What do you think?
Rate this book
Голямата загадка
Големият шведски поет Тумас Транстрьомер е роден в Стокхолм на 15 април 1931 г. Създал е творчество, не особено внушително по обем, но с всепризната значимост за развитието на шведската, а и на световната поезия. Той е автор също така на философски задълбочена есеистика, на литературоведски и научно-психологически текстове, на автобиографична книга, озаглавена „Спомените ме виждат” (1993), а е и преводач на поезия от няколко езика, главно от английски.
Психолог по образование и професия, Тумас Транстрьомер е добре известен и с познанията си в областта на музиката, със своите изпълнения на произведения от световната и нордската музикална класика. Първата му стихосбирка – „17 стихотворения”, излиза от печат в 1954 г. и заедно със следващата, озаглавена „Тайни по пътя” (1958), изиграва важна реформираща роля в модерната шведска поезия. Сред останалите му книги следва да се изтъкнат „Полузавършеното небе” (1962), „Звуци и следи” (1966), „Балтийски морета” (1974), „Траурната гондола” (1996), „Голямата загадка” (2004)… Всяка негова творческа изява се превръща в крупно събитие от световен мащаб. Удостоен е с много и престижни награди, включително и с лаврите на Нобеловата (през 2011 г.)
Този сборник съдържа произведения на Транстрьомер от всички етапи на неговия път и е най-пълното му представяне досега на български език.
ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР НА СЪВЪРШЕНСТВОТО
Тази книга бележи първото по-обхватно представяне на големия шведски поет у нас и е третият сборник с негови творби на български език. Не са толкова много съвременните световни поети, които навлизат в културното ни пространство с такава последователност и достигат не само кръга на вече убедени техни ценители, но и значително по-широки среди на читатели от различни поколения. В конкретния случай двете предишни книги на Тумас Транстрьомер (роден 1931 г.), преведени и издадени тук – „Есенен архипелаг“ (1981) и „Въздушна поща“ (2002)*, допринесоха за откриване на името му през 80-те години на ХХ в. и за неговото затвърждаване в самото начало на ХХI. Те отдавна са библиографска рядкост и понастоящем циркулират извън стените на големите и на специализираните книгохранилища единствено в копия на ксерокс. „Голямата загадка“ (2013) може би също ще има подобен успех, макар че се появява в качествено нова ситуация, социална и културна, когато главната отговорност на поети, преводачи, издатели, критици е не само да изпълняват на подобаващо равнище своите творчески и професионални
задачи, но и да приобщават към високото изкуство публика, сякаш все по-индиферентна към стила и художествено внушените му послания, сякаш все по-неотзивчива за необходимостта от усилие при декодирането им и за разбирането на обогатяващия досег с тях...
Вера Ганчева
Психолог по образование и професия, Тумас Транстрьомер е добре известен и с познанията си в областта на музиката, със своите изпълнения на произведения от световната и нордската музикална класика. Първата му стихосбирка – „17 стихотворения”, излиза от печат в 1954 г. и заедно със следващата, озаглавена „Тайни по пътя” (1958), изиграва важна реформираща роля в модерната шведска поезия. Сред останалите му книги следва да се изтъкнат „Полузавършеното небе” (1962), „Звуци и следи” (1966), „Балтийски морета” (1974), „Траурната гондола” (1996), „Голямата загадка” (2004)… Всяка негова творческа изява се превръща в крупно събитие от световен мащаб. Удостоен е с много и престижни награди, включително и с лаврите на Нобеловата (през 2011 г.)
Този сборник съдържа произведения на Транстрьомер от всички етапи на неговия път и е най-пълното му представяне досега на български език.
ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР НА СЪВЪРШЕНСТВОТО
Тази книга бележи първото по-обхватно представяне на големия шведски поет у нас и е третият сборник с негови творби на български език. Не са толкова много съвременните световни поети, които навлизат в културното ни пространство с такава последователност и достигат не само кръга на вече убедени техни ценители, но и значително по-широки среди на читатели от различни поколения. В конкретния случай двете предишни книги на Тумас Транстрьомер (роден 1931 г.), преведени и издадени тук – „Есенен архипелаг“ (1981) и „Въздушна поща“ (2002)*, допринесоха за откриване на името му през 80-те години на ХХ в. и за неговото затвърждаване в самото начало на ХХI. Те отдавна са библиографска рядкост и понастоящем циркулират извън стените на големите и на специализираните книгохранилища единствено в копия на ксерокс. „Голямата загадка“ (2013) може би също ще има подобен успех, макар че се появява в качествено нова ситуация, социална и културна, когато главната отговорност на поети, преводачи, издатели, критици е не само да изпълняват на подобаващо равнище своите творчески и професионални
задачи, но и да приобщават към високото изкуство публика, сякаш все по-индиферентна към стила и художествено внушените му послания, сякаш все по-неотзивчива за необходимостта от усилие при декодирането им и за разбирането на обогатяващия досег с тях...
Вера Ганчева
- GenresPoetry
160 pages, Paperback
Published January 1, 2013
18 people want to read
About the author
Tomas Tranströmer
155 books388 followersHis poetry, building on Modernism, Expressionism, and Surrealism, contains powerful imagery concerned with issues of fragmentation and isolation. “He has perfected a particular kind of epiphanic lyric, often in quatrains, in which nature is the active, energizing subject, and the self (if the self is present at all) is the object,” notes critic Katie Peterson in the Boston Review.
Critic and poet Tom Sleigh observed, in his Interview with a Ghost (2006), that “Tranströmer’s poems imagine the spaces that the deep then inhabits, like ground water gushing up into a newly dug well.”
His honors include the Lifetime Recognition Award from the Griffin Trust for Excellence in Poetry, the Aftonbladets Literary Prize, the Bonnier Award for Poetry, the Neustadt International Prize for Literature, the Oevralids Prize, the Petrarch Prize in Germany, the Swedish Award from International Poetry Forum,the Swedish Academy’s Nordic Prize, and especially the 2011 Nobel Prize in literature. His work has been translated into more than 50 languages.
Tranströmer suffered a stroke in 1990, and after a six-year silence published his collection Sorgegondolen (Grief Gondola) (1996). Prior to his stroke, he worked as a psychologist, focusing on the juvenile prison population as well as the disabled, convicts, and drug addicts. He lives in Sweden.
On Thursday, 6th of October 2011 he was awarded the Nobel prize in Literature "because, through his condensed, translucent images, he gives us fresh access to reality".
Critic and poet Tom Sleigh observed, in his Interview with a Ghost (2006), that “Tranströmer’s poems imagine the spaces that the deep then inhabits, like ground water gushing up into a newly dug well.”
His honors include the Lifetime Recognition Award from the Griffin Trust for Excellence in Poetry, the Aftonbladets Literary Prize, the Bonnier Award for Poetry, the Neustadt International Prize for Literature, the Oevralids Prize, the Petrarch Prize in Germany, the Swedish Award from International Poetry Forum,the Swedish Academy’s Nordic Prize, and especially the 2011 Nobel Prize in literature. His work has been translated into more than 50 languages.
Tranströmer suffered a stroke in 1990, and after a six-year silence published his collection Sorgegondolen (Grief Gondola) (1996). Prior to his stroke, he worked as a psychologist, focusing on the juvenile prison population as well as the disabled, convicts, and drug addicts. He lives in Sweden.
On Thursday, 6th of October 2011 he was awarded the Nobel prize in Literature "because, through his condensed, translucent images, he gives us fresh access to reality".
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
May 25, 2013
''Внезапен повей и пердето се развява.
Мълчанието сепва със звън като будилник.
Внезапен повей и пердето се развява,
догдето някъде една врата се тръшва силно
далеч оттук, в година друга.''
Поезията на Транстрьомер е изненадващо искрена. В същото време обаче тя не изглежда като от този свят, а е по-скоро негово ехо, негова сянка. Представете си как покрай вас минава красива жена, но нямате време да видите нейното лице, защото е отминала бързо. Успявате обаче да вдишате аромата й, който остава да се носи след нея и рисува в главата ви нейния образ. Така е и с картините на живота, които Транстрьомер рисува. Усещате ги и почти ги изживявате, но и остават далечни и илюзорни.
Когато чета този поет, аз му вярвам.
А това значи много.
Мълчанието сепва със звън като будилник.
Внезапен повей и пердето се развява,
догдето някъде една врата се тръшва силно
далеч оттук, в година друга.''
Поезията на Транстрьомер е изненадващо искрена. В същото време обаче тя не изглежда като от този свят, а е по-скоро негово ехо, негова сянка. Представете си как покрай вас минава красива жена, но нямате време да видите нейното лице, защото е отминала бързо. Успявате обаче да вдишате аромата й, който остава да се носи след нея и рисува в главата ви нейния образ. Така е и с картините на живота, които Транстрьомер рисува. Усещате ги и почти ги изживявате, но и остават далечни и илюзорни.
Когато чета този поет, аз му вярвам.
А това значи много.
January 3, 2021
***
От планината имам изглед към фиорда.
Там корабчетата спят върху повърхността на лятото.
"Сомнамбули с мачти сме. Блуждаещи луни" –
така говорят белите платна...
KYRIE*
Понякога животът ми очи отваря в мрака
и ме обзема чувството, че множества кръстосват улиците,
а аз стоя невидим и ги наблюдавам
как сляпо и тревожно търсят чудо.
Така детето се унася в сън - уплашено
от прокънтяващите стъпки на сърцето
далеч, далеч, догдето утрото не пъхне лъч в ключалката,
за да отвори дверите на мрака.
* (гр. църк.) – в съчетанието kyrie eleison: Господи, помилуй
Тумас Транстрьомер, Нобелова награда 2011
(превод от шведски: Вера Ганчева)
От планината имам изглед към фиорда.
Там корабчетата спят върху повърхността на лятото.
"Сомнамбули с мачти сме. Блуждаещи луни" –
така говорят белите платна...
KYRIE*
Понякога животът ми очи отваря в мрака
и ме обзема чувството, че множества кръстосват улиците,
а аз стоя невидим и ги наблюдавам
как сляпо и тревожно търсят чудо.
Така детето се унася в сън - уплашено
от прокънтяващите стъпки на сърцето
далеч, далеч, догдето утрото не пъхне лъч в ключалката,
за да отвори дверите на мрака.
* (гр. църк.) – в съчетанието kyrie eleison: Господи, помилуй
Тумас Транстрьомер, Нобелова награда 2011
(превод от шведски: Вера Ганчева)
January 5, 2014
Отдавна не бях попадала на книга като тази - за редовно препрочитане.
May 23, 2021
От март 1979
Уморен от всички, идещи с думи, думи, но не език,
пътувах към заснежения остров.
Дивото няма думи.
Неизписаните страници се разгръщат във всички посоки!
Попадам на следи от сърнешки копита в снега.
Език, но не думи.
Уморен от всички, идещи с думи, думи, но не език,
пътувах към заснежения остров.
Дивото няма думи.
Неизписаните страници се разгръщат във всички посоки!
Попадам на следи от сърнешки копита в снега.
Език, но не думи.
Read
January 7, 2021Мигът си има кръстопът.
А разстоянията - обща музика.
И всичко се разраства в пищен дъб.
В короната му светят градове изчезнали.
А разстоянията - обща музика.
И всичко се разраства в пищен дъб.
В короната му светят градове изчезнали.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews