What do you think?
Rate this book
Нощи
- GenresPoetry
112 pages, Hardcover
First published January 1, 1980
43 people want to read
About the author
Евтим Евтимов
33 books29 followersЕвтим Михалушев Евтимов е български поет. Някои от стихотворенията му са текстове на известни български песни.
Роден е на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело” се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат.
Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955 – 58 и 1960 – 62. Секретар е на градското читалище от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия” и директор на издателство „Народна младеж” до 84 г. Едновременно с това до 1975 г. е заместник главен редактор на списание „Пламък”. От 1984 е главен редактор на вестник „Литературен фронт”. През 1988 е уволнен от тази длъжност. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие”.
Роден е на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело” се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат.
Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955 – 58 и 1960 – 62. Секретар е на градското читалище от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия” и директор на издателство „Народна младеж” до 84 г. Едновременно с това до 1975 г. е заместник главен редактор на списание „Пламък”. От 1984 е главен редактор на вестник „Литературен фронт”. През 1988 е уволнен от тази длъжност. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие”.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
January 19, 2018
"И ще питаш за едно момиче,
не момиче, а почти дете.
Още ли на тебе то прилича,
още ли сред стихове расте,
още ли очите му са сини,
още ли със птиците лети,
както някога,
преди години,
толкова далече,
отпреди."
из "Елегия"
не момиче, а почти дете.
Още ли на тебе то прилича,
още ли сред стихове расте,
още ли очите му са сини,
още ли със птиците лети,
както някога,
преди години,
толкова далече,
отпреди."
из "Елегия"
September 17, 2022
"Дори да изгоря от любовта си,
пак с целия си огън ще горя."
пак с целия си огън ще горя."
November 7, 2021
За две ръце, протегнати насреща,
земята бих докрая извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз — по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка — песен, а от песен — мъка,
и аз не зная как ще издържа
при тая среща — ранна или късна,
на тоя огън — древен или нов.
Ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помни — било̀ е от любов.
"Две ръце"
земята бих докрая извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз — по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка — песен, а от песен — мъка,
и аз не зная как ще издържа
при тая среща — ранна или късна,
на тоя огън — древен или нов.
Ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помни — било̀ е от любов.
"Две ръце"
February 23, 2020
Майстор.
September 9, 2016
Една малка книга, потънала в рафтовете, случайно попадна пред погледа ми. Отварям я - послеписът "На тебе, обич моя..." събужда любопитството в мен да разбера кой ли я донесъл у нас. Поезията в нашата библиотека е дефицит, тук са хората на разума - между Балзак и Виктор Юго. А тази поетична книга не е на мястото си.
И в нощите потънах из страниците й. Евтим Евтимов като един невероятен разказвач на най-красивото, най-чувственото - влюбеното състояние, което не познава границите на невъзможното. Превъплъщение на любовта, в многообразните й форми.
"Създадох те от сънища,
от думи,
от багри,
от звезди
и от безумие"
В редовете му има повече от състоянието, в което е, има история. От влюбеният, до загубеният, гонещият облаци, издигащият своята любима в небесата, до забравилият как да я опише, защото всичките си думи за нейните очи бе изговорил.
Красиви стихове, където улиците са калдеръмени, къщите - селски, планината висока, а небето опис от злато. От рая до ада и обратно, такава красива приказка.
"Скъперници на чувства в тежки каси
спестяват днес и обич, и лъжа"
И в нощите потънах из страниците й. Евтим Евтимов като един невероятен разказвач на най-красивото, най-чувственото - влюбеното състояние, което не познава границите на невъзможното. Превъплъщение на любовта, в многообразните й форми.
"Създадох те от сънища,
от думи,
от багри,
от звезди
и от безумие"
В редовете му има повече от състоянието, в което е, има история. От влюбеният, до загубеният, гонещият облаци, издигащият своята любима в небесата, до забравилият как да я опише, защото всичките си думи за нейните очи бе изговорил.
Красиви стихове, където улиците са калдеръмени, къщите - селски, планината висока, а небето опис от злато. От рая до ада и обратно, такава красива приказка.
"Скъперници на чувства в тежки каси
спестяват днес и обич, и лъжа"
February 6, 2018
"Подай ръка. Света ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов." - "Рисунка"
"Ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помни - било е от любов." - "За две ръце"
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов." - "Рисунка"
"Ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помни - било е от любов." - "За две ръце"
September 5, 2017
"Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам
ще те намери."
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам
ще те намери."
May 19, 2013
Като чета тези стари стихосбирки, почти през страница ми звучи позната мелодия, със запомнящ се текст. Дано авторите на стиховете да не са забравени ...
July 6, 2013
Магически стихове; опитна игра с думите, почти успяла да обясни необяснимото на любовта. Много хубави сравнения, метафори и успешно пресъздадени вълнения на едно влюбено сърце...
July 30, 2016
"Погледни звездите, погледни —
давам ти небето за наследство.
Няма никой да ме обвини,
че те лъжа. Любовта е детство."
давам ти небето за наследство.
Няма никой да ме обвини,
че те лъжа. Любовта е детство."
August 14, 2016
,,Когато през тревожни,
късни дни
наяве всичко светло съм отричал,
защо не си дочувала едно:
че повече от вчера те обичам?
Дано ме разбереш,
дано,
дано..."
късни дни
наяве всичко светло съм отричал,
защо не си дочувала едно:
че повече от вчера те обичам?
Дано ме разбереш,
дано,
дано..."
April 13, 2017
Евтим Евтимов пише много красиво. В това няма спор. Всяка дума е написана в най - красивият и смисъл.
Моят проблем с творбата е , че много малко от произведенията ме докоснаха. Много малко бяха храна за моята душа.
Въпреки , че виждах красотата на другите произведения , смисълът им не ми беше по сърце.
Също както винаги съм казвала поезията не е нещо на което се наслаждавам лесно , като с прозата. Това определено повлия и тук.
Моят проблем с творбата е , че много малко от произведенията ме докоснаха. Много малко бяха храна за моята душа.
Въпреки , че виждах красотата на другите произведения , смисълът им не ми беше по сърце.
Също както винаги съм казвала поезията не е нещо на което се наслаждавам лесно , като с прозата. Това определено повлия и тук.
Displaying 1 - 12 of 12 reviews