Това е последната книга на Ясен Антов. Посвещава я на майка си, детска учителка.
След толкова фейлетони, статии, разкази, пътеписи, той сякаш сяда да си почине след продължило десетилетия пътуване. Поглежда назад и започва да разказва в типичния за него стил – увлекателно и ведро. Разказва за хора и книги, на които се е възхищавал. Хора и книги, на които е признателен. Хора и книги, които е откривал. Хора и книги, които времето не e успяло да похаби.
Неусетно приятното четиво се превръща от книга-спомен в книга-призив. Ясен Антов обръща поглед напред и изписва на страница първа: „Ако искаш да направиш добро, хвани за ръката дете и го заведи в книжарница“.
Ясен Петров Антов е български писател, журналист и пътешественик. Автор и редактор във вестниците „Стършел“, „Поглед“ и „Ехо“. Пътешествал из Хималаите, Кавказ, Алпите, пустинята Гоби, Африка и почти цяла Европа. Стигал зад Северния полярен кръг. Ясен Антов пише художествена проза, публицистика, хумористични новели и пътеписи и разкази. Негови творби са превеждани и издавани в над 30 държави от Европа, Азия и САЩ.
"Ако искаш да направиш добро, хвани за ръката дете и го заведи в книжарница.
ЕДИН СЪВЕТ: Kamo обикаляте из този шарен свят u пoпаднете на ново място, u kаmo видите музеите, галериите u noceтитe кръчмите, трябва да отидете и в една книжарница. Защото kakвaтo е книжарницата, тaкаква е и държавата.
... остана важен въпрос без отговор: българинът чете ли? И още – в колко домове има домашни библиотеки? И в стаите на децата има ли шкафчета с gemcku книги? И децата изобщо виждат ли книги в дома си или само вестници, koumo съобщават какво e cmанало с алергията на Бритни Спиърс. И дали я сърбяло много. Така че тези въпроси останаха без отговори, важното е че се натисkат масово копчета на мобилни телефони, а като се натискат тези копчета, знайно е какво става. Голям мор явно е налегнал идеалистите филантропи, затова духовното усъвършенстване остава зад материалния израз на благородното начинание.
Дърводелецът: КНИГИТЕ ТРЯБВА ДА ИМАТ СВОЕ МЯСТО ВЪВ ВСЕКИ ДОМ.
Скотовъдецът от Гоби: ДЕТЕТО ТРЯБВА ДА ЧЕТЕ КНИГИ, ТОВА Е МНОГО ВАЖНО."
Това е книга, която те подтиква да посещаваш библиотеката редовно и да търсиш други книги, които пък те карат да потърсиш други... Книга написана с любов за любовта към книгите. Както казва една африканска поговорка - "Когато умре старец, все едно че изгаря библиотека". Благодарение на тази книга библиотеката на Ясен Антов е жива, завещана на грядущите поколения.
Приключения с книги и Човеци: http://knigolandia.info/book-review/p... Предишната седмици по време на базара препоръчвах много вълнуващи книги. Но през цялата седмица само една вълнуваше мен – “Приключения с книги” на Ясен Антов. Всеки ден по една глава в рейса ми стигаше, за да вляза в НДК окрилен и окнижен, готов отново да се боря с вятърните мелници и да предавам този сладък книжен вирус на всички околни. Това е невероятна, вдъхновяваща, красива и затрогваща книга. И вярвам, че всеки истински читател ще се вдъхнови от нея, дори и само от прекрасното изречение в началото: „Ако искаш да направиш добро, хвани за ръката дете и го заведи в книжарница.“ Егмонт България Приключения с книги и Човеци: http://knigolandia.info/book-review/p...
Може би звездите щяха да са повече, ако знаех повече за книгите, за които говори авторът, като това си е лично мой проблем, а не негов, разбира се.В същото време, обаче аз си набелязах имена на книги и автори, за които даже не съм чувала, за мой срам. В много моменти отношението на автора към книгите се покрива изцяло с моето, като се започне с началния цитат „Ако искаш да направиш добро, хвани за ръката дете и го заведи в книжарница." и се стигне до това навсякъде книгата да е като придатък - дали на нощното шкафче, дали като неизменна част от багажа, когато те чака път, дали като тема за обсъждане, дали като едно непрестанно и пълно с очакване търсене из книжарниците. Всичко е описано много уравновесено, с много любов към книгите и създателите им /визирам не само авторите/. Всеки обичащ четенето ще открие себе си в книгата в една или друга ситуация, с която автора ни среща.
Вдъхновяващите ведри, смешни и сладки книжни спомени на силно четящ сладкодумен човек към края на живота си... Звучи като да би трябвало да ми хареса, но ме отегчи ужасно.