Когато тази озадачаващо озаглавена книга ми попадна, тъкмо бях изгризала преразказаната гръцка митология, без никой да ме кара - за всеобщ потрес и притеснение. Концепцията за Бог никак не беше разпространена около мен, и то съвсем не защото бяха такива времена. Слънцето в главната роля ме заинтригува. Зачудих се как ще се справи в сравнение със Зевс, да речем. Зевс ми заглеждаше да печели по точки.
И...от мъглата на пълното ми невежество изплуваха зикуратите на Шумер, градовете на Асирия и градините на Вавилон, мързеливо влачещият се древен Нил, пъстрите дворци на Крит, непристъпните и опасни джунгли на Централна и Южна Америка с техните тук-таме мяркащи се и по чудо още непревзети участъци на пирамидите на пернатата змия. Картър намери съкровищата на Тутанкамон и заслепи света със злато. Лейърд срещна и преоткри за света Гилгамеш с неговото търсене на безсмъртието. Останките от библейския потоп изплуваха в долината на Тигър и Ефрат. Шлиман намери Троя (всъщност няколко броя) напук на насмешките, а Ехнатон обяви Слънцето Атон за Бог, плати за това с живота си, с благополучието на царството си, и даде на света предвестника на всички монотеистични религии. Везувий грижливо съхрани за идващите векове избития от него Помпей с неговите призраци, а Монтесума се покори на Кортес, за се прекратят човешките жертвоприношения, но да започне робството под ботуша на белия господар.
Цивилизации се раждаха, цъфтяха и загиваха, превръщайки се в тайни, а после след тези тайни хукваха авантюристи, дипломати, мечтатели, крадци, завоеватели и учени. Дори Наполеон се срещна със Сфинкса, но не успя да се справи с гатанката му.
Докато цялата тази феерия от финикови палми и пустини, мързеливи южни реки, злато, нефрит и лазурит, мрамор, оживели стенописи, се вихреше из страниците, съжалявах единствено за грозните, направо плашещи, черно-бели илюстрации. Те са направо обида и за читателя, и за труда на Кошидовски. Книгата обаче е издадена у нас през далечната 1979 г. и е брутално грозна като илюстрации, но ужасно интересна като съдържание. Какво ли би било да се преиздаде с цветни илюстрации и красиво оформление, подобно на албумите на Нешънъл Джиографик да речем? Човек може поне да си помечтае.