ползва английски много добре* - и като цяло много бързо и много адекватно се е адаптирало към новата си среда в рамките на едва 2 месеца? - без авторът да ни обясни каква им е всъщност историята преди и след Гана. Изобщо задавам си въпроса защо трябва бял англичанин да пише от името на чернокожо дете имигрант от Гана? Като изключим поръсените тук-там думи и изрази на някой от ганайските езици и обясненията на някои английски думи, които, предполага се, Хари тепърва научава (доколкото прочетох в някои ревюта на английския оригинал, част от тези думи звучат още по-неубедително в оригинал в устата на дете), не разбрах какво пречеше той да е бедно бяло родено в Англия дете. Седи ми малко като упражнение по стил или по творческо писане, което в 21-век не е точно добър тон. Неубедително ми беше и сексуалното упражнение на каката с детето, благодарение на което авторът ми се представи като класически ограничен cis мъж, според който сексът се свежда до PiV.) Не бих я препрочела, не бих я препоръчала...
Супер превод на Бистра Андреева. При това пише, че ѝ е бил първият пълен художествен текст. На моменти се смях на глас. Можеше да е още по-разговорно, разните контрахирани форми да са повече и по-последователни като изписване, но - като се застраховам, че говоря, без да съм чела оригинала, други коментари или забележки нямам. (В скоби - запитах се как е било "цинга-манга" на английски :) и също дали "компасът", с който едното момче боде съучениците си не е всъщност "пергел")
*Тъпо, но късно осъзнах, че английският е официален език в Гана. Значи английският е обяснен, но не и бързата и доста успешна интеграция, а backstory изобщо липсва.